Флореспейса бе изпаднала в криза на средната скука и се бе запътила към оранжерията на Волф, за да си попука малко доматчета с брошката си. Когато пристигна и надзърна в оранжерията, видя, че тя е пълна с бъчвите абсент, които Гага беше нарисувала преди време и ги материализира.
- Ама какво става тук? Защо бъчвите са при теб?
- Ами отлежават при мен за празника на радомирската мушмула. И съм ги скрил от Гага, защото тя навместо да философства, само си бълбучка тихо и напоително от абсента и се разпуска и разхайтва. А ден преди фестивала на радомирската мушмула е денят на дървените философи, в който Гага ще участва заедно с мастиления Пани.
Лейди Гага дочу този разговор, защото така и се къркъше, че ушите и се бяха превърнали в златни ритони за вино и с фуниеобразната си форма долавяха всякакви разговори за алкохол.
- А-хаааа! Криеш значи, а? Защо вие, Волф, си позволявате да се изживявате в ролята на великия пазител на философските организми? Нима поведението ви е пристойно за един истински радомирски джентълмен? Нима справедливостта е във вашите ръце. И ако да! От кога Темида си позволява да лишава невинните почитатели на питието на Ван Гог от него? Да! Гог си отреза ушите в абсентно опиянение, но какви слънчогледи пък нарисува преди това, а? Слънчогледи и половина! И Вие, неразумни юроде, що се срамите да се наречете сам себе си пияница, защо лишавате моята философска зажадняла душица от няколко божествени капки, носещи полета над кукувичето гнездо. Непристойното ви поведение го отдавам на доброто ви сърце, което вероятно се опитва да помогне, неосъзнавайки безумието на агресорския акт върху свободата на човешките ми права и по-конкретно - правото на един човек да се направи на маймуна!
- Браво, Гага! Адмирирам вашето мнение и смятам, че е крайно време да се опълчим срещу несправедливостта, която ни лишава от маймунските ни права. - добави Флореспейса, докато си подостряше брошката, оглеждайки се за чери доматчета, с които да направи салатка за явно предстоящата алкохолна вакханалия, която щеше да е символ на борбата срещу лишенията и продължителната и мъчителна липса на желаните опиянения на Гага..
Бойс Волф покорно извади една бъчва от оранжерията, постави й канелката и подреди чашки на едно малко трикрако столче до нея. Докато си наливаха за първата наздравица, се появи и Буклето, която носеше на ремък своята карабина.
- Здравейте мъдри антисексуалисти! Драго ми е да ви видя. Да не би да се подготвяте за празника на радомирската мушмула? Ние до сега спортувахме гребане без първите две букви и тамън ни омекнаха греблата и решихме да се поотпуснем тъдява. Ама вие май нещо сте задълбали в дълбоки води.
- Ами! Не! Ще помагаме на справедливостта да възтържествува. - с насмешка и под мустак измънка Волф.
- Ами да вземем и ние с Карабинчо да й помогнем да повъзтържествува малко, а? Та белкем се поотпусне малко спусъка му. една лека раздумка би му се отразила добре на моят шольо. Нали, мушмороче сладко?
-Много топре, малко дъра-бъра. Карабина чука шукар на муабет. Аман зор. Байгън от зор. Моабет чука шукар. Ашкоусум за спокойствие, което много топре ми поотпусне спусък. - доволно се изказа Карабината.
В продължение на един час цялата група се наздрависваше и възхваляше справедливостта. Всички философстваха, само Гага си мълчеше и туко посръбваше от чашката. Сетне развърташе усърдно канелката и си доливаше.
- Дами и господа! Искам думата! - рече Гага и хлъцна.
- Ама ти и дума ли имаш? Мислих, че си глътна езика, но щом хлъцна явно си го отглътнала. - с насмешка каза Волф.
- Мммдааммммм! Другари и другарки! Скъпи съотечественици! Господа съдебни заседатели и вие приятели мой! Обичам ви!
Гага се подпря с едната ръка на бъчвата, а с другата разви канелката. Потече абсент по земята, но тя постави чашката си и си наля. Сетне си отпи от нея и чак сетне затвори канелката. След което продължи.
- И така! Що е то сомалиерство и има ли то почва у нас? Да бъдеш пияница щастлив или трезвеник дрислив? Това е въпросът. Дали да понасяш ударите тежки на съдбата с трезви пресъхнали от скука очи? Или да викнеш смело "IN VINO VERITAS"? Дали да гледаш безпомощно и трезво в краката си, докато си въобразяваш, че си стъпил здраво на земята, докато всъщност си само един пън? Или да отправиш далечен взор в нови прекрасни пиянски светове? Да вдигнеш градуса на переспективите си. Да се разчакриш като Дони и жена Минети в Тибет? Дис ис дъ куешън.
Гага вдигна ръката, с която се подпираше на бъчвата в желанието си да държи чашката си по начина, по който Хамлет си държи човешкия череп и тутакси се сгромоляса на земата. Волф понечи да я изправи, но не щеш ли в този момент се появи банският костюм Паполети и той припадна до Гага.
- Аууууу.....Цирк! Ама как са се намотали самоооооо! Дали Волф припадна при вида на изящните ми форми или просто се е налюлял и той?
- От формите, от формите! - каза Букленцето, докато се наздрависваше палаво със своята Крабинка.
- Ама Гага да не би и тя да е започнала да харесва жени, та припадна като ме видя?
- Епааааа! Знам ли? Нещо си философстваше и се гътна изведнъж. Ама аз си се любувам на спусъка на Карабинката и не знам точно за кво иде реч. Това е хел. Наздраве, моя малка шушулчице! Ела да си те нацункам! - каза Буклето и залапа страстно цевта на резаната карабина.
Гага се размърда, изправи се и продължи:
- Драги зрители! И вие, скъпи съотечественици. Дами и господа народни представители. Днес тук сме се събрали..............за да!. - и Гага припадна отново.
- Нямаме си представител за деня на дървения философ. Гага е фитка! - каза Флореспейса и затвори очите на Гага като си бе помислила, че тя е дала богу дух.
- Сме се събрали, за да... - продължи мисълта си Гага след няколко минутки - За да се напием! - и пак припадна.
Минаха се още няколо минути, след което Флореспейса плисна една кофа вода в лицето на Гага и тя продължи.:
- Абе алкохола си е хубаво нещо! Кога сме най-зле, те така да сме!
- Цирк! Абсолютен цирк! Ми аз не искам да съм толкова зле, когато съм най-зле! Наздарове, друзей маи! Я направюс на абезяна. Харашо так! - възкликна Паполети.
- Да! Това е хел! Гага се е насмукала като пича въшка с абсент и не знае какво говори. Ела ми тука бе ей, Мушмуроче карабинено такова! - рече Буклето и защипа с пръсти металните бузки на карабинката.
- Вие сте зле! - обади се Гага - Аз съм си чук! Много ми е добре. Тази ранима душа на майка Тереза и този мозък на Ницше и Айнщайн в едно дето го нося се нуждае от изпускателен клапан, иначе ще изпуша. Когато съм трезва може да ми викате Тереза Ницшещайн! А сега ми казвайте просто госпожо извънземна.
Алкохолът не прощава казват. Но и терзвеността също. Не е читав онзи, който никога не е опознал опиянението и не е отпуснал съзнанието и душата си. Има нещо нечисто в трезвеника. Нещо плашещо и противно. Прекален светец и богу не е драг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар