ГОЛЯМОТО ИМАНЕ НА НЯМАНЕ

Няма утре, няма и днес
Няма повратност, нито захлас
Има пороци, има прогрес
Има развратност, даже без глас

Няма усърдие, няма разкрития,
Няма раздумка на мили очи
Има предсърдия с инфарктни открития

и под сурдинка болни вини

Няма загриженост, няма неволи
Няма любов и няма човек
Има бегрижност фалшива и гола,
със тъжен надслов над празен ковчег

ЦВЕТЯ НА ДАНСИГА

Тя се събуди,
но тя беше будна

Тя потанцува,
но тя не бе блудна

Тя се раздаде,
но пак беше цяла

Тя се отказа,
но оказа се зряла

Тя уж напусна,
но остана за винаги

Тя не препуска,
ТЯ е вятъра стигайки

ЕДНО ПЛЮС ЕДНО Е РАВНО НА ЕДНО

Искам да ти кажа сбогом,
но няма как, защото теб те няма
Да се сбогуваме със теб е невъзможно, 
та ний не сме едно, а двама

Искам да ти пожелая утро свежо,
но няма как, защото ти не си със мен,
за тебе ще си мисля със надежда,

че щастлива си през целия си ден

Искам да ти кажа лека нощ,
но няма как, защото ти не си до мене
За тебе ще си мисля за разкош,
вечерта е тъй прекрасно време

ПОЩЕНСКА САКСИЯ ЗА ГЛУХОНЕМИ

Ти си твърде далече от мен,
а аз съм много отдава от теб
Изпратих цветя, незнайно къде
и дали не пристигна овеянал букет

Аз постепенно и бавно съм ням,
а ти решително и бързо си глуха
Писмата бездумни изпращам ти ТАМ,

но не знам, дали знаеш тази азбука

С думи не мога, нито със жест,
мислено само ти пращам хабер
Днешния дъжд приеми, като вест,
есента нека бъде наш куриер

ОТРИЦАНИЯ

Студено е, но не физически
Късно е, но не хронотопно
Просто Евтерпа е нейде лирическа,
а Ерато все ми звучи неохотно

Казват, че любовта и без огън гори,
но може би докато тлее прозаично
Звучи ми нелепо и смешно дори,

да се топлиш със студ, е нещо различно

СЪГЛАСНО УСТАВИТЕ НА БЕЗПЪТИЦАТА

Стихът ми носи се, кат песен,
а нощта ме завива със плач
В поредна есен унесен,
във страх от мощният здрач

Знам, че есента е такава,
в която тъгата владее
Знам, но изпитвам тревога

и чудя се, несамотата къде е

Къде са тез милите хора,
за които правих пътеки
Правих....., но вече не мога,
а и да мога, съвсем не са преки

НЕИСТИНИ ЗАПОЧВАЩИ С БУКВИЧКАТА (Л)

Знаех, когато лъган бях,
и когато сам се лъгах.........знаех
Но накрая всичко аз разбрах,
когато без дори да дойде, ми го каза

-Ала запомни, че съм лъжа
и по залез се стопявам във небето,
само спомен съм във твоята душа

и дълбока рана - някъде в сърцето...