НОЩИ С ЦВЯТ НА КОФЕИН

Борбата на клепачите започна
Миглите тежат около тон
Смяната, обаче днес е нощна,
от сънища пропуснати със стон

Лутаща се мисълта заспива,
сънната артерия тупти
Физиономията даже ми е крива,

юмрук разтрива слепите очи

Мечтата се нарича сън спокоен,
с юрганче топло и матрак
Морфей стои хей тук отгоре
и за покой ми дава знак

Поредна доза кофеин,
но......със измъчен аромат
Огънче и малко дим..........
за залък сън изпитвам глад

БЕЗ ВЪПРОСИ

Ти живя ли непорочно?
Колко струва звездопада?
А прибираш ли се срочно?
Мислиш ли, че някой страда?

Колко пъти си живяла?
Къде умира любовта?
Остана ли след него цяла?

Голям ли е сега света?

Защитата нали не рухна?
Нали пределите са крайни?
Фалша ли ти е разтуха?
Разбра ли вече всички тайни?

Ти ли промени съдбата?
Тя ли тебе промени те?
Очакваш ли я тази дата?
А кой остави в теб следите?

Безумници дали познаваш?
Предишно беше ли добра?
Любов случайно ли раздаваш?
А той позна ли те сега?

Можеш ли да си далече?
Далечното дали гнети?
Разбра ли истината вече?
Ще си говорим ли на ти?

БЕЗСТРАШНА СИ, АЗ ЗНАМ

Плашат ли те моите целувки
горещи са и въглен в тях пламти
Знаеш, че не мога със преструвки,
или така го правя или си върви

Плашат ли те нежните ми мисли
Изправен съм на съд аз всеки път,
когато пожелавам да сме близки

Прекрасни чувства, но нека си вървят

Плаши ли те, че ще си отида,
за малко може би, а може би вовеки
И в сънищата само ще те виждам,
защото тъй не може да обича всеки

СЪДЪРЖАНИЯ

Ако ме боли от теб, далеч ме дръж,
докосването би ме наранило
Името ти даже е твърде остър нож,
на нежността ти острието съхранило

Ако пък съвсем останеш незначима,
появявай се, за да не те забравя
Като истинска лъжа неизлечима,

като зараснала дълбока рана

Ако пък някога забравя, че си важна,
убий ме, моля, и изкопай ми гроб
И за епитафия надгробна погрижи се
"умря, но пък умря за теб.......ЛЮБОВ"

КЛЕЙМОТО НА ПАЛАЧА

Като вързани ръце на зъл тиранин,
напират мисли стиснати в юмрук.
Позеленели са жълтите паважи,
на екстровертния параден площад.
Заключени са драгоценните ключета
от трезорите на спомените,
в ръждясалия от вялости кафез.
Сенки на нежни палачи се промъкват
в здрача, със сатъри нажежени до клеймо.
Приказките за Пепеляшки се изпепелиха

и превърнаха в сапунен сериал.
Биг Брадар гледа със 766 очи,
а писателската криза страда от безримен синдром.
Сърцата се бронираха в убежищата си,
изстинали до абсолютната нула по Келвин...

КРЪГОВРАТ

Живот, спомени, мигове, отблясъци,
пробуждане, катастрофи, сънища, крясъци

Дубарова, Яворов, Пушкин, Есенин
светлини, тунели, ангели, тленни

Вяра, надежда, любов, оцеляване,
орисия, пътеки, взимане, даване

Мъгли, пустини, антарктика, зима,
пролет, лято, есен и................рима

СЛЕД КАТО ТАЙФУНЪТ ОТМИНА

Отново мина снежният тайфун
и заличи асфалтовите пътища
Сега пътеки трудни ще проправяме
и ще гадаеме светът по сънища

Тъкмо бяхме съградили смисъла
и открили ласкава надежда
А сега, той мина изведнъж,

живот....разпилян, като кълбо от прежда

Изгубени отново във посоката
и оплетени във спомени
Ще търсиме на друг прегръдката
все по-пораснали и все по-малко молещи

Ще поглеждаме отново към звездите,
макар затрупани във преспи бяли
И ще търсиме лъчите топлещи,
макар и малко вече закъсняли