Звезди, тъма, треви, светулка,всичко е в един нюансА аз седя си сам без булкаи гледам в тъмното в захласГора, небе, листа и лишей,
ухае фино на тамян
А аз се люлям неизлишен,
макар на хладно без юрган
Божур, лале. омайно биле,
пил съм само две ракии
Щурецът на ухо ми свири,
пее ми-сипи си пий
Юли, свят, прекрасна вечер,
небето даже не тежи
Звездите блещят се насреща,
луната веч едвам мъжди
Поляна, било, бор, шишарка,
на мене ми е все едно
Държа в ръката си угарка,
лежа във младото сено
Изгрев, слънце, въздух, песен,
славей пее там далече
А аз във дрямка съм унесен,
ракията май свърши вече
Да те настъпи нежно,
да те завихри бавно
Да те огрее снежно
и да се скрие явно
Да те разхвърля уж,
а да те скатае серизоно
Да ти е близък, но чужд,
да ти е красиво, но грозно
Да те забрави в спомен,
да я докосваш в съня
Да си малко огромен,
и недокоснат едва
В един дъждовен ден, но топъл,
под току що разлистените кестени
Карах по паважа колело,
като участник в пролетното шествие
Заобикалях локви и чадъри,
намусени и бързащи лица
В главата ми звучеше пак Вивалди,
с прекрасните си четири времена
Тогава те видях на спирката,
разрошена, угрижена и мокра,
Не бързах уж, но не натиснах свирката.
Подяволите таз огромна локва.....
Реших, че твърде е дъждовно,
за нашия забравен диалог
И за да не се почувстваш неудобно,
изнесох колелото на галоп
Сега седя в едно кафе на сухо,
и гледам те през мокрото стъкло
най-хубавото нещо си на Гурко,
за туй не спрях със мойто колело
Замина ти, тролеят те отнесе,
а аз съм със изамокрени крака
И пак звучи Вивалди безпогрешно,
а туй по бузата ми, май, че е сълза
Една любов, една молитва,
къшей хляб и дух сакрален
Съдбата тъй ни се усмихва,
всякаш сме във филм игрален
Дали сме вечни туй е тайна,
съдбата си не я отричай
И да има точка крайна,
яж, моли се и обичай
Сякаш слънцето изгря на небосклона,
сякаш теменужен вятър ме погали
Сякаш съм застанал пред икона,
сякаш буйна клада в мен запали
Сякаш чучулига песен пее,
сякъш месечина в ръж потъва
Сякаш, че дете се нейде смее,
сякъш, че южняк у мен нахлува
Сякъш си направена от злато,
сяккаш, че като пелин си пивка
сякаш в теб живее вечно лято,
тъй красива е твоята усмивка
На страха ти, никой не поднася рози
и на слабостите твои шоколад
А сластите са само грешни дози
от похот на желанията в глад
На твоите начумерени гримаси,
на дали се радва Господ Бог,
Всеки може страстно да те мрази,
ако от теб загубил е облог
Не вярвай на излъгани глупаци
и на лъжец не се осланяй нивга
Лъжата отпреди ти дава знаци,
а любовта е доста често пивка
И не говорим тук за справедливост,
не я търси, щасливците я имат
Смел бъди и то без пресметливост
Отдай се, бе, а нека да те взимат
На прозореца от вън на перваза,
на мойта стая със северен свод
Оставих нощес бурканче с помада,
да събере звезди за нов епизод
Питал съм вече всички оракули,
и шарлатани и стари баячки
Питал съм сови, питах и дракони
търсих я в Бога, питах и врачки
Търсих я, молих се, колене ожулих
и веднъж я намерих, за малко поне
Наричах я всякак, даже я хулих,
но трудно се среща сродно сърце
И тъй на перваза седи си буркана,
чака да падне във него мечта
Плахо ще зърна утре зарана,
дали за мен Бог е изпратил звезда
