сряда, 29 декември 2010 г.

АРИТМЕТИЧНА РАВНОСМЕТКА

Понеже наближава края на годината и всички си правят равносметки (явно така е модерно) и понеже наближава рождения ми ден, аз смятам да направя една по-глобална равносметка! Ако ви е интересно, вижте! За мен е удоволствие да споделя равносметката си с вас! На девети февруари ще навърша 38 г. Това означава, че съм на 13 879 дни (като включвам и девет високосни за периода). Следователно съм на 333 096 минути или 19 985 760 секунди. (ако бях спестявал по долар на всяка секунда, сега щях да съм най-желаният неизвестен творец във вселената). За 38 г. при среден сърдечен пулс 65 в минута, сърцето ми се е свило и разпуснали 21 651 240 пъти. При средно 8 часа сън на ден съзнанието ми е било в царството на Морфей общо 111 032 часа или 12,850925 години (бахти кефа! Май това са ми едни от най-хубавите години). От което следва, че през останалите 25,15 години съм живял почти като на истина! По интересна е равносметката за изпитото количество вода. Средно по 2 литра на ден (защото след 18 годишнина консумирам средно по 3 л., но преди това с оглед на възрастта ми, право пропорционално количеството се е снижавало), означава, че съм изпил 27 758 литра. Или 27,758 кубика вода. (което не е толкова много).. Ощетил съм природата с количество прясна вода, което едно говедо поглъща само за година и половина от живота си. Съответно съм изхвърлил около 13 кубика урина, с което не бих могъл да напълня дори един малък басейн. Жалко! Пуша от 17 годишен средно по 20 къса дневно, което означава, че съм изпушил 153 300 цигари или 7665 кутии. От което следва, че при средна цена на цигарите 2.50 лв. съм дал 19 162 лв. и 25 стотинки! Което не е чак толкова много! Всъщнот цигарите се оказват най-евтината отрова. Мигане-547 200. Израснала коса-5 метра и 70 сантиметра. Извървяни километри пеш (само по 1.5 км дневно, искам да уведомя "да убиеш презмехулник") - 20 818, което означава, че съм обиколил земята по екватора почти два пъти, както и че за да стигна до луната ще трябва да живея до 702 години. Е няма да стане, но с кола вече съм ги изминал шофирайки. Изговорени щуротии (средно по 100 на ден) - 1 387 900. Аааааа..........тука съм ебати силата! Изпитани оргазми (средно по 5 пъти седмично със средна продължителност от по 7 секунди след 14-тата годишнина) -30,33 минути годишно или 727 минути, или 12,13 часа. Половин денонощие оргазъм! Това е фантастично. Както се казва хубавите неща са кратки. Така е решил великият архитект. 24 години събирам оргазми и съм събрал едва половин денонощие! Еми ето и аз си направих равносметката! То заприлича повече на аритметика на 38 годишния организъм, но така ми се разви мисълта!;-)

вторник, 28 декември 2010 г.

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ ИЛИ ГУЛЯЙ?

Светли празници. Така ги наричаме. Но какво всъщност влагаме от себе си в тях? Не забравяме ли, че всъщност Коледа е едни рожден ден? Но не на кой и да е! А на сина божи, на спасителя, придобил човешки образ, за да ни поведе по духовните пътеки на добродетелта. Не са ли всъщност това празници, които трябва да ни смирят и подтикнат към духовното? Защо обаче ми се струва, че това съвсем не е така? В целия християнски свят, особено в по-заможните страни, това се е превърнало в празник на истеричното пазаруване и парад на суетата и чревоугодничеството. Тези светли празници  са всъщност вярата към духовното и към създателя. Дни за молитва и почитание към всевишния. А уви ние ги превръщаме в нещо, което повече прилича на жертвоприношение под формата на опит за самоубийство чрез препиване, преяждане и предрусване (за почитателите в частност). Дори в България се шири понятието"свински празници", което тотално експликира асоциативното отношение към повода за празнуване. А ние специално, горките бивши жители на комунизма и атеизма, все още си почитаме повече Нова Година! Толкова дълбоко е оставило отпечатък духовното малодушие, унаследено от другарите, че няма друга държава, в която на Великден да има толкова пияници, които да обикалят църквата в несвяст и алкохолно опиянение без въобще да съзнават, че това са най-тъжните дни, свързани с мъките Христови. А на нас, най-бедните европейски жители ни дай празници! Както мине новата година и започват да те питат къде ще ходиш на море, а веднага след като те нарекат "Оооо....морски", те питат къде ще си на Нова Година. Малко сме абсурдни! На гол тупан чифте пищови! Или както се казва - о времена,о нрави!

понеделник, 20 декември 2010 г.

ПАВАЖ ОТ ПОЖЕЛАНИЯ

Искам сега да видя моето минало.
Но не по нощница и не без име..
Не искам масло да вливам изстинало.
Защото без болка, душата боли ме.


Искам да видя паважа сърдечен.
Разбутан от преход и не подреден.
Защото редът е всъщност обречен
За не натоварен от трафика ден.


Искам да кажа,че няма да стане.
Изпуснато в предколедният дух.
Защото смелостта изисква желания.
И както винаги, не искам да съм сух.


Искам да видя,че си давам смисъл.
Безугризна съвест да ме навести.
Паважът ми уронен, нека ми е кисел.
От бурният тропот остават следи.


Искам отмората, да е само сутрин.
И белите птици имат крила.
А нощите свирят по тънките струни.
Капан за доверие и суета.


Искам да видя моето утре.
Май вече е вчера, но не ми пука.
В далечното минало, е имало бъдеще.
Еми тогава.....хайде! Наслука!

сряда, 15 декември 2010 г.

ЕДНА КЛЕЧКА КИБРИТ

Опънал съм млечния път помежду ни и какво от това, когато сме алергични към лактоза и към връзки, които да ни връзват. Нощем ми миришеш на бадеми и се сгушвам в твоята неясност, за да пусна корени в съня ти. Арсенът носи облекчение за живите ми болни корени като ги убива. Дай ми да се хвана за някое сладко обещание! Щом не мога да се задържа на върха на езика ти, нека се задържа на ръба на търпението.
В идеалния случай се събуждам от изщракването на филийките в тостера, излизам рошав изпод завивките и те виждам пред себе си. Аз не съм рошав! Аз съм си такъв. Поднасяш чаша кафе в ръцете ми, а аз те поднасям в живота си необратимо в синтез от възгледи и причини да те открия. Постави ме завинаги на първо място и ми позволи да прилепна към липсите ти. Защото в списъка с надеждите аз съм най-крайния! Домът е там, където е сърцето. А сърцето е там, където..........
Остана ми само една клечка кибрит, а реколта не събрах. Мравките скриха семена и дано зимата не ги погуби, че да мога на пролет с тях да засея!

неделя, 12 декември 2010 г.

ПЪТЯТ НА ТУПКАЩИТЕ ИМПУЛСИ

Над загърбени повели и над мисли заскрежени.
Над натрупали неволи и неща несподелени.

Зад разсъдъци погрешни и зад минала тъга.
Зад раздели непростени и забулени в мъгла.

Пред безумия успешни и безумни неуспехи.
Пред оставени сърца и захвърлени доспехи.

Под загубени усмивки и недодялани мечти.
Под очите ни човешки и оставени следи.

Във туптящата ни тежест и във неуморен път.
Във разхлабена от нежност и от тленност наша плът.

Времето е толкоз вечно и толкоз вечно ми изглежда.
Че явно или аз бъркам, или съм си без надежда!

четвъртък, 9 декември 2010 г.

МАЛЪК КРАДЕЦ НА НЕЖНОСТ

Тя идва! Появява се внезапно като тайфун. Обрулва ти душата и изчезва. А после остават само догарящите пожари в скритите дебри на сърдечността ти. Тя е внезапна и стихийна, завърта ти главата и после ти се вие целия свят. Това е тя! Тя е утопична и нереална, тя е невидима и загадъчна. Разбираш за нейното съществуване, едва когато трябва да си вземеш застраховката за чувства. Тя е малък нощен крадец! Идва и те обира в сънищата ти. Тя е червената лампа на линейката, която идва да те откара в интензивното за щастливо оглупяли. Тя е късия картечен откос, който ти разкъсва сърцато на хиляди парченца зашеметеност. Тя е строгия надзирател в затвора на щастието, който не те пуска да излезнеш, докато не ти изтече присъдата. Тя е тетра хидро канабинола на опуления ти  в нея поглед! Тя е страшна, когато я няма и още по-страшна, когато се появи! Тя е "сик енд дистрой" на службите отговарящи за здравият разум. Тя е!

сряда, 8 декември 2010 г.

ДА СЕ ПОЗАКЪРПИМ ПАК

Отново се опитах да взема кройка на скапания си стар пуловер. Не си купих нов, защото съм изхабен колкото него. Но се заблудих, че ако го закърпя, ще може да заживее наново. Добре му сложих кръпките. Даже за малко ми се стори като нов. Ама той си остана същият стар пуловер с дупките под новите кръпки. Реших, че ако му сложа една нова боя, ще се поднови съвсем. Направих го. Той беше изсивял и го боядисах отново в бяло. Побеля. Освежи се. Не беше зле. Удобен ми беше както винаги. Но след време на местата на кръпките отново зейнаха дупки. Протри се. Пак там. Явно все на едно и също място го износвам. Запитах се дали и ние хората сме като дрехите? Дали, когато прощаваме на приятелите си, не остават същите закърпени дупки, които ще се появят наново? И дали точно пък тези дупки не са съприкосновението на различията ни?Кръпките в нашите отношения са простените грешки на добрите изпитани приятелства.

ЗАСЛУЖАВАМЕ ДА НЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ

И тази сутрин се събудих! Не беше трудно. Но не е моя заслугата! Просто и днес съм жив. Отидох на работа. Това беше моя заслуга. Просто реших, че така е редно. Работа нямах! Това не беше моя заслуга. Просто тук никой няма работа, защото живеем в света на услугите. Китай бележат ръст в икономиката. И това е тяхна заслуга. Защото имат икономика. България бележи ръст в създаването на МОЛ-ове и супермаркети. Но това не е наша заслуга. Просто нямаме икономика. Ние сме потребители. Баба ми отиде до МОЛ-а, за да си купи нещо със всичките 5 лв. (от аптеката). Но това не е нейна заслуга! Просто е пенсионирана в България. Брадовчедите от село започнаха работа в София за жълти стотинки. Но това не е тяхна заслуга. Просто в България вече няма села. Има само една столица и няколко окръжни града! Вдигнаха цените на цигарите! Това не е наша заслуга. Просто сме в Евросъюза. В Сърбия цигарите струват 1.80 с бандерол. Но това не е тяхна заслуга. Просто имаха късмета да не ги приемат в Евросъюза. Бойко подари каракачанка на Путин. И това е негова заслуга. Просто трябваше да се подмаже, за да сме зависими от руските горива. Калина Илиева стана новия изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Но това не е нейна заслуга. Просто си е намерила подходяща диплома и връзки. Идва Коледа! Това не е наша заслуга. Просто преди 2011 години се е родил месията за да докаже, че вярата е всичко, което имаме!

понеделник, 6 декември 2010 г.

СТРАХ

Страх ме е да на изпъдя теб от себе си.
Имам студ, натрупан от прокуда.
Не ме страх да те докосна.
Страх ме е да те изгубя.


Аз отдавна за никъде не бързам.
От скоро съм съвсем обикновен.
Не ме е страх да те докосна.
Страх ме е от мен!


На колене не мога да се моля.
Владея само дързостта..
Не ме е страх да те прокудя.
Страх ме е от самота.

ВЛАДО ТРИЧКОВ И НЕГОВИТЕ ТРУДОВИ ХОРА

Там в дефилето
от стар балкан обгърната.
От някой рядко,
от друг дори не зърната!


Меланхолията обеща й върхове
на недостигнати от нея висини!
Но не във висините е успеха
и не във хека нейните мечти!


О, старо дефиле прекрасно!
О, тридесет километров път!
До Пиреос и обратно
е шега за Опелът!

четвъртък, 2 декември 2010 г.

В СТРАНАТА НА ЕГОЦЕНТРИЧНОТО МЕСТОИМЕНИЕ

Аз съм духовен скитник,  аз съм чаша чай, забравена на верандата в студена сутрин някъде между четири и шест часа от блуждаещата душа на някоя инсомния. Или чашата с кафе, оставена на ръба на копчето за изключване на съзнанието.   Аз съм петстрофие без ритъм, аз съм липсващата приказност, която омагьоса всичките ти предразсъдъци. Аз съм перпетум мобиле на задните ти мисли! Аз съм вечното отказване от никотинов дим. Аз съм бурен, нелеп смях и кикот на обезумяла за позор тълпа. Аз съм неразумният скок в бездната на отчаяната ти безмечтателност. Холеричното чудовище на съзнателно обуздания ти сенгвинизъм и клаустрофобията ти от тесногръдие.  Аз съм вибрацията на заглъхнал камертон, когато нишките на въздуха са опънати от напрегнатост. И плач, плач, плач, когато ми е мило, безсилно или преходно. Аз съм всяко малко нещо в твоя ден, което просто трябва да узнаеш.  Тя е аз, а той е тя! Аз съм странната нова песен, цялата е текст, а още повече - мелодия, а пръстите ти са магнити за душевните ми струни. Аз съм камикадзето стремително насочил самолета си в твоята душа. А ти си пътят, животът и истината, заради която давам своята. Повторението на натрапчивото местоимение е повод да търся друг. Ако може......себеподобен. В мен днес има само много ти, ти, ти. И все така недостатъчното аз.