Как само припуква огъня в огнището! Как красиво и топло гали душата ми! Жарките пламъци буйно се извиват в лилаво жълтите си караски и се извисяват отдадени нагоре, а главните се обагрят в червникави оттенаци. Огънят ме обича! Прегръща ме благо с топлината си, създава уют в душата ми с милувката си и не би ме оставил да измрзъна. И аз го обичам. Обичам да го паля, обичам да го потдържам жив, обичам да приемам топлината му и да му се наслаждавам. Отпивам чаша ароматен чай от къкрещото котле над жаравата и пак жадно поглеждам към пламъка. Наслаждавам му се и ми иде да му проговоря. И проговарям!
-Днес е Коледа огънче!
-Пук, пук, по Коледа стават чудеса.-отговаря той
-Да знам! Коледа е чудо. Тя е рождество, тя е божествена и вечна, тя е вярата в доброто.-казвам аз
-Пук, пук, покорен ли си и смирен?-пита той
-Ами не знам! Мисля, че мога да бъда. Искам да бъда.-неуверен отговарям аз
-Пук, пук, показах ти! Обичай и ще бъдеш обичан, смири се и ще усетиш божественото.-с топлия си глас ми отвръща той.
