Спомените свършиха спонтанно,
не помня даже дали съм те познавал
Бързо стана и някак си е странно,
че толкова надежи съм раздавал
И времето сега е някак друго,
спокойно е и толкова различно,
а миналото ми е във услугаи
любовта към мен не е безлична
А спомените някъде изчезнаха,
загубих ли ги или ми ги взеха?
Потънаха в забвение във бездната
с безпаметно любовната утеха
Щом онемеят милите думи
и словата от вялост униват
Щом безразлични са вече очите
то чувствата вехнат и сетне загиват
Щом ръцете не търсят ръката,
а мислите някъде другаде скитат
То огъня стихва залят от водата,
и любовта бавно от нас си отлита
Щом телефонът остава невдигнат
и невъзвръщенец е пощенския гълъб
то страстите тлеят и тъжно притихват,
а пътят назад става все по-дълъг
Щом няма трепет и пламенни срещи
и пулсът равнодушено страшен е вече,
то нежността на две гаснещи свещи
е любов догоряла и часът й изтече
Сънувах те онази нощ случайна,
приседнала на плажа в залез, като песен
Усмихната сред хоризонт безкраен
след кратко лято в късна знойна есен
Чертаеше по пясъка в прибоя
написа нещо, което бе за мен
Не го видях, остана тайна твоя,
морето го прибра и взе във плен.
Видях обаче първичката буква,
започваше със Л, така видях.
А с тази буква все едно ми щуква,
ЛЮБОВ ще е било.....сега разбрах
Пак ще се разминемслед много години,все по-апостериорно узрелии все по-безмислено нужни вече
И всяка милувка
назад ще ни връща,
все по-трудно
и все по-далече
Аз пак ще съм същия,
дори по-обречен,
а ти пак тъй красива,
а аз безстрашно съблечен.......
И пак ще те нямам
в епизод безконечен,
така нас съдбата
ни двама отвлече
Не ме изгубвай някъде по пътя,
докато сърцето твое спи,
защото любовта е само малко сляпа
и днес не винаги започва от преди
Не ме съди за туй, че те желая
неподходящо и не навреме май!
Ако пък мислиш, че вече сме на края,
поне да те запомня шанс ми дай
Не ме търси във спомените стари,
аз всеки ден съм толкова различен
И знам.....не всичко сме си дали,
а и аз все още те обичам
Има лоши кучета
те хапят без предупреждение
Има подли кучета,
въртят опашка, а те хапят
Има жалки кучета,
лаейки предизвикват умиление
Има плахи кучета,
искат да ухапят, а подават лапа
Има блудни кучета,
те търсат кучка постоянно
Има нужни кучета,
те бранят стадото безпрекословно
Има верни кучета,
те стоят до входа стадно
Има нахакани кучета,
те втурват се и гледат гадно
Има кучета объркани,
те се скитат без посока
Има кучета в метрото,
те се движат със потока
Има кучета от раса,
има сиви помияри
Има кучета във НАСА
и палаши по разни скучни гари
Ако някой ден със тихи стъпки тръгна
и не обръщам се назад,
не е защото не искам пак да те прегърна,
а защото мен ме няма в твоя свят
Като през изпочупени керемиди,
ще проблясва спомена за теб
Разруших се и вече ми се свиди,
като на скитник-последен къшей хлеб
Ако през счупената порта влезеш,
ще видиш, колко съм добре сега
Приседнал, пушещ и невидим
и от самотата ни следа..........
А тази бодливата ограда,
ня я поставих зарад тебе там,
просто ме е страх да не избягам
излезна ли навън оставам сам
Ако под изтривалката намериш ключ,
то моля те, заключи ме ти от вън,
а после наметни ме с одеяло
и остани вовеки в моят вечен сън
септември 2010 г.
