Всеки ден живееме неживи,
говорейки в пространство без очи
Затворени в монитор, нещастливи,
как живи бяхме по-преди
От малко мъдрост се нуждаем,
от мъничко любов и ласка
Но стъклото е студено,
назаем думите са днеска
Дали обсебени от скука,
или за себе си ненужни,
се докарахме до тука,
да търсим в нищото сполука
Много хора, много смрад,
сякаш сме в мравуняк зъл
Злато, ама без карат,
май, че краят е дошъл
Обичам всепоглъщащо
Обичам неразумно
Обичам и невръщащо
Обичам и бездумно
Обичам до полуда
Обичам от душа
Обичам без заблуда
Обичам със следа
Обичам разнородно
Обичам и пристрастно
Обичам безподобно
Обичам да е страстно
Обичам незабавно
Обичам и завинаги
Обичам да обичам
Обичам и загивайки
В недрата на земята си сме жадни,
пропитата със вяра и поука
Корените съхнещи и гладни,
а в короната една зелена мъка
Соковете на порока сити,
а душата постна и безмълвна
Добродетелите са от зло изпити,
а съдбата грешна и безпътна
Очите на листата ни са слепи,
щом хранят се със светлина фалшива
Тъй расне и шубрак във мрачни степи,
със клонката му суха и бодлива
Мимолетното приемаме за вечно,
не осъзнавайки, че сме незначими,
когато корените храним нечовечно,
плодовете на дървото са незрими
Ето, давам, докосни ме,
ти познаваш мойто тяло
То без твоят допир сякаш,
тялото ми не е цяло
Разруши ме, дай ми слабост,
наречи ме с имена
Да те почуствам днес е храброст
Отсъдил съм си сам вина
Нарани ме с нежни пръсти
Докосни ме със жарава
От всяка твоя малка ласка,
тялото ми огън става
Бичувай ме и тази вечер,
белегът от теб е цяр
От тази болка ще съм вечен,
на любовта ти аз съм цар
Страх изпитвам, че си чужда,
но нима аз някога пък бил съм твой
От въпроси всъщност няма нужда,
знам, бе, нека всеки бъде свой
Не ме е страх да те загубя,
защото нивга и не съм те имал
Аз всеки ден по мъничко те губя,
докато себе си по мъничко събирам
Разделите понякога са важни,
за близки, неразделяни неща
От пламъкът остават само сажди,
но аз щастлив съм, че ти у мене изгоря
Пуснах ти писмо по прелетните птици,
че гълъбите нещо са се свили
И пощите затвориха врати,
откакто ние с тебе сме унили
Зимата е малко недоволна,
оставихме я с тебе без писма
Кутията за поща ми е болна
и около нея няма пърхащи крила
Но знам, че пощата е в мене,
и всяка мисъл е крило
За топлината няма време,
студът е временно тегло
Изтъркули се и таз година,
във своят четирисезонен оборот
Друга иде, старата отмина,
земята следва своят вечен ход
Със пълни чаши и сурвачка,
грее на елхичката звезда
За берекет с наздравица юнашка
да пуснем Бог във нашата душа
Декември е студен, но не на Коледа
Рождеството носи своята следа
Доброта и обич следват божията воля,
на Бъдни вечер се случват чудеса
