ПОГРИЖИ СЕ ЗА СПОМЕНИТЕ СИ, ЗАЩОТО НАЙ-ВАЖНИЯТ ДЕН Е ВЧЕРА

Ако сега ви кажа, че от вчера вече се грижа за утрешните си спомени, как бихте реагирали? Защо ли питам? Ако сте ме разбрали, то значи и вие знаете, че вчера ще е най-важния ви ден днес, а ако не сте, то за мен вашата реакция няма никакво значение. Ако все пак сте на път да проумеете защо, то нека ви помогна, като ви разясня една много явна на пръв поглед закономерност в характеристиките на времето, която отнесена към нашите спомени се превръща в не чак толкова явна! Тоест, времето е праволинейна величина, която за съжаление поне за сега не можем да управляваме и тече само в една посока и тя е само напред. Съответно всеки може днес да сътвори своето утре, но никога не може да промени собственото си вчера. Днес можем да създадем утрешното си вчера така, че то да бъде такова, каквото го желаем от преди, но няма как нито днес, нито утер да заличим онова вчера, което днес сме допуснали да промени нашето днес по начин по който не го желаем. Знам, че стана объркано, но по-лесно и асимилируемо не може. Всеки миг ние сме творци на спомени, поради това от нас зависи какви ще ги направим. Аз лично за себе си знам, че искам те да са прекрасни и стойностни и се старая да ги превърщам в такива от днес!

ПРОСТОРИЗЕУМ

Закачил съм се на простора на надеждата в очакване на южен повей, който да изсуши солените вадички по мен. Просторът е страхотно място! Харесва ми, че така уместно се чувствам на него и то закачен само с една щипка упорство. Повява! Да чувам го, как се промушва под изморените ми от подпиране на мисли лакти. Повява и отвява, изшуава ме дори с леките си пролетни пръски от немечтани мокротии. Отплеснах ли се? Не, не, не съм се отплеснал всъщност, нали за просторът ви говорих......та имах предвид, че просторното вътрешно пространство се бе стеснило напоследък до размерите на Юпитер, но сега се превърна отново във вселена с формата на тетраедър. Нещо против формата ли имате? Еми да.....ръбесто е, но поне всичките му ръбове са равни. Хармонично е някак си, балансирано и изглежда правилно. Щипката леко ме стиска по шововете на пожеланията и мисля да я преместя отляво, там и без това май няма нищо!

Fantasioscope: ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА

Fantasioscope: ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА: Надеждата е последна инстанция на отчаянието. Тя е като буферна зона между мечтите и реалността,  между съкровените желания и фактите. Тя е ...

ЛЮБВТА Е ИСТИНАТА НА СЪРЦЕТО

Любовта не носи срок на годност,
но често не издържа много
Понякога въпрос на сродност,
понякога е свише Богу

Любовта е безконечна,
макар и ние да сме крайни
Не! Не казвам, че е вечна,
въпрос си е на божи тайни

Любовта е безпределна,
дори с умения човешки
Господ ни дари със нея
за да премерим свойте грешки

Любовта търпи оценки,
но истинската има стойност
Огледай се сред всички сенки
и светлото търси с покорност 

ПОНЯКОГА И ВСЯКОГА

Кой знае, кога?
А още по-малко, какво!
Но аз бях онова,
за което ти попита, защо!
И кой знае, къде?
Но така и не се случи.
Аз да живея добре,
а ти да си моят случай!А дали знае някой, колко?
Не, това никой не знае!
И тук няма благополучна болка,
той онзи горе ни вае.

ЖЕНА

Неимоверно нужна
и по-желана от позлата
За всеки мъж-цена безценна
и като заем и в разплата

На съня добавка сладка,
за денят тревожен миг
От копнеж-постеля гладка
в тревогата най-мощен вик

Дори във тиквена карета
пантофката ти е кристална
Той точно тебе търси
и само ТИ си тъй идеална

Прекрасна, важна и любяща
Създаваща и детеродна
Без теб, Адам е просто тяло,
а ТИ ребро си нему сродно

С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СЛУКА

На тъмно твърде дълго съм седял
и свтлото сега зеници шири
Не знам дали съм сляп от светлина,
и колко мрачни днес се мойте дири

И гладен твърде дълго бях,
сега захлебвам бавно с изнемога
Бленувах твърде дълго и мечтах
за туй от днес гладът не е тревога

И влакове изпусках и комети,
но мойта гара е все още тука
С билет в ръка за път и за привети
от пожелани бялнове и слука