Малък Сечко си отиде
иде топла пролетта
Пойна птичка известява,
че баба Марта е дошла
И ще ни закичи всички
със конци червено бяли
да бъдем румени, засмени,
да сме живи да сме здравиЩъркел пак гнездо ще свие,
кукувица ще закука
Ручей бистър ще се вие
сред поля, цветя и бука
Мед пчелите ще събират
от напъпили цветчета
Ливади тучни ще се ширят,
ще пее славей във полето
Плуг земята разорава,
пеят радостни орачи,
Берекет и плод да дава,
земята трябва да се тачи
Мартенички закичете,
вие весели дечица,
Конче за здраве си вържете
и носете на ръчица
Баба Марта е дошла,
червена бяла, животворна
Да сте живи, да сте здрави,
годината ви да е спорна
РАЗКАЗВАЧ:
Ето пролетта пристига, слънцето блести навред,
кокичето глава навдига, зимата е с поглед блед
Сред зелените тревички и напъпили листа
пеят първи пойни птички и прославят пролетта
Снежният човек на двора, се стопи почти изцяло
само морковче и кофа и нищожно малко тяло
От бърлогата си зимна Мечо мършав се прозява,ще потърси той пчелички, че медец сега му трябва
И ето патицата пъстра си измъти яйчицата,
патета сега се люпят, рожденна им е тази дата
Поведе тя към водоема цялата перната свита,
а кокичето до Снежко се изправи и попита:
КОКИЧЕТО:
-Снежко, Снежко, где така ти потъваш във земята,
да не би да си в беда, кой те гони за разплата?
СНЕЖКО:
-Не, Кокиченце, красиво, аз от никой не се крия,
просто стана ми горещо и в земята ще попия
Че да може от снежеца да се напои земята,
пролетта, когато дойде-песента ми е изпята
КОКИЧЕТО:
-Благодаря ти, снежни братко, обещавам да порасна
от твоята вода ще пия, че луковицата стои на тясно
Главичка гордо ще изправя до чимширеният плет,
за пролетта ще пея песни, ще я прославям аз навред
Да се чуе, че пристига, птичките да чуроликат,
и пчелички и тревички....всички ще я танъникат
СНЕЖКО:
-Благодаря ти, вярна дружке, аз отивам си спокоен,
че след теб и теменужки и канар и славей поен,
всичките вода ще пият и ще възпяват пролетта,
на мойта бяла, снежна памет, всичките са те деца
КОКИЧЕТО:
-За да живеем трябват сили, слънце, въздух и водица,
а Снежко, ти заради нас, се раздаде и стопи се
СНЕЖКО:
-Да, Кокиченце зелено, тъй е щом живот даряваш,
когато си за други нужен, цял се ти за тях раздаваш
Но ще дойде друга зима, пак ще свие снежен студ
и мен отново ще ме има, за да бъдеш ти пак тук
Плътен кофеинов аромат,
във топъл нежен порцелан
Уют, усещане и цвят,
всяка сутрин в мойта длан
Дух от пара се издига,
над горещ кафяв океан
Сетивата ми достига,
с фетиш за бодрости и плам
И възбудата му жарка
изправя сънени нозе
В коси разплетени от снощи,
запрепускват дивите коне
И ще бъдем щастливи
И ще бъдем добре
И ще станем негнусливи,
И ще делим комат на две
И ще се бориме до края
И ще обичаме дълбоко
И ще се споходим с вяра
И ще гледаме високо
И ще ни боли красиво
И ще знаеме къде
И ще забравим боязливо
И ще прегърнем рамене
И ще носиме удача
И ще виждаме предел
И ще решиме таз задача
И ще бъде всеки смел
И ще натрупаме понятия
И ще се движим с лекота
И ще убием в нази слепия
И ще изчезне тъмнина
И ще въздишаме, но сладко
И ще се доверим на непознат
И ще тече денят ни гладко
И ще открием благодат
И ще се върнем към вчера
И ще погледнем напред
И ще мерим според мера
И ще прощаваме навред
И ще се справяме разумно
И ще търсим упора
И ще се любим безумно
И ще забравим умора
И ще станем безкрайни
И ще носим вечноста
И ще бъдем всеотдайни
И ще открием любовта
Не случайно идеята за Ин и Ян е изобразена като кръг разделен на две равни половини бяло и черно с по една точка от противоположния цвят в съответната половина. Дуализмът в заобикалящата ни реалност предполага съществуването на две различни, равноправни, равнопоставени начала. Ако разгледаме примерно понятието (мрак), той не може да се прояви при наличието на светлина, защото е отсъствие на такава, но в същия случай е невъзможен без съществуването на светлина, защото именно тази диферентност ги откроява и прави възможно тяхното съществуване. Всъщност въпросната дихтомия дава причина за съществуванието им. Представяте ли си свят, в който всичко е добро или е само лошо, може би тук е залегнала идеята за съществуването на Рай и Ад, но поне в обкръжаващия ни свят едното и другото са едно цяло и именно това го прави цветен, защото видимият спектър включва безброй много цветове от прехода между черното и бялото. А невидимото за очите......, то е друга тема. Така поне си мисля аз, докато се опитвам да прогледна!
Такъв е той, прилеженичък изглежда,
добър е и не носи злобно револвер
Сред глудниците поглед той не свежда,
иглите му за опасност са хабер
Понякога е дори излишно скромен,
защото е покрит със ред бодли
Не иска никой случайно да засегне,
а само тези що са с него зли
Смачкаш ли наивната му форма,
посегнеш ли на него с мъст и клетва,
той нежно ще се скрие със бодлите,
за да не станеш ти неволна жертва
Истинският таралеж е благороден,
не носи тежести от гняв
Таралежът е със нрав особен,
не те убива и остава цял и здрав
С теб се отдалечихме достатъчно,
искаш ли да спреме да го правиме
Ти отдавна нищо не искаш,
а аз пък нямам от това нищо за даване
С теб се разминахме прекалено,
и времето не ни съюзява
Не те усещам до мен несъмнено,
а пък е тъжна тази забрава
С теб сме едни прекрасни мълчатели,
с изцъклен поглед на восъчни фигури
А любовта не приема предатели,
от неблизоста й най-много боли ни
