ШУМЪТ НА НЕИЗПЪЛНЕНОТО

Като мехлем за душа несретна.

Като дълбока диря от страх.

Като биле за радост.

Като забравен стар грях.

Вътре в мен се спотайваш.

И странно, че свикнах със теб!

Желание мое за истина.

В живот без никакъв ред!

Като страшни окови

и подкови без тропот.

Като празни хамбари

и палачи без ропот.

Ще те вардя до края.

А ти просто излез!

Разхвърли тези надежди!

От утре, за днес!

.

ЕМАНАЦИЯ НА ДИАЛОГА

Една приказка изтъкваща важността на духовата музика в семейството и пресъздаваща фриволното и леконравно женско поведение,възбуди неспокойните разумни духове.Тук ползвам за съавтори едни много уважавани от мен герой!Диалогът сам ще ви въведе във вихърът на вечният антагонизъм между половете и съответно,постоянната му библейска обвързаност.Приятно четене!


Т. С. 
doesn't like... поне 3 забележки! Извинете, че се зачетох повече от внимателно и се замислих основателно..без лични чувства!
1. мъжът откога е главният обект, а жената - малка/голяма- субект на въздействието, и откога на мъжете им се харесва да сЪ в ролята на неодушевен предмет ;))) освен ако не са такива.
2. чувала съм, така казват поне, че най-голямо удоволствие на мъжа носело удоволствието на жената в негово присъствие и с негови надлежно положени усилия :))
3. когато жената стане неспособна да направи истински добра свирка, то значи е престанала да се интересува, да полага усилия...т.е да е влюбена, и най-точно - сменила е обекта:)))

A. G. 
хе хе хе очаквах даже доста по-бурни реакции :)))Значи провокацията си я бива все пак.
Т.С.,поне 3 забележки към кого?Когато нещо предизвика у нас емоции независимо от знак + или - на лице е вече факта,че имаме лични чувста ...Думите,написаното винаги придобиват онзи смисъл който ние вложим в тях.Интересно ми беше да видя ти какво видя в текста и твоите 3 истини по тази тематика-противоположни на героинята :) За мен това е история разказана силно и единствено през една определена ,тясна призма,за да се подсилят определени моменти и да се постигнат целите с който е написано.Не означава ,че това е максимата и абсолютната истина ,нито е събирателен образ на жената.Не ти харесва,но това не означава че подобни истини в живота на други хора няма,нито пък ние можем да сме им съдници.За мен you didnt get the poin Просто другата гледна точка :) Емпатията е нещо много слабо развито у хората напоследък.Но това е едно друго мое си проучване.

E. P. Проявявам емпатия към всяка умна мисъл и отстоявано становище.Особено,ако то отправено от умни,като вас жени.Дами.....обичам ви!-)))

E. Ц. 
По повод заформилата се дискусия,бих искал да споделя и аз ако позволите ,своята несъвършенна МЪЖКА позиция! Вдигнах палче поради това,че исках да адмирирам и окуража г-ца Г. за творческите и усилия,но честно казано и аз съм леееко несъгласен относно идеята и цялостната концепция на разказчето....Ако написаното е плод на личен житейски експириънс,бих могъл да проява известно разбиране и дори съчувствие! И освен да “цъкнем” с език от възмущение и да си плюем в пазвите това да не ни се случи,т.е. да не станем “лопатари”,друго не виждам какво можем да сторим...Това си е нормалния житейски кръговрат! Безметежната идилия,уви се случва само на големия екран :))) Тук трябва да се обърне голямо внимание в/у част от разсъжденията на г-ца С. и по-специално относно т. 3 (три)! Ето върху това наистина много може да се помисли и да си направим необходимите изводи.
Какво би подтикнало НЯКОИ от мъжете да си търсят млади Старлет-ки или “неволно” да попадат на тях....??? Тук единствената ми забележка,уважаема г-це Симеонова е,че не винаги Вие жените сте “ножа и хляба”, или “божието докосване”, в следствие на което идва сътворението...Имате навика и обожавате (казвам общо за всички жени) да се надценявате мъничко...:))) Защо винаги си мислите,че ние мъжете сме някакви малоумни “пасящи трева” бозайници,лишени от всякакви чувства нерези,гледайки само къде да освободят нагона си??? Ми не,не е така!!! И щом се е стигнало до там,че да си търсим някъде по-добри свирки,то не по-малка вина имате и Вие жените.
А това дали вече не ни ги правите толкова хубави,колкото НОВАТА...при положение,че съм вече на този етап,то изобщо, ама никак не ме касае дали Вие сте “сменили обекта”!
Моля написаното от мен да не се приема от НИКОЙ лично! Това си е просто моята индивидуална преценка в/у нещата от живота,вселената......и всичко останало! ;))

E. P. Аз пък ще застана твърдо на страната на многоуважаемата г-ца Г..Тя умее и желае да изкаже своето виждане,като съответно хиперболизира образите и ситуацията за да получи съответният подчертан ефект.Всъщност това е творческо виждане,а не твърда позиция.Пък и в живота има от всичко.Така,че описаният художествен сюжет,е дори много възможен и достоверен,а г-ца Г. никъде не е вметнала,че изказва правило или закон.Така,че приятели моля признайте умелият писателски талант на Анна,а не упреквайте и оспорвайте.-)))

Т. С.
А., емпатията е нещо като симпатия, но натоварена с емоция-не бих могла да съм съпричастна към неблизки на мен хора и идеи:) И определено не говоря за Вас! I did get the point, you didn't get mine :) Безкрайно сте ми симпатична, затова написах, че не е лично насочено!
Ц, злобата и агресията в изказа е символ на творческо безсилие или обща слабост, не на безразличие, което пък всъщност наистина е без значение.
Панагонов, прав си както винаги! Съгласих се.

Emil Tsolov 
…е,аз винаги съм бил далеч от творческите напъни,така че по-скоро обща слабост ще да е! :))) Добре, че е злобата,та да ме храни ,съвсем ще се срина инак...направо съм на ЗЛОБО-синтеза :))) Пак нещо сме приели лично,а то никак не исках да бие в тази посока.....Просто разсъждавате мега-избирателно и сте доволни само когато ВИ отърва. Другия път ще знам,пуделски да помахвам с опашка,чакайки да ми хвърлите поредната порция от вашия ,единствено верен мироглед,няма да лая и мъркайки само ще се СЪГЛАСЯВАМ!!! Абе що направо не ме заведете на ветеринар,та да реже там каквото е останало,да почна даже направо да мяукам,та белким ви хареса.... МЯУУ,мишленца!!! :)))

Т. С. Сам се заведи на лекар, миуо ми мишуенце..не приятелски, чисто човешки съвет!;)

E. Ц. 
Евалата,Т.! Ето това се иска именно,бейби-back to reality!!!
Добре е човек и да си показва зъбките понякога,а не да се старае само да си изгражда илюзорен,романтично-неприкосновен ореол! Никой от нас не е светец и никой няма никакво право да съди “малките търсачки” или който и да било,защото всяко действие е в следствие на предишно действие или бездействие!!!!
А така в тази си светлина наистина ме кефиш повече,bitch!!!! Хахахахха...:)))))

E. P. А мале,мале,мале...................дискусията претърпя "дяволска" метаморфоза!То дискусия,то чудо!Хахахахахахахаха.......забавно е!Наистина е забавно!-))))

Е. Ц. ‎....поне наистина да отдадем заслуженото на многоуважаемата авторка,че предизвика и успя да разкрие поне част от The dark side of the "moon" Хахахаа,и аз днес се позабавлявах :))) Наваксах си пасивността във ФБ поне до следващата провокацийка...:)))

Е. П. Хахахахахахахахаха..........ама вярно Е.!Ти толкова не беше писал от поне от една година!Добре,че е Анна да събуди феникса у теб!Хихихихихихихи

A. G. 
Хохо хо хо Казвайте да пускам всяка седмица по една такава бомба....Да има активност да се дискутира да се пише ,да се ходи,да се отива,да се връща....бабо Гицкеее ( леле това ми беше любимо)ха ха хаха Хора давайте по-спокойната.

E.P. И Т. и Е. са изключителни събеседници и винаги съм зачитал тяхната гледна точка.За мен е чест да дебатирам с интелигентни,широко скроени и забавни събеседници.

РОМАНТИЧНА ПРИКАЗКА

На самия край на света! На пясъчния килим! Точно до самия край на лунната пътека седяха най-влюбените две същества във вселената. Съзерцаваха звездното небе и се любуваха на съзвездията. Голямата мечка и Плеядите се бяха разкрили в целия си загадъчен блясък, а падащите звезди на хоризонта потвърждаваха нуждата им от желания! Точно между Воловар и Козирог се получаваше много странна конфигурация, която те оприличиха на любовния инструмент на мъжката влюбена твар и я кръстиха малката шибучка (защото той бе скромен и не искаше да величае органа на оргазмено-влагалищният фурор). Сега!  Тук под романтичния небосвод княз Михаил реши да поиска ръката на Русокоска! Искаше и други неща да й поиска, но за сега бе взел само един пръстен за ръката й. По-сетне щеше да й набави и едно пръстенче за пъпчето.  Русокоска предвкусваше очарователния миг на предложението и нежно се суетеше и умилкваше около княз Михаил. Когато той извади пръстена и застана на колене пред Русокоска, тя припадна за минутка, а после изслуша любовната тирада на бъдещия младоженец. След като премина цялата церемония по предлагането и взимането на ръце, двете влюбени гугутки се отдадоха на ласки. Князът бе подготвил и още една изненада за Русокоска. Последно поколение GPS за откриване на G точката. В момента, в който малката шибучка проникна в разораната целина и електронният пътеводител го отведе до G копнежът на Русокоска, тя зави като вук на аки след ядене на шипки. Романтиката бе пълна и единственото, което оставаше, бе да насрочат дата на сватбата и да разпратят покани на всичките си откачени приятели. Малък проблем имаха в избора си на кум, защото определеният за такъв пишеше големи мръсотии напоследък. Но за сметка на това кумата бе ясна! То и тя пишеше малко мръсотии, с които провокираше неодобрението на мнозина, но за сметка на мръснословния и сквернословен кум, поне спазваше цензура и благоприличие на израза си. (ако има интерес ще ви разкажа и за груповата оргия по време на сватбата)

Малката търсачка на големи завоевания .....ОТ АННА ГАГАУЗ

Имало едно време едно малко момиче, което случайно и доста рано открило силата на своето междукрачие. Растяло надъхано, самоуверено и здраво стъпило на високата стълба на самочувствието, че може да има всеки, когото пожелае. Защото било факт, че пожелавала – и по-скоро – търсе...ла удоволствието от това тя самата да бъде пожелавана – и получавала всеки мъж, изпречил се на пътя й. С особен интерес обезсилвала женените и обвързаните. Носело й някакво нечовешко удовлетворение и усещане за мощ знанието, че всеки един от тези мъже си ляга с нея против гласа на разума си, но под силния напор на слабините и егото си.


И тя беше малката царица на много легла, които я посрещаха с топлината на греха и я изпращаха с въздишката на намачканите чаршафи. Имаше един-двама-трима и т.н. до плюс безкрайност мъже, които я пожелаваха повече от веднъж, други, които я криеха от жените си, трети, които така и не й се обаждаха втори път, имаше и такива, чиито дъщери бяха на нейните години, както и такива, чиито жени носеха децата им и липсата на секс ги запращаше право при нашата малка героиня. Но тя бе доволна за всеки, когото бе имала.
Имаше и няколко бесни жени, една я завари в семейното си ложе, друга видя мъжа си да я целува зад блока, трета подслуша телефонните им гугукания, четвърта направо я хвана за косата и я нарече „курва”.



А тя беше щастлива. В главата й зрееше една мисъл, която тя изрече в лицето на тази, последната мамена съпруга, която оскуба косата й:


Ако се напънеш да направиш една свястна свирка на мъжа си, той може би няма да ме търси.


Шамарът, прелетял край ухото й, я оглуши за момент. После чу звънкия си смях в ушите си като камбанки. Фръцна се и забърза към следващия.



Минаха години и малкото момиче стана жена. С репутация, но все пак млада, разцъфтяла и безбожно красива. Един ден срещна един мъж. Той нямаше жена, приятелка, дете и дори домашен любимец. За пръв път тя се влюби. Вече не искаше мъже, не си пожелаваше да бъде желана от всеки. Искаше него. И го имаше. Стана жената, която го чакаше вечер след работа, жената, която гладеше ризите му сутрин...жената, която трепваше при всеки звън от смс на телефона му. Искаше да му роди деца, да заживеят щастливо, да имат семейство. Преди всичко искаше да бъде за него чиста, каквато всъщност не беше. Някак не можеше в неговото легло да играе игрички и да бъде мръсница. Беше любяща. Беше невинна.


Много скоро след това чуваше телефонните му разговори късно вечер, усещаше чуждите парфюми по ризите му, не го дочакваше вечер, защото той се прибираше призори.


Беше се превърнала в една от онези жени, които явно не умееха да направят свястна свирка на мъжете си. Защото някъде там винаги има едно малко момиче, което случайно и доста рано е открило силата на своето междукрачие.

ГРАВИТАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА

Есента дойде и Капибар се завърна в родният си Маус Ленд.Ел го очакваше на влакчето на ужасите от "Призраци под виенското колело".Тъкмо се чу свирката на пристигащият влак и Капибар вече беше развял коси през прозореца на мишият вагон и помахваше с букет червени рози,които бе набрал на гара Подмишене.Толкова бе ентусиазиран от завръщането си и срещата си със сърф примата на западното черноморие,че едвам сдържаше сълзите си от вълнение.:
-Дин-дан!Влака от Капибарово пристига на първи коловоз!-съобщи диктора на гарата.

Ел се втурна през глава към перона и за малко да изгуби финката на дъската за сърф,която бе взела за подарък на Капибар.Капибар и Ел се прегърнаха по сърфистки(единият си държи гика,а другият му духа) и се запътиха,към мишето царство на Капибар до Мишинска академия.Там се любуваха на загорелите си за оплождане тела цели три дни.Когато свършиха с любуването Ел отиде на  в магазинчето за Травъл стоки,където като една истинска  билетопродавачка,започна организация на  зимна почивка за влюбени гризачи в областта известна като Ледена Царичина.След няколко дни всичко беше натаманено до най-малките подробности.То хотела им хотел,то ол инклузива им ол инклузив,то транспота им транспорт!В уреченият ден отишли на килимовата гара,яхнали летящото килимче и пристигнали в Ледена Царичана.Настанили се в царският апартамент с изглед към долината на намазаните скиори и повикали камериерката да им донесе по чаша Токайско вино.Тъкмо отпили от червеният еликсир,когато по телевизията съобщили прогнозата за времето.Казали,че денят не е подходящ за ски,защото на този ден в годината Ледената кралица взимала жертви.Капибар обаче бил голям КУРназлия и не искал да се съобрази с прогнозата,единствено силната любов на Ел го разколебала и взели разумното любовно решение да си останат уютното хотелче на Токайско и секс!Тъкмо били експериментитали около 48 пози от "Кама Сутра и с вечерами",когато погледнали през заскреженото стъкло на хотелската стая и съзрели в далечината,в долината една купчина от скиори,която нараствала с неимоверни темпове.Докато довършили книгата,вече скиорската купчина била толкова голяма,че Ел си спомнила за чудесният уикенд в който с Капибар се протрили в подножието на Хеопсовата пирамида.До няколко часа лавината оТ скиори с намазани ски се уголемила до невиждани размери!Била малко по-голяма от луната и дори започнала да изгражда собствена гравитация и да влияе на приливите и отливите.Когато се събудили на другият ден и излезли от хотела на разходка,с недоумение установили,че световният океан е повишил нивото си в следствие на новият гравитационен ефект от новообразуваната скиорска планета.Капибар захвърлил ските и яхнал сърфа.Полетял с ветровете и благославял Ледената кралица,а Ел си купила едно хвърчило и превърнала сноуборда си в кайт.Толкова прекрасно било............толкова прекрасно!!!ВСЯКО ЕДНО ГОЛЯМО СЪРЦЕ ПРЕВЛИЧА ДРУГИ ПО-МАЛКИ,А КОЛАПСА НА ГИГАНТИТЕ ОБРАЗУВА ЧЕРНИ ДУПКИ.НАЙ-МОЩНИТЕ ГРАВИТАЦИОННИ ПОЛЕТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.-)

ЕМИ ПАНИ И НАЙ-КРАТКАТА ПОКЕР ПРИКАЗКА

Имало едно време един фантазьор,който много обичал да си съчинява приказки и да си плачка докато си пише стихчета.Но един цял уикенд се отдал на "Тексас холдем" и в главата му имало само аса и попове!И чат-пат чифте дами.Най-му връзвало на 8 и 8,за това на галено си ги кръстил-снежните човеци!И като спечелил достатъчно за да се отдаде на заслужена почивка,седна и написал най-кратката приказка на света!Ето я и нея!(и с чифте и с два чифта Асан,може да яде баница,но с фул и каре по добре ще яде баница,защото стрейтовете и флъшовете ще останат гладни!)Това е!А това е послеписа.(стрейта и флъша трябва да бъдат забранени със закон,или поне по сила трябва да се наредят между един чифт и два чифта!И без това по честота стрейта и флъша,са по-чести дори от двата чифта.И всеки неграмотен играч,пред който не вървят ни стратегии,ни блъф и като всеки фрирол тъпак обичащ да играе до ривър,печели с подобна комбинация.ТЪ...............за да е приказка покера,трябва стабилна игра.Това е формулата на успеха с добавка и на поне малко късмет в сюблимните моменти.-)))))

ЕСКАЛАТОР КЪМ НЕБЕТО

Седя си сутринта на светофара и до мен един Кадилак Ескалейд.Загледах го,защото много ми харесват,а беше и черен с много хром по него и лъщеше.А на шофьорската седалка,застанал в стойка "кисело дупе" седи един мой приятел.Той,тоя мой приятел от малък си беше така.Все беше с най-хубавите дрешки,с най-скъпото колело,с най-яките играчки.Просто си беше от "сой" момчето.Дето дядо ми викаше-с добра мая е замесен!Ми то е така!По рождение са го заквасили с имане и охолоство.Дет се вика,нито бе по-умен от другите,нито по-сръчен,нито по-силен,нито по-хубав.........нищо!!!Просто тестото му бе по-набухнало от качествената родствена мая!Ми така е в живота.Някой се раждат за да бъдат хубава бяла коледна пита с късмети,а друг да бъде корав и глетав,сиромашки хляб от трици.Един си се вози на Ескалейда и се качва с ескалатора без усилия към висините на добрият,глезен,разкошен живот,а друг цял живот се катери по тясната си стръмна,криволичеща стълбичка и се бори,впрягайки всичките си умения,потенциал и сили за да достигне някаква височина и то обикновено тази височина е под кадилакското равнище.То е така с маята!Е няма да изпадам в крайности сега,като цитирам великият Яворов с незабравимият му стих"Като няма прокопсия,. плюл съм в тази орисия!"Нито пък ще пропагандирам  Ленинко-Марксиските възгледи,та да вземем от "добре подквасените" и да дадем на сиромаха.Нито ще завиждам,защото отдавна съм проумял,че живота е не справедлив.Пък и щастието не е измеримо само с охолството и придобивките.Както ще отчета и факта,че има и изключения и ще ви напомня случаят със старият Рокфелер,който забогатял с предприемчивост и находчив ум.Да,историята е интересна и ще я разкажа за да повдигна духът на сиромашията.Богатите да не четат!Та Ркфелер бил още млад и невръстен и се катерил по криволичещата си стълбичка,когато го осенила идеята.Имал 5 цента с които отишъл и купил една ябълка.Измил я,и я продал за 6 цента.После отишъл и купил още една,пак я лъснал и пак я продал.Така за цял ден продал 5 ябълки и изкарал 5 цента.На другият ден обаче,като започнал един бизнес ти казвам!!!Мали,мали,малиа!!!Не е истина!Купил две и ги излъскал и ги продал за 12 цента,после пак и на третият път имал пари за три ябълки,та даже и един цент му остана за реинвестиции и амортизации.Купил три,продал ги и пак и пак и пак и после четири,после пет,на края на седмицата купил цяло кило,за два месеца достигнал един чувал,а на края на годината починал вуйчо му и му завещал няколко милиона!Абе кво да ви кажа!?Ескалатора му е майката ей!Съдбата не ти ли подаде ръка,не си въобразявай,че някога ще се изтреляш в космоса!