понеделник, 19 декември 2011 г.

ЗИМАТА Е ПЪТ КЪМ ПРОЛЕТТА

На вънка вече сняг вали
макар и да е още късна есен
И упоритите листа ще се отронят
щом зимата запее свойта песен

Студеният сезон ни предстои
сълзите есенни замръзват
Ще побелеят на хоризонта планини
и улиците хлъзгави тепърва

Вятърът е днес хореограф
на танц натрупващ бяла пелена
На снежеца нека се порадваме
та той е всъщност път към пролетта

неделя, 18 декември 2011 г.

ТОПЛИНА В СВЯТА НОЩ

Как само припуква огъня в огнището! Как красиво и топло гали душата ми! Жарките пламъци буйно се извиват в лилаво жълтите си караски и се извисяват отдадени нагоре, а главните се обагрят в червникави оттенаци. Огънят ме обича! Прегръща ме благо с топлината си, създава уют в душата ми с милувката си и не би ме оставил да измрзъна. И аз го обичам. Обичам да го паля, обичам да го потдържам жив, обичам да приемам топлината му и да му се наслаждавам. Отпивам чаша ароматен чай от къкрещото котле над жаравата и пак жадно поглеждам към пламъка. Наслаждавам му се и ми иде да му проговоря. И проговарям!
-Днес е Коледа огънче!
-Пук, пук, по Коледа стават чудеса.-отговаря той
-Да знам! Коледа е чудо. Тя е рождество, тя е божествена и вечна, тя е вярата в доброто.-казвам аз
-Пук, пук, покорен ли си и смирен?-пита той
-Ами не знам! Мисля, че мога да бъда. Искам да бъда.-неуверен отговарям аз
-Пук, пук, показах ти! Обичай и ще бъдеш обичан, смири се и ще усетиш божественото.-с топлия си глас ми отвръща той.

сряда, 14 декември 2011 г.

ИЗ МИСЛИТЕ НА ЕДИН ЧУВСТВОХОЛИК

Допрян до стъклото измокрено
превъплътен във нощна инсомния
С дъх на кафе във ръцете
и юргани с намачкани спомени


Кореспондирам с галактики,
като безсънен радиолокатор
По Гринуич не помръдвам,
а колко ли е часът по екватор


Такситата препускат зелени,
като скйборд по сатурнови пръстени
А през денят бяха толкова бавни,
из паважите коледно задръствани


Днес пак се напих със целувки
и среднощно не мога да изтрезнея
И сега ме тресе махморлук,
но лек да потърся несмея


Не се ръководя от писъци,
нито от последните моди
Обличам се странно изискано
за обикновен гард на боди


Не ми се спи, като на Башева,
но не ми се препрочита Тючев
А и скоро си намерих ключа
и не съм безнадежден случай


По календара на живота
все още е твърде рано
И знам, че има време за бързане
дано не изпусна влака само


Дежурен съм по звездопади,
но пусто мъглата ми пречи
Луната уж беше близко,
а денят е толкоз далече

понеделник, 12 декември 2011 г.

ДО СЪРЦЕТО И ОБРАТНО

Докосвам те
и търся споделено
Намирам те
прониквам мигновено

Разнищвам те
и себе си разкривам
Завивам те,
а себе си развивам

Откривам те,
но себе си не крия
Ти огън си,
а аз пък съм стихия

Обичам те,
но думите не стигат
Словата обич
на дали постигат

Желая те,
направо безобразно
Не, не е лошо...
за мен е просто важно

Жадувам те,
а ти ме напояваш
Не се шегувам
всичко ти ми даваш

И знаеш ли?
Аз няма да се връщам
Напред вървя
и вечно те прегръщам



сряда, 7 декември 2011 г.

BY THE WAY

На път съм
напътствам
Не крия

откривам
От чувства
безчувствен
Не ровя
заривам

Не предавам
обичам
Не безпомощен
предан
Не обсебвам
надничам
Не богат
и не беден

Не товаря
разтоварвам
Възприемам
без прием
Преживявам
и вярвам
не у мен, а във ние

ВСЕМИРНИ НАБЛЮДАТЕЛИ

Поглеждала ли си небето нощем
и безкрая непонятно скромен?
Когато времето е спряло,
а любовта е бъдещ спомен.

Поглеждала ли си земята?
Таз скромната и тиха пръст.
В която някога ще легнем тихо
под звездната околовръст.

Поглеждала ли си в душата?
В невидимата нейна необятност.
Където всеки чака своят ангел
В приключващ път, но до безкрайност.

вторник, 1 ноември 2011 г.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ-19

   Фло и Гага бяха приседнали до оранжерията на Волф и размишляваха върху темата за приятелството, а Волф се обаждаше меркантилно, нанасяйки трайни поражения върху изхода на диалога. Поради необятността на въпросната тема в разговора се включи и Асита Тина. Гага за ен-ти път застана зад мнението си и се обоснова:
-Приятел е онзи, когото ти разбираш толкова добре, че да може, когато той има нужда от теб да не се налага да ти го казва!
-Е да, ама все пак и той да е така, нали?-мнително се изказа Фло.
- Зависи! Не е задължително! Понякога и приятелството може да е едностранчиво в даден период, но по принцип, да. Това е като да сте се напръскали с един и същ парфюм и все пак да кажеш на другия, че ухае прекрасно, докато по този начин правиш комплимент и на себе си.
- Хе-хееееее-изцепи се Волф!-Нищо не ти разбрах!
- Исках да кажа, че истинското приятелство е като бумеранг. То винаги се връща при теб.
- Зависи! Този път не съм съвсем съгласна! И не само този де... - каза Асита Тина докато сръчно въртеше една ебонитова пръчка между фините си пръсти с форма на осмички. - Според трети закон на Нютон силата на действие е равна на абсолютната стойност и противоположна на силата на противодействие от което произтича извода, че както и да взаимодействат телата помежду си, те не могат да изменят своя сумарен импулс, от където възниква и "законът за съхранение на импулса" . Но......Тук има едно голямо НО! Това важи за тела, а не за хора. Тоест има вариант едно приятелство, ако не съумее да съхрани импулса си, поради някаква причина да се получи един друг ефект. А именно този на плюещия срещу вятъра! Нали се сещате за какво говоря? Пък, ако взема да ви заразправям и за квантите, квантовата теория на полето и константата на Планк.....и за това как да си обичаме приятелите с отворени очи съвсем ще ви объркам, та за това спирам до тук.
- Хе-хеееееее........мноо яко! - възкликна Волф и добави - Аз тия закончета още в пети клас съм ги опаткал.
- Аааааа.... - намеси се Фло, докато с прискърбие погледна към Волф. - И той квооооо? Той ли се наплю или ти се омаза със собствените си лиги?
- Аз приятели не съм губил! Никакви лиги, никакви храчки не е имало. Е....един път само със Ставри от 10 А се понаплюхме малко, но тя Цура ни напи и ни сдобри. Така, че няма лига, няма мамалига.
- Мммдаааммм... - появи се изневиделица Букле Чилик -Приятелството е ваза в която не цъфти омраза.
- Много лексиконно се изказваш, браво! - рече Волф - и аз имах лексикон в пети клас, но дружинната ми го взе и го даде на класната, която го даде на директорката и ми намалиха поведението с една единица, защото съм пишел неприлични работи в час. А аз бях написал само "Аз обичам Цура от пети Б"
- Е само за това ли? - попита Фло - нима чистата детска любов е знак за лошо поведение? Пълно безобразие! Възмутена съм аристократично и по английски тертип с немски привкус. Толкова много съм възмутена.
- Емиииии.....знам ли? От долу с малки буквички бях написал, че ще й надърпам плитката, ама така ги бях написал Л и И заедно, че седяха като У, и тя стана една........Ама тя Цурето не ми се обиди, де! Така или иначе в 10-ти клас и надърпах всичко.
- Ето! Виждате ли? - попита Букле - няма Цура, няма Пура всичко е до работоспособността на............
- Ееееее.....Фройд се е вселил у теб, Букленце!-възкликна Гага - Така е! Между половете по-трудно се създава приятелство, но все пак. 
- Ако има върви секса, направо са като СССР и НРБ. Нема проблеми! - обади се Волф - Вечна дружба. Аз и Цурето..........е-хеееееее.......Абе какво да ви разправям?!?
- Да! Много може да се каже относно приятелството. - намеси се в разговора Маркизата - Приятелството има много форми, в които може да се прояви и изяви. Приятелство е дори да отредактираш на някого част от сборника му с разкази, докато главната му редакторка е в командировка. Приятелството е разбирателство, взаимопомощ и редактиране на разни неща. И те така!
     Така неусетно улисани в разговор те не забелязаха кога е дошло време за следобедното приятелско кафе от леблебия. Волф сложи джезвето на малкото си  котлонче и кипна най-невероятната леблебия на света. Спомена за Цура нахлу в главата му като мусон в Северна Австралия и направо и той кипна заедно с джезвето, но му стана едно топло....едно хубаво...И те така!