сряда, 11 януари 2012 г.
А Е ТОЛКОВА ЛЕСНО ПОНЯКОГА
За любов не може да се молиш, защото не може да искаш от някого нещо, ако той не го има. Ако пък го има и е за теб, то няма да ти се налага да се молиш, защото ще го имаш и единственото което трябва да направиш е да не позволиш никога на онзи който ти го дарява, да ти се моли за твоята любов.
КОГАТО ПРАВИМ ТИШИНА
Във шумът, едва недоловимо
сред бъртвежи словоблудни
сърдечната подкова тропа
по пътища от мисли трудни
И съвсвм незабележимо
утихва във далечината
Безропотно и неохотно
загубил думите в словата
И се зарича и мечтае
за миг поне да се оттегли
Макар добре да си го знае,
че шансовете му са бегли
Ще бъде тишина отвън
Мълчание ще е отвътре
Безмълвен, като земята вдън
Поетът ням ще е от утре
Ще я загърне без слова
таз душа от думи тъй разкрита
На път потегля тя сега
във тишината своя да се скита
сред бъртвежи словоблудни
сърдечната подкова тропа
по пътища от мисли трудни
И съвсвм незабележимо
утихва във далечината
Безропотно и неохотно
загубил думите в словата
И се зарича и мечтае
за миг поне да се оттегли
Макар добре да си го знае,
че шансовете му са бегли
Ще бъде тишина отвън
Мълчание ще е отвътре
Безмълвен, като земята вдън
Поетът ням ще е от утре
Ще я загърне без слова
таз душа от думи тъй разкрита
На път потегля тя сега
във тишината своя да се скита
сряда, 4 януари 2012 г.
ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СПИШ
Ще дойда тихо във съня ти
и ще приседна за минутка
С одеялото ще те загърна
ще те целуна и ще тръгна
На пръсти тихо ще изляза
вратата тихо ще притворя
Ще те погледна за последно
и портата отвън затворя
и ще приседна за минутка
С одеялото ще те загърна
ще те целуна и ще тръгна
На пръсти тихо ще изляза
вратата тихо ще притворя
Ще те погледна за последно
и портата отвън затворя
ОБИЧАМ ТЕ ТАКАВА
Обичам те в премяна
от бяла доброта
нежно изтъкана
от твоята ръка
Обичам ти лицето
носещо усмивки
крехки, мили, цветни
без фалш и без обвивки
Ефирна като вечер
светла като ден
Обичам те такава,
когато си до мен
Обичам те тъй нежна,
докосваща, вълшебна
Стояща ми в душата
изпълваща, потребна
от бяла доброта
нежно изтъкана
от твоята ръка
Обичам ти лицето
носещо усмивки
крехки, мили, цветни
без фалш и без обвивки
Ефирна като вечер
светла като ден
Обичам те такава,
когато си до мен
Обичам те тъй нежна,
докосваща, вълшебна
Стояща ми в душата
изпълваща, потребна
КОЯ СИ ТИ
Къде си ти
коя си всъщност
Миг ли си
или си вечна
Кога пристигаш
и кога си тръгваш
Божествена ли си
или пък грешна
Печелят ли те
или заслужават
Горчива ли си
или пък си нежна
Как се казваш,
когато те загубят
Любов ли пак
или пък друго нещо
коя си всъщност
Миг ли си
или си вечна
Кога пристигаш
и кога си тръгваш
Божествена ли си
или пък грешна
Печелят ли те
или заслужават
Горчива ли си
или пък си нежна
Как се казваш,
когато те загубят
Любов ли пак
или пък друго нещо
понеделник, 19 декември 2011 г.
ИЗ МИСЛИТЕ НА ЕДИН СОБСТВЕНИК
Когато придобих я
аз не я познавах
Просто я получих
късмет ми бе тогава
Сетне свиквах с нея
и я разучавах
Мислех си, че мога
със нея да боравя
Мина доста време
свикнах даже с нея
изтърках я от носене,
но друга не копнея
Тя ми е едничка
и знам, че не е грешна
Двама ще се борим
правдата да срещна
Аз ще си я нося,
а тя ме притежава
дано душата моя
аз я заслужавам
аз не я познавах
Просто я получих
късмет ми бе тогава
Сетне свиквах с нея
и я разучавах
Мислех си, че мога
със нея да боравя
Мина доста време
свикнах даже с нея
изтърках я от носене,
но друга не копнея
Тя ми е едничка
и знам, че не е грешна
Двама ще се борим
правдата да срещна
Аз ще си я нося,
а тя ме притежава
дано душата моя
аз я заслужавам
НАЙ-БЛИЗО СЪМ КОГАТО СИ ДО МЕН
Не искам да си далече
искам те близо
Към тебе аз да се качвам
ти към мене да слизаш
Не мога да съм далечен,
ореол не ми слагай
Но не търси сурогатен
аз съм тук и не бягам
Когато двама се срещат
те ръце си подават
Да знаеш, че съм насреща
близостта си ти дадох
искам те близо
Към тебе аз да се качвам
ти към мене да слизаш
Не мога да съм далечен,
ореол не ми слагай
Но не търси сурогатен
аз съм тук и не бягам
Когато двама се срещат
те ръце си подават
Да знаеш, че съм насреща
близостта си ти дадох
Абонамент за:
Публикации (Atom)



