ШУМНИ СА БАВНИТЕ ВЛАКОВЕ

Шумни са бавните влакове,  нетърпението изморява. И малките гари са празни, незначителноста ги им прави самотни. Във всяко пътуване има посока, пътят е посока във времето. Понякога се събуждаш пристигнал без дори да си се движил, а понякога цял живот пътуваш и не стигаш никъде, или защото пътят ти е прекалено дълъг, или защото това не е твоята посока. Тези пътищата нямат имена, те не са улици, те са пътеки, много често каменисти и стръмни. И  тези влаковете нямат номера, те нямат определен маршрут. И тези гари нямат имена, не и преди да спреш на тях, а ако спреш повече от веднъж на някоя от тях, то тя е потънала някъде много дълбоко в теб и може би никога няма да можеш да да я заобиколиш, дори да не ти влиза в маршрута. Обикновено гарата е само момент за едно недоизпито кафе, един момент за удар по открадналия монетата ни автомат за закуски, момент за наплискване на очите в желание за проглеждане, момент да изпитаме, колко свити можем да държим коленете в ръцете със забодена между тях глава. Друг път гарата е местото на което искаш да останеш завинаги, твоята гара, твоят изгубен пред кондуктора билет, твоето наказание и твоята награда. Понякога празните гари са нашите изоставени посоки, а понякога ние сме тези гари. Шумни са бавните влакове, а самотните гари са тихи

!