ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪТ КЪМ ВЕНЕРА

Дори и да не можех да те имам.
Дори и да не можех да те усетя.
Щях от туй желание да взимам.
И все пак мъничко да светя.

Дори и да не можеше да те целуна.
И да не можех с поглед да те меря.
В сънят си щях да те връхлитам като хуна. 
В мечтите да желая твоята венера.

ВСИЧКИТЕ ЗВЕЗДИ ЗА ТЕБ ЩЕ БЪДАТ

В съня ти бурно ще връхлитам.
Ти само ме пусни да вляза.
Отвори ми мисълта си нежно.
Ще избухна в пламък и тихо ще изляза.

И нека в стаята да е студено!
За да усетиш мойта топла ласка.
Ще пристъпя с най-безшумни стъпки.
Без грим ще съм и без фалшива маска.

Не пускай нощните пердета.
И без това ще съмне твърде рано.
Нося толкоз много чувства,
че небето сякаш ще е от звезди обрано.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 16

        Флореспейса бе изпаднала в криза на средната скука и се бе запътила към оранжерията на Волф, за да си попука малко доматчета с брошката си. Когато пристигна и надзърна в оранжерията, видя, че тя е пълна с бъчвите абсент, които Гага беше нарисувала преди време и ги материализира.

- Ама какво става тук? Защо бъчвите са при теб?

- Ами отлежават при мен за празника на радомирската мушмула. И съм ги скрил от Гага, защото тя навместо да философства, само си бълбучка тихо и напоително от абсента и се разпуска и разхайтва. А ден преди фестивала на радомирската мушмула е денят на дървените философи, в който Гага ще участва заедно с мастиления Пани.

         Лейди Гага дочу този разговор, защото така и се къркъше, че ушите и се бяха превърнали в златни ритони за вино и с фуниеобразната си форма долавяха всякакви разговори за алкохол.

- А-хаааа! Криеш значи, а? Защо вие, Волф, си позволявате да се изживявате в ролята на великия пазител на философските организми? Нима поведението ви е пристойно за един истински радомирски джентълмен? Нима справедливостта е във вашите ръце. И ако да! От кога Темида си позволява да лишава невинните почитатели на питието на Ван Гог от него? Да! Гог си отреза ушите в абсентно опиянение, но какви слънчогледи пък нарисува преди това, а? Слънчогледи и половина! И Вие, неразумни юроде, що се срамите да се наречете сам себе си пияница, защо лишавате моята философска зажадняла душица от няколко божествени капки, носещи полета над кукувичето гнездо. Непристойното ви поведение го отдавам на доброто ви сърце, което вероятно се опитва да помогне, неосъзнавайки безумието на агресорския акт върху свободата на човешките ми права и по-конкретно - правото на един човек да се направи на маймуна!

- Браво, Гага! Адмирирам вашето мнение и смятам, че е крайно време да се опълчим срещу несправедливостта, която ни лишава от маймунските ни права. - добави  Флореспейса, докато си подостряше брошката, оглеждайки се за чери доматчета, с които да направи салатка за явно предстоящата алкохолна вакханалия, която щеше да е символ на борбата срещу лишенията и продължителната и мъчителна липса на желаните опиянения на Гага..

       Бойс Волф покорно извади една бъчва от оранжерията, постави й канелката и подреди чашки на едно малко трикрако столче до нея. Докато си наливаха за първата наздравица, се появи и Буклето, която носеше на ремък своята карабина.

- Здравейте мъдри антисексуалисти! Драго ми е да ви видя. Да не би да се подготвяте за празника на радомирската мушмула? Ние до сега спортувахме гребане без първите две букви и тамън ни омекнаха греблата и решихме да се поотпуснем тъдява. Ама вие май нещо сте задълбали в дълбоки води.

- Ами! Не! Ще помагаме на справедливостта да възтържествува. - с насмешка и под мустак измънка Волф.

- Ами да вземем и ние с Карабинчо да й помогнем да повъзтържествува малко, а? Та белкем се поотпусне малко спусъка му. една лека раздумка би му се отразила добре на моят шольо. Нали, мушмороче сладко?

-Много топре, малко дъра-бъра. Карабина чука шукар на муабет. Аман зор. Байгън от зор. Моабет чука шукар. Ашкоусум за спокойствие, което много топре ми поотпусне спусък. - доволно се изказа Карабината.

        В продължение на един час цялата група се наздрависваше и възхваляше справедливостта. Всички философстваха, само Гага си мълчеше и туко посръбваше от чашката. Сетне развърташе усърдно канелката и си доливаше.

- Дами и господа! Искам думата! - рече Гага и хлъцна.

- Ама ти и дума ли имаш? Мислих, че си глътна езика, но щом хлъцна явно си го отглътнала. - с насмешка каза Волф.

- Мммдааммммм! Другари и другарки! Скъпи съотечественици! Господа съдебни заседатели и вие приятели мой! Обичам ви!

       Гага се подпря с едната ръка на бъчвата, а с другата разви канелката. Потече абсент по земята, но тя постави чашката си и си наля. Сетне си отпи от нея и чак сетне затвори канелката. След което продължи.

- И така! Що е то сомалиерство  и има ли то почва у нас? Да бъдеш пияница щастлив или трезвеник дрислив? Това е въпросът. Дали да понасяш ударите тежки на съдбата с трезви пресъхнали от скука очи? Или да викнеш смело "IN VINO VERITAS"? Дали да гледаш безпомощно и трезво в краката си, докато си въобразяваш, че си стъпил здраво на земята, докато всъщност си само един пън? Или да отправиш далечен взор в нови прекрасни пиянски светове? Да вдигнеш градуса на переспективите си. Да се разчакриш като Дони и жена Минети в Тибет? Дис ис дъ куешън.

         Гага вдигна ръката, с която се подпираше на бъчвата в желанието си да държи чашката си по начина, по който Хамлет си държи човешкия череп и тутакси се сгромоляса на земата. Волф понечи да я изправи, но не щеш ли в този момент се появи банският костюм Паполети и той припадна до Гага.

- Аууууу.....Цирк! Ама как са се намотали самоооооо! Дали Волф припадна при вида на изящните ми форми или просто се е налюлял и той?

- От формите, от формите! - каза Букленцето, докато се наздрависваше палаво със своята Крабинка.

- Ама Гага да не би и тя да е започнала да харесва жени, та припадна като ме видя?

- Епааааа! Знам ли? Нещо си философстваше и се гътна изведнъж. Ама аз си се любувам на спусъка на Карабинката и не знам точно за кво иде реч. Това е хел. Наздраве, моя малка шушулчице! Ела да си те нацункам! - каза Буклето и залапа страстно цевта на резаната карабина.

          Гага се размърда, изправи се и продължи:

- Драги зрители! И вие, скъпи съотечественици. Дами и господа народни представители. Днес тук сме се събрали..............за да!. - и Гага припадна отново.

- Нямаме си представител за деня на дървения философ. Гага е фитка! - каза Флореспейса и затвори очите на Гага като си бе помислила, че тя е дала богу дух.

- Сме се събрали, за да... - продължи мисълта си Гага след няколко минутки - За да се напием! - и пак припадна.

      Минаха се още няколо минути, след което Флореспейса плисна една кофа вода в лицето на Гага и тя продължи.:

- Абе алкохола си е хубаво нещо! Кога сме най-зле, те така да сме!

- Цирк! Абсолютен цирк! Ми аз не искам да съм толкова зле, когато съм най-зле! Наздарове, друзей маи! Я направюс на абезяна. Харашо так! - възкликна Паполети.

- Да! Това е хел! Гага се е насмукала като пича въшка с абсент и не знае какво говори. Ела ми тука бе ей, Мушмуроче карабинено такова! - рече Буклето и защипа с пръсти металните бузки на карабинката.

- Вие сте зле! - обади се Гага - Аз съм си чук! Много ми е добре. Тази ранима душа на майка Тереза и този мозък на Ницше и Айнщайн в едно дето  го нося се нуждае от изпускателен клапан, иначе ще изпуша. Когато съм трезва може да ми викате Тереза Ницшещайн! А сега ми казвайте просто госпожо извънземна.

        Алкохолът не прощава казват. Но и терзвеността също. Не е читав онзи, който никога не е опознал опиянението и не е отпуснал съзнанието и душата  си. Има нещо нечисто в трезвеника. Нещо плашещо и противно. Прекален светец и богу не е драг.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 15

По пътят на живота си се сблъскваме и оплитаме, както в  нашата собствена съдба, така и със съдбите на други неслучайно попаднали в нашия духовен път и кръстопъти хора, но към това ще се върна по-късно. По принцип единици се замислят за нарочностите, с които се сблъскваме в живота си. Пъзелът на живота ни е толкова сложен понякога, че не можем да овладеем замисъла на същността му и дори рамката и контура му е труден за подредба. А понякога е толкова ясно семпъл и лесен за натъкмяване, че с лекота нареждаме животът си в тъй наречения "успешен път". Успехът и съпровождащият ни късмет са част от нарочностите, които ние елементаризираме до ниво, което наричаме "случайности". На практика случайностите са не малко, но те касаят нерешаващите ни стъпки по пътя, а онзи камък, който ни спъва или онзи знак за "край на всички ограничения", са част от нарочените събития. Всяко нещо, което ни се случва е със зададен смисъл и е един вид задача. Дали ако се спънем в някакъв момент ще имаме сили да продължим по не лекия баир на заданието, към което сме насочени или пък онзи лек и слънчев път, по който сме запрепускали с лекота и наслада няма да ми донесе негативни последствия именно поради привидната му безметежност. Нарочното и нароченото! Ние контролираме едното, а съдбата ни контролира другото. В това разбира се малко хора вярват поради обясними причини. Обикновено хората изпитват страх от това, че колкото и да им се иска, в техните ръце са само разрешенията на непоставените от тях самите проблеми. Тоест, пътят е посочен и предначертан, а ние самите просто трябва да се борим да го изминем по най-изграждащия душата и смисъла на съществованието ни начин. Това разбира се винаги включва решения, които ние самите взимаме, в последствие на впечатленията си от изминалият път, който наричаме "опит" и постъпки според вече изградения донякъде и по принцип непрестанно изграждащ се характер, който е съвкупност от мислите, чувствата, опита, впечатленията и заключенията ни. Така или иначе, хората се плашат от това да бъдат зависими от невидима сила. Макар че всеки един, който успее да се задълбочи в тази семантика, ще усъзнае, че в крайна сметка отговорността и степента на неговото израстване в даден аспект са изцяло в негово владение и в крайна сметка предречеността на съдбата ни е относителна. Относителна до толкова, че тя ни е предопределила началото и края, които са пълни с кръстопъти,  но пътят, по който ще изминем маршрута си е личен избор. В този ред на мисли, имаме свободата да мислим и чувстваме, да мразим или обичаме, да се борим или вегетираме, да сме добри или лоши и да изграждаме собственото си съществувание.

И така! Осмисляйки и премисляйки собствените си пътища и съдби, душевните рейнджъри стигнаха до екзистенциално-философски спор. Има ли съдба и до колко тя е предопределена и неизменчива? И ако е, до колко е в собствените ни ръце. Бойс Волф беше на мнение, че човек изцяло решава съдбата си чрез действията и постъпките си. На негова страна бе и Асита Тина, която, като един виден счетоводител бе свикнала с точността на нещата и дори за миг не можеше да си представи, че има някой, който може да й формулира живота, а тя само да бъде крайния резултат от тази формула. Лейди Гага и Еми Пани обаче не мислеха така. Те всъщност много мислеха по принцип и никави формули не ги бъркаха. Тяхното галопиращо бясно въображение разполагаше със свойството да разрушава общоприетите схващания и да витае в необятното и езотеричното. След задълбочен дебат Бойс Волв възкликна:- Ама вие Гага и Пани, сте ебахти лимоните! Не виждате ли, че съдбата е до толкова, до колкото сме имали шанса едно на няколко милиона да се появим, точно това сперматозоидче на тати да оплоди точно тази яцеклетка на мама?- Не на няколко милиона, на стотици милиарди. - обади се Асита Тина - Защото преди това трябва да се включат в уравнението и появите на бял свят на родителите ни, прародителите ни и така до възникването на бозайниците, и преди това до появата на първата амеба и така нататък.

- Абе ще стигнем и до още по-назад и накрая ще стигнем пак до бога и демек до моето - с насмешка каза Еми Пани докато погледна съзаклятнически Лейди Гага.

- Така е господа! Така е. - мъдро започна философската си тирада Гага. - Не случайно ви нареках "господа". С това проявявам уважение, както към вас като мои опоненти и събеседници, така и към вашия създател и програмист. Плюс това, няма случайноси относно появата ви. Независимо от гените и прагените ви вие щяхте да се появите на бял свят. Вашата душа се е вселила в това тяло, в което сте, но тя си е пожелала да се появи там в един малко по-стар подготвителен период, когато всемирният програмист ви в дал шанс да изберете средата и семейството, в което да се родите. И вие сте го избрали, защото идвате тук с мисията си да усъвършенствате тази душа и точно това, което сте, трябва да ви научи на нещо конкретно. Е вярно е, че след детския си невръстен период го забравяме това и вместо да се развиват в духовен аспект, по-голямата част от нас се захващат да съграждат материалното като се фокусират в материалния си просперитет и благосъстояние и загърбват духовното. И така градят своя  мир и дом на нездрава почва. Защото нашият дом и мир е в самите нас. 

- А любовта, а любовта? - провикна се Буклето с цялото си любознание като емоционално и с интерес се бе втренчила в Гага, която успя да я захласне до амок с нейната просвещенска и мъдра философска беседа.

- Аз ще ти обясня за любовта. - сухо и без емоция взе думата Асита Тина. - Любовта не е нищо повече от бушуващи хормони и химични реакции в епифизата. Химическите реакции са в перихелий до деветата семица и половина и сетне започват да охладняват. В редки случай това може да продължи в рамките на още няколко месеца, след което следва най-обикновено обвързване и съжителство. Нещо като дивана и фотьойла. А ако на двойката й се пръкне и чаве, стават холна гарнитура с табуретка в лицето на отрочето. И така!

- Не, не и не! - Възкликна екзалтирано с пелтечещ от нерви глас Пани. - Съвсем не съм съгласен с тези метафори.

- Ми дай по-добра де! - подкани го Волф.

- В чисто физически апект и с оглед на това, че сме направени от пръст и нашите тела са химическа централа, съм склонен да възприема механизма на влюбването. Но в духовен аспект, любовта е духовно съпътствие на кармично взаимосвързани души. Тя е едновременно награда и изпитание. Любовта идва в лицето на онзи, който ще те научи да обичаш и ще те допълва, както и ти него. Тя е взаимство, тя е спътничество, тя е познание сама по себе си. Да опознаеш любовта е най-безценното и върховно знание само по себе си. 

- А метафората къде беше, че не разбрах? На Асита Тина много ми хареса сравнението, защото е много уютно да си диван и да си имаш красив фотьойл и две табуретки. - рече Волф.

- Метафора ли? Ами съжителството в любов е най-подходящо да се сравни с хармония. Съжителството на истинската любов межу партньорите е като като денят и ноща. Не могат едно без друго и се преливат ежедневно в залезите и изгревите, а техните плодове са новите слънца.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 14

Бойс Волф беше заседнал с една камара чаркуляци до себе си и с голямо съсредоточение и видим мерак майстореше нещо. Лейди Гага и Флореспейса, които правиха следобедната си философска разходка, се спряха до Волф и с интерес се втренчиха в него с желанието си да разберат до какво аджеба ще доведат и сътворят сръчните движения на Оранжерията. Волф толкова се беше обсебил от дейността си, че не забеляза наблюдателите си кибици, а леко изплезения му език издаваше съсредоточеността и мераклийския му ищях към работата, с която се бе заел.

- Какво майсториш, Волф? - попита го Гага.

     Волф се сепна, повдигна веждите на металните ферми на входа на оранжерията си и леко троснато отговори:

-Капан за вълци, лисици, белки, златки, порове и всякаква друга гад, дето ми удушава и отвлича кокошките.

- Ауууууу, че гадноооо! Убиец такъв! - изнедоволства Фло, докато наточваше иглата на брошката си.

-Е кое е гадно? Ми избиват ми кокошките. Хищниците са вредни и лоши!

-Е то и ти си вреден, ако трябва да мерим с твоят аршин.-рече Гага.

-Е аз па що да съм вреден сега? Абе вие двете сте големи многознайки! Сега остава да се появи и Асита Тина отнякъде и да ми сметне колко точно съм лош според теоремата на доктор Злобил.

- Ами помисли реално и сам ще стигнеш до извода!-продължи да изказва доводите си Гага - Хищниците ядат пилета! Вярно е! Но Ти не само, че ядеш кокошки, но и всеки ден си правиш омлет с неродените им деца и всяка събота пред погледите им инквизираш най-красивия, гласовития и гащатия им съпруг. А не ти стига това, но и когато младата кокошка се моли на господ да й изпрати спасение под формата на вълк, който да я отърве от тази мъка преждевременно, ти убиваш и спасителя им. Не си ли лош? Ти кажи!

-Е какво да правя тогава? Да оставя вълците да ми изтребват кокошарника ли? Или по-добре направо да им ги коля и да им ги давам в зейналата лакома паст. И Моцарт ще им пусна, че най-добре на него храносмилали!

-Не! Просто, не характеризира субективно кое е лошо и кое е добро! Защото вълкът не е лош. Той е лош за теб, но за природата и еволюцията е нужен. Съответно-добър!

-Е сега какво излезе? Че аз съм лошия! Така ли?-възропта Волф и хвърли настрана полуготовия си капан.

-Не, Бойс! И ти не си лош. Ти също си нужен, защото си на върха на еволюционния растеж и трябва да твориш, за да вървиш напред и да продължаваш божестения замисъл на сътворителя! Довърши капана си, защото това е твоето творчество. Отглеждането и опитомяването на домашни животни също е творчество.

-Е сега съвсем ме обърка, Гага! Хем съм добър, хем съм вреден, хем нужен, хем лош. Не мога да разбера.

-Няма нищо толкова сложно, Волф. Всеки е нужен щом е създаден. Просто при нас, одушевените и разумни твари, е нужно да се развие и чувството за правилна оценка и самооценка, като по този начин най-бързо и правилно се вписваме в еволюционния план на създателя. Не съди за нещата единствено от собствените си интереси и желания. Научи се да бъдеш обективен! Това е апотеоза на вечността.

-Апотеозът на вечността и еволюцията е в размножаването -обади се свойски Буклето, която с любопитство слушаше философските разсъждения на Гага. - Ето примерно аз и Карабинката сме доказателство за това колко е съвършен човешкият род и как съвършенно трябва да се множим, като даваме прекрасните си гени на гениалните си деца, които ще ни народят внучета вундеркинди и грос-майстори и индигови внучки миски.

    В този момент до тях се появи Асита Тина, която вече беше изготвила оценката на Волф по формулата на ОЧЗ (организация на чудовищата и злодеите).

-Волф според моите изчисления е добър. Мога и да се аргументирам на базата на изчисленията си. Той трябва да продължи да прави капани, като по този начин защитава отглежданите и селектираните от него пици. На базата на неговото  умение да ловува и оцелява чрез творческите си мисловни изобретения, човешкият мозък е еволюирал до днешните си възможности, като по този начин доразвива божествения замисъл.

-Чакай, чакай, чакай! - прекъсна я Волф. - Как така хем еволюция, хем божествен замисъл? Тези две неща не са ли в разрез и противоречие едно с друго?

-Не, не са!-обади се Еми Пани, който от известно време наблюдаваше спорещите. - Никога не са били в разрез. Еволюцията е допълнение на божествения замисъл. Животът е посят, за да покълне и да се развие. Да даде семена, от които най-приспособимите, респективно добрите да покълнат наново и пак да съзреят, давайки още по-добри семена и така нататък. Еволюцията в навсякъде. Тя е цикъл. Всичко тече, всичко се променя и не можеш два пъти да влезеш в една река, като беше казал Хераклит. Външният свят, както и нашият вътрешен психически и душевен живот са в процес на непрестанна промяна. Всичко е в непрестанно движение и условията са непрекъснато променящи се. Нищо не остава непроменено, дори за милионна част от секундата. Никой не е емоционално, физически и умствено същия, какъвто е бил дори преди миг. Всички ситуации, всички наши мисли и душевни състояния се раждат, съзряват и умират, като и целият ни заобикалящ свят постоянно се променя и еволюира на принципа на промяната. Така че прави капани! Просто ги прави и не характеризирай субективно вълка или врага си като лош! Той всъщност за теб е добър, защото те кара да се развиваш, като се променяш по най-подходящия начин. Всеки сблъсък и проблем ни доразвива и усъвършенства. Това е и смисъла на живота и съществуванието на всичко. Съвършенството! 

МАЛЪК ПЪТЕПИС

Объркан от толкова мисли излишни.
Улисан във стъпки с неясна посока.
От толкова срещи и есенни листи.
Изучаващ подробно на живота урока.

Вървя си по пътя, по скоро блуждая.
И търся посоката вярна отколе
А пътят не свети, далечно сияе.
И да потръгна направо се моля.

И ново тристишие в главата ми влиза.
Пиша го бързо, сякаш го зная.
От всяко усещане, все нещо излиза.
Дали светлината ще стигна накрая?

УСТНИ

Устни теменужени.
Сластни и прекрасни.
Нежно пеперудени.
По детски непорасли.

Устни тъй вълшебни.
Толкова упойващи.
Меки, фини, хлебни.
Страст у мен отпорващи.

Устни, като пролет.
Свежи, напоени.
Устни тъй отморващи.
Устни все засмени.

СТУДЕНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА

Седим умислени и нeми.
Невинно двамата мълчим.
Любовта угасва своенравно.
И огънят превръща се във дим.


Отекват вилици почукващи.
Порцеланът сякаш го боли.
Изживяхме толкоз много.
А изгубихме се без следи.


Дори и бавно, раните завяхват.
И закърпеното одеяло носи топлина.
И времето е близко разстояние.
Но не и сред взаимна самота.


Отдалечени на светлинни разстояния.
Сме неоткриваеми един за друг.
За туй приключваме вечерята.
И нито дума, нито звук!

СЪБУЖДАНЕ

Очи отваряш, но не виждаш.
Буден си, но още спиш.
Повидигаш клепки с неохота.
Уж будиш се, но още жмиш.

Искаш да се впуснеш мощно.
Желаеш силно да крещиш.
Но дрямката те пак упойва.
И уж живееш, но мъждиш.

В заблуди се завиваш тихо.
Бушува в теб заспал океан.
И ако не отхвърлиш всичко.
Ще викаш, но ще бъдеш ням!