Сигурно се питате защо споделям тази снимка. Ще ви обясня. Тази фотография всъщност е символ на човешката хуманност и природолюбие, но за да можете да ме разберете трябва да прочете това кратко разказче.

  ДЖАРОНКО И ХУМАННИЯ ЗВЪН НА НЕГОВИТЕ КОЖЕНИ КАМБАНКИ

   Джаронимо беше едва на  две седмици и половина и тъкмо беше прогледнал, когато се опита да наклеца своето братче Джак Спароу, докато майка им ги кърмеше. Това остана незабелязано от тогавашната им стопанката и когато дойде  време малкият Джаронко да бъде взет от новите си стопани, те не знаеха, че всъщност си взимат един малък планински нерез. Следите на неговия похот личаха единствено по малките влажни очички на неговото братче Джакчето. Когато дойде за първи път в новият си дом, добрия чичо Парчелон бе му купил кокалче да си го гризка докато му растат зебките, но още с влизането в кучешкото си кошче Джаронко се възкачи върху кокалчето и с енергични движения се опита да утоли нарастващия си репродуктивен нагон.

-Ха-ха-ха-изсмя се добрият чичо Парчелон и се обърна към своята спътница в живота кака Парчелония- Парчелонита миа, виж го този малък нерез, май скоро ще си имаме кокалчета! ха-ха-ха

   Смешно му беше на добрият чичо Парчелон, но много скоро проблемите с  репродуктивните инстинкти на Джаронко се задълбочиха и едва на три месеца намандърца първата си любов в живота, една възрастна Джак Ръселка в Южния парк. След като нищо неподозиращата до момента стопанка на кучката се разкрещя, добрия чичо Парчелон изчака нужните за откучване 15 минути, докато разказа на сащисаната стопанка историята за "Правете любов, а не война" след което си взе изплезилия език Джаронко и го отведе в къщи да си доклеца малката плюшена маймунка с розовото дупенце за втори тек. Всичко беше под контрол, докато един ден, когато чичо Парчелон разхождаше Джаронко, той се отскубна и полетя след една разгонена бездомна кучка. Добрият чичо Парчелон тичаше километри да ги стигне, но дори това, че бе спрял цигарите не му помогна. Тичаше, тичаше и когато вече се беше отказал, забеляза до един училищен двор играещи дечица и със сетни сили се провикна и ги помоли да хванат разгонения палавник. Взе го, заведе го вкъщи, но този път вместо да му даде плюшената маймунка с розовото дупенце, той само му направи един чай с бром. Сетне вдигна телефона и се обади на ветернаря:

-Господин доктор Охболи, искам да запазя утре час за кастрация за Джаронко.-доктора се опита да го разубеди, но той продължи-Не, не, моля ви се, няма да ходя при доктор Дулитъл, няма да помогне никаква психоаналитична терапия, след като миналата седмица осемени и котката на г-н Пани на вилата му и след случая днес съм категоричен!

   Последва една дълга и тъжна нощ за добрия чичо Парчелон. Той знаеше, че това което очаква утре малкия Джаронко ще го лиши за винаги от великото тайнство и той никога повече няма да може да се репродуктира, но от друга страна знаеше, че това безобразие веднъж за винаги ще приключи и няма повече да се кара със стопаните на санбернари, дого аржентино и кане корсо, които искаха от него да поеме отглеждането на бъдещите поколения хибриди, които приличаха на отрочета от смесени бракове между динозавър и гущерче.

  Когато на другия ден се събуди, той видя влажния поглед с който го гледаше Джаронко, поглед на един все още истински мъж. Добрият чичо Парчелон се натъжи от мисълта, че тези малки кожени камбанки нама вече да отекват в Южния парк и пророни една голяма сълза на състрадание. Сетна взе телефона и се обади в кабинета на доктор Охболи да отмени екзекуцията на камбанките.

   И така, до ден днешен кожените камбанки на Джаронко отекват върху дупетата на руските хрътки и ротвайлерите в Южния парк. Техният меден репродуктивен звън отеква надалеч, докато прославя хуманизма и добротата на един велик човек. Това е една история за дълбокия морал и хуманните устой на добрия човек , един своеобразен римейк на "Повест за истинският човек". 

снимка: Емил Цолов и Ела Наумова

текст: Емил Панагонов

с любезното съдействие на Елина Георгиева