ПОСОКИ

Въпросът е дали човек си прави експерименти със себе си или онова, което експериментира върху него му дава повод да си мисли, че той експериментира върху него!? По-скоро сме водени по пътя, в който вървим, но с правото да си избираме посоката! Нещо като да  си тръгнал на някъде, но можеш да стигнеш до там по много пътища, като това ти дава убедеността, че ти сам избираш. Реално няма как да разбереш дали пътя те води или ти го създаваш, защото настоящето се гради на момента според нас хората, но то всъщност е вече предрешено. Все пак ни остава свободата на волята и правото на избор да минем по прекия или по заобиколния маршрут. Когато в животът ни се затвори врата към един път, се отварят няколко врати към същата посока! Но тогава трябва да изберем в коя да влезнем, като това не променя посоката, но изменя маршрута ни. Всъщност човек сам избира в кое да вярва, как да живее и какво и кой да обича, докато стигне до там до където му е отречено.

КРАТКА ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦОВЕ И ПРИНЦЕСИ,ПОДХОДЯЩА ЗА РАЗКАЗВАНЕ ЧРЕЗ ШОРТ МЕСИДЖ СЪРВИС

През девет планини в десета, на брега на един лозов плаж, в дворец на колела, живеел чудно хубав принц! Принц Ми бил толкова хубав, че го желаели всички принцеси и моми в царството!Дошло му време да се жени и решил да направи бал, в който да се запознае с кандидатките за място в покоите му! Извикал глашатая, дал му свитъка с поканата и той започнал да обикаля из страната. Стигнал до големото село и забил тъпана насред ялта! Чула за бала и дъщерята на бай Геле. Затъкмила се с най-сносната си премяна, сложила свеж гербер зад ухото си и тръгнала към царството! Дошъл денят на бала и всички моми и кокони били добре дошли. Отворили се дверите на мобилният дворец и кандидат принцесите влезли. Засвирила музика и заприиждали блюда и питиета. След това се появил и принц Ми. При вида на чудно хубавата му, зашеметителна и омагьосваща красота половината от кандидатките припаднали, а другата половина изпаднали в несвяст! Когато се свестили, принцът застанал пред тях и им задал една задача! Казал им, че която принцеса успее да стъпи в стъпенките на сърфа и му изправи мачтата, тя ще е неговата избраница! Засуетили се ония ти ми булки, запрепъвали се коя да е първа, само Ел стояла скромно в ъгъла и чакала да й дойде реда. Всички се изредили да си напъват краката в стъпенките, но никоя не успяла! Тогава принц Ми забелязал красивото русо девойче и я поканил и тя да опита! Пробвала и Ел, и какво мислите? 

О чудо!!! От раз си вкарала крачетата в стъпенките и му изправила мачтата! Принц Ми и принцеса Ел от този миг насетне заживели дълго и щастливо!

КОГА СЪМ ВИНОВЕН И КОЙ ЩЕ МЕ СЪДИ?

Чувството за вина ни пази от повторни грешки. В този ред на мисли, те са необходими и са сходни по развитие с придобитите ни инстинкти в следствие на грешки, допускащи нараняване на физическото ни аз. С тази разлика, че касаят психиката ни. Да си виновен означава да възприемаш дадена постъпка като неправилна! Тук апропо се питам как разбираме, че в нещо грешим? Дали правилността на нашите постъпки е по-скоро взето решение от базата данни на обществените ни наложени стандарти или е просто акт на възприятие, независимо от тях! Дали нормите налагащи ни морал не са просто отнемане на свободата? Моралът и етиката на един човек защо трябва да е задължително в нормите на наложените ни правила!? Нима правилата и законите на обществото са онова, което ни вини или оправдава пред самите нас ? И дали господ желае да сме страдалци? Как да разберем кога сме виновни? Спрямо наложения ни морал или спрямо правотата на собствените ни възприятия и респективно нужди и желания? Когато падаме и се нараним, се опитваме чрез поуката да избегнем следващ път. Но когато се наказваме с нещастие, защо пак си даваме шанс да страдаме? Много въпроси, малко отговори! А кой може да ни каже истината? И когато отговаряме някой ден пред НЕГО, дали няма сами да си задаваме въпросите и сами да се съдим? Кой знае? Абе, много съм се замислил явно, я по-през просото да го карам, па ако сгазим лука, сгазим!

В ОЧАКВАНЕ НА.............

Някой питали се какво се случва в момента? Дали точно еволюционният ни етап  не провокира кризата в обществото ни? Общество, което е достигнало нива на научно техническа революция с неимоверно бързи темпове! Свят, преживял хиляди войни и катаклизми! Човечество съществуващо и оцелявало във вечна борба с природата, но и най-вече със собствения си вид! На теория раса, способна да се погуби сама, дори без външни сили и намеса. Живеем във времена, в които всичко е управляемо от световни сили и господари. Времена, в, оито парите са властта, а властта е пари. Свят, който е глобален в информационен план и каквото силните искат да внушат, го постигат в реално време! Цивилизация на низък морал и егоизъм, в който човек за човека е враг. Липсата на страх от господ и божественото сформират апатия и тесногръдие и свят, в който всеки се бори и бива покварен от суетата и лакомията. Мое лично мнение е, че ако не се борим всички, а оцеляването на всички, ще погубим всичко!!! Светът е рационален и управляем, както повелява течението на гностицизма, но трябва да проумеем, че не ние, а вселената ни управлява и от нас се изисква почитание към природата и себеподобните и  уважение към сътворителя, а не демонстрации на властолюбие, сребролюбие и самозабрава и низки страсти, водещи до страшната развръзка на бъдещето ни!

ТЪТРЕЙЧЕТО ТОТИ И ПЧЕЛИЧКАТА ТЕДУНКА

В страната не търтейте живеело най-работливото  търтейче, на което всички разчитали, когато падне сняг. Викали му Тоти снегорина. Тоти бил много работлив плужек и никога не оставал своите съседи в беда. Когато паднел много сняг, той запретвал ръкави и започвал да вършее с лопатата си. Проблемът бил, че другите търтей не го разбирали и му се подигравали като го наричали Тоти-пчеличката.Тук на почит било нехайството, безхаберието, леността и съвършения мързел. Съвсем на скоро били избрали и цар на Търтиленд на име Търти Плужеков, който спечелил изборите като не правил абсолютно нищо в продължение на една година. Толкова нищо не бил правил, че в деня на коронясването си така се бил запекъл, че се наложило доктор Търти клизмата да го обслужи. Търтейте просто били създадени да не правят нищо, а Тоти снегоринчето развалял имиджа на губернията. Един ден, не щеш ли, паднал толкова много сняг, че Тоти не смогвал. Тъкмо изчистил една улица до края, а в началото вече въобще не личало, че Тоти снегорина е доказвал непренадлежността си към търтейският род. Тогава решил да се обади на кметицата Търти Фъндъкова и да я помоли за няколко цистерни с луга. Тя обаче била на мързелива среща с премиера Тътримутро пожарникаря и мързеливо резали ленти на една недовършена магистрала. Тогава през главата му минала идеята да се обади на своята любима приятелка, пчеличката Тедунка и да я помоли за помощ. Дошла Тедунка, плюла си на крилцата и се заловили със снегопочистването. След като се потрудили доволно, Тоти снегорина поканил пчеличката Тедунка на гости у неговото жилище на улица Търти Берон. Там на по чаша кленов сироп обсъдили тежката обстановка в Търтиландия и Търти решил да емигрира в някое по-работливо царство, където да бъде оценен и да успее да разгърне целия си потенциал. За целта се обадили на пчеличката Георгиева, която от едно известно време живеела в Маусленд, щата Капибария. Тя им казала, че е много доволна от стандарта на секс в тази страна. После звъннали на светулката Мерунка, която също живеела в Маусленд, но в щата Полигамия, която им споделила, че е много доволна от законодателството в този щат, защото позволявало многоженството. Звъннали и на калинката Мадлен-Гримон, която от скоро живеела в Гримландия и била много доволна от продуктите на Ейвън, които се раздавали безплатно там и калинките се мажели и клепали на воля. После се обадили и на светулката  Гагауз, която определено била много щастлива със своето семейство в Интелектуалия. Но Тоти снегорина искал нещо по-така. Искал да бачка като кърт. Тогава с пчеличката Тедунка решили да емигрират на Къртовските острови и да си пробват късмета. Заминали за там и заработили щастливо. И до ден днешен като мине самолет покрай къртовските острови и може да види Тоти и Тедунка как си бачкат щастливо и прещастливо. Особено Тоти!

ЕВОЛЮЦИЯ НА БОЖЕСТВЕНОТО

Повечето приказки имат за цел да опровергаят лъжата, да изтъкнат справедливостта, назидавайки лошото и възвеличаят добродетелта!Междувременно да отворят големия бял лист в душите ни и ние да сътворяваме от невръстна младост благини, мир и красота! Защо обаче палитрата на човешкия духовен ресурс е тъмна? Къде са добродетелите ни, когато изпаднем в ситуация, когато не подаваме за шамар и другата си буза? И колко ризи имаме, когато не искаме да дарим нито една? Всъщност живота ни е низ от вселенски случайности и цялото ни съществуване само по себе си е проява на лош вкус от страна на сътворителя. Освен ако той самият не е решил да експериментира в съотношенията на доброто и лошото в самообучаваща се репродуктивна биологична материя! То и дори Дарвин да не е прав (макар че правотата му не изключва божията намеса), така ни е устроен еволюционният начин на съществуване, че добротата се изразява само в добре предадените гени, а слабият лъв никой не го пита дали е добър!Защото според тези строги принципи единственото, което касае развитието ни, е налагането на надмощие, сила, издържливост и несломим дух! Е къде да оплождаме с добродетели тогава? Представяте ли си едно стадо бизони например? Отива мъжкият бизон при женската да си обменят генетичната добродетел  и другият мъжкар му прави път и му вика:

- Аз колега бях пръв, но понеже съм много добър, ще ти предотстъпя влагалището й, за да се мултиплицират твоите гени!Или един лъвски прайд, в който лъвовете са  джентълмени и никога не водят битки помежду си, а предотстъпват правото на оплождане на най-слабите! Ми то какво би се получило от това? От тук обаче следва и въпроса........Кое е доброто и как изглежда то? Светлината ли е по-добра от тъмнината и как би изглеждала тя без нея? И когато светлината бърза с най-голямата възможна скорост във вселената и достигне някъде, не разбира ли, че тъмнината е вече там и я очаква? И дали въпросите са създадени, за да търсят отговори или просто отговорите очакват своите въпроси?

КРАТКИ ОТКРОВЕНИ ИДИОТЩИНИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Страхът не пази! Той погубва! Мълчанието е злато, но само когато не спестява истината. Не е страшно да умреш! Страшно е да умреш като страхливец! И да мълчиш не е страшно, но само, ако не си задаваш въпроса дали така е редно. Съмнението гнети, но подозрението погубва. Предпочитам да се погубя в положително доверие, от колкото от отрицателно НЕ такова. И искам да говоря със себеподобни, а не да губя думи в разговор с примати в човешки облик. Предпочитам да ме наричат странен за това, че съм различен, от колкото да ме намират  за обикновен за това, че съм безличен. Харесва ми да обичам откровението, но искам и то да ме обикне! А всичко всъщност е толкова просто! Просто трябва да ти е верен компаса и да те ориентира в правилната посока. А по повод мнителността на хората си мисля, че тя всъщност е по-погубваща дори от предоверяването. Ако доверието и недоверчивостта са болести, предпочитам да се разболея от доверие. А ако глупостта е хапче за щастие, предпочитам да остана нещастен.

ПРОЛЕТ НА КУКУВО ЛЯТО

ПРОЛЕТ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ! ВРАЦА, 06.30 Ч., 20 ГРАДУСА. А ЛУНАТА СЕ ОТДАЛЕЧАВА С 3.5 СМ НА ГОДИНА ОТ ЗЕМЯТА. СЛЕД 1.5 МИЛИАРДА ГОДИНИ ЕФЕКТА, КОЙТО ОКАЗВА ВЪРХУ ЗЕМЯТА ЩЕ НАМАЛЕЕ И ТОВА ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ИЗМЕНЕНИЕ НА НАКЛОНА НА ЗЕМНАТА ОС. ТОГАВА СИГУРНО ЩЕ ИМА И ЗИМА ПО НИКОЕ ВРЕМЕ. ОТ ДРУГА СТРАНА ПЪК, СЛЕД 2,5 МИЛИАРДА ГОДИНИ СЛЪНЦЕТО ЩЕ ИЗГОРИ ЦЕЛИЯ СИ ЕНЕРГИЕН ЗАПАС ОТ ВЪГЛЕРОД И ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА СЕ РАЗДУВА И ПРЕВРЪЩА В ЧЕРВЕН ГИГАНТ. ТОГАВА ЩЕ ПОГЪЛНЕ ЗЕМЯТА И ОСТАНАЛИТЕ ПЛАНЕТИ И НЯМА ДА ИМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ ЩАТИТЕ НЕ СА РАЗКОПАЛИ (ВСЕ ОЩЕ) ЕНЕРГИЙНИТЕ СИ ЗАПАСИ. А ФЕЙСБУК НАМАЛИХА ШРИФТА. НИЩО!ИМА И CAPS LOCK. НО И ТОВА НАДАЛИ ИМА НЯКАКВО ЗНАЧЕНИЕ, ЗАЩОТО МОИТЕ СТАТУСИ ОСТАВАТ НЕВИДИМИ НА ОБЩАТА СТЕНА И МИ СЕ НАЛАГА ДА СИ ПИША САМ НА СЕБЕ СИ, А АЗ НЕ СЪМ ШИЗОФРЕНИК И ЗАТОВА НЕ МЕ УСТРОЙВА. ТЪРСЯ НАЧИН ДА СЕ СВЪРЖА СЪС СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР ОТ "СУРАТ ТЕФТЕРА" И ДА ГИ ПИТАМ ЗАЩО! ЗАЩО БЕ, КАПУТИ, ВИЕ ТАКА ДИСКРИМИНИРАТЕ НАЙ-ВЕРНИТЕ СИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ. АМА НИЩО ДЕ! НАЛИ ИМА КОЙ ДА СИ ТЕГЛИ КЪСМЕТЧЕТА И ДА СИ ИГРАЕ НА ФЕРМИЧКИ. ЯВНО Е, ЧЕ И ВИЕ СТЕ ОТ ПРОГРАМАТА ЗА ТОТАЛНО ЗАТЪПЯВАНЕ НА  НАСЕЛЕНИЕТО! АКО ТОВА ПРОДЪЛЖАВА, НЯМА ДА ИМАМ НУЖДА ОТ ТОЗИ ПРОФИЛ И ЩЕ ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ ПО ЗАКРИВАНЕТО МУ.

В ЦАРСТВОТО НА МИЛВАНИТЕ ТОПКИ

Двете влюбени акробатчета, Ел и Капибар, навлезли в нов цикъл във взаимоотношенията си. Цикълът на "спихналите топки". Всичко започнало в един хладен октомврийски ден. Докато се щипели палаво под топлите завивки, в ранната утрин Ел решила, че вече няма смисъл да губят време за закуска с яйца, а е по-добре да преминат направо към пощипване и погалване на яйцата на самеца. Това било толкова хубаво, че Капибар ръмжал от кеф като усурийско тигърче пред стадо Гнута. Всяка сутрин Капибар посрещал зората с тръпнещи за милувка топки. Минавали дни, минавали месеци! Милувките и ласките върху неговите кожени кесийки не преставали. В началото те били с размер на гюлета, но на втория месец намалели до размера на топки за боулинг. След половин годишно милване се смалили до размера на билярдни топки, а на деветият месец били големи колкото сирийчета. И тъй като милването и пощипването не преставало, към 12 месец горките капибарски топчици се смалили до размера на пластмасовата главичка  на топлийка. Но Ел толкова обичала да пощипва и милва, и цунка топчиците на Капибар, че продължила  да го прави, но за целта използвала лупа и пинсети с памуче на края. След тестисната метаморфоза Капибар решил да вземе мерки за възстановката на предходния размер на кожените гуди. Временно помолил Ел да го милва по крачетата, че и без това му били големи, а с помощта на вендузи за носене на стъклопакети започнал изсмукването и обратното уголемяване на къщичките за бели човечета. До няколко месеца Капибар отново разполагал с кожените си топки за боулинг и бил много щастлив, въпреки че едвам се държал на краката си! Целият свят бил прекрасен и кожен за Ел! Шепите отново били изпълнени с кожена романтика и вдъхновяваща обръсната прелест. Ех,колко хубаво им било! Цикълът на кожените мяхове можел да се повтаря и повтаря, а милувките и нежността да придобиват все по-колосални измерения.

СЪНИЩА В СЪНИЩАТА

  Сънувах, че сънувам! А онова, което сънувах беше апокалипсиса. Неочаквано притъмня и София се превърна в морски град, на което първоначално се зарадвах. После обаче морето се развълнува зловещо и стана страшно. В един миг цялото море се отдръпна назад. Настана гробна тишина и зловещ ужас обзе мислите ми. Сетне от далечината се зададе огромна вълна с колосални размери. Уплаших се и се събудих от сънят, който сънувах в съня си. След това сънуваното се повтори като предишното се изпълни, като пророческо видение. Тогава тази вълна ме заля и се събудих в действителността. Сега онова, което ме вълнува обаче, не е апокалиптичният потоп и дали има някакво тълкувание и дали въобще има някакво пророчество в него, а по-скоро дали не живеем в сън. Дали онова, което сега наричаме действителност, всъщност не е нереалност? И дали някой ден, когато животът ни свърши тук, ще се окаже, че сме живели в сън? По същият начин смъртта дали не ни събужда, за да се озовем в същинската реалност? Понякога сънищата ни са толкова истински, че едва, когато се събудим, разбираме, че не са истина. Понякога се радваме, че не са, а друг път съжаляваме, че сме се събудили. Дали армагедона и рагнарьока няма да дойдат за всеки в битката между божественото и звяра у самите нас? Питам се дали след време няма да изпитаме именно същото усещане, когато преживяното тук свърши. Дали ще сме доволни от онова, което сме били тук и сме преживяли или не? Кой знае?Всеки сам ще разбере някой ден!