Любовта е вечна,
тъй разправят уж
Вчера крайно близки,
днес пък вече чужд
Странно неусърдна,
когато се разделя
Тъкмо те прегърна,
а днес брашно не меля
Чувствата утихват,
мисълта не струва
Безразлично няма,
любовта не чува
Не тежи раздяла,
дори да е горчива
Но и да я забравиш,
е доста неучтиво
Летящите килими са в небето,
всеки има чехли Малък Мук
Името Сезам остава незаето,
а Белчо и Сивушка теглят плуг
Пепеляшка родена е принцеса,
Звярът има своята красавица
Не всяка е кибритопродавачка,
грозни са патетата във трасавища
Диви лебеди коприва чакат,
оловният войник е смело сам
Не само Аладин е с лампа,
котаракът в чизми винаги е там
Иванушка се вози на камина,
Патилан не е изпатен много
Бибиян и Фут са само глина,
А ЛЕГО си е просто лого
В планината дълъг е деня,
съзерцанието дава сили
Имаш много време за мълчане,
шумните дървета са ти мили
Гората е зелена и красива,
хлад се носи нежно под дъбравите
Билките си с аромата изцеляват,
даряват с мир дори и здравите
Тревите тихо се спотайват,
под нощния залисан повей
През юли веч не пее славей,
но в тишината има звуци нови
Красиво е понякога незримото,
в тъмата само сенки бледи
Тъмното е тихо откроимо,
носещо с мълчание беседи
Осанката на хоризонта остър,
седи покварена от новата луна
А полунощ е само мостра,
за твоята изпълнена душа
Красив балкан, земя некръгла,
вечността облива хлорофила
Светът голям е щом е вътре,
и природата у теб се е вградила
Където слага точка миналото,започва път към настоящеИзмежду здравото и гнилото,намира своето изяществоИ силата си там открива,в хилядите грешни ходовеЗагуба се трудно скрива,живота е борба на половеСред безумия и пешки,намира пътя си победенРокадата щади от грешки,а царят едноходово е беденТуй, което предстои ще мине,времето е счупената стомнаМат за някой вечно предстои,на черно бялата дъска отровна
Е.П.
И вървя си по пътя безимен,
като сритан селски котак,
Взор вперил в земята си черна,
застанал покорно на другия праг
И вървя си непълен, но кръгъл,
като неузряла бледа луна
А пътя ми дъжд и смях до разлъка
и понякога даже малко дъга
И вървя си нагоре в здрач керемиден
през билото виждам хоризонта червен
Душата се кае, мисълта ми не плаче,
щом днес е нощ, то утре е ден
И вървя и не мисля, само рисувам,
думите бавно превръщат се в стих
Гората е шумна, шумът е бездомен,
опашка подвивам толкова тих
И вървя, като рало сред кална земя,
камъни срещам изписващи вежди
Светът е красив и носи тъга,
във нея са всичките мои надежди
Няма нощ и няма ден.
щом душата ти е гладна
Тялото е само тлен,
а тя за истини е жадна
Няма мир, но има его,
тя е крайна и пределна
И тук не може тя без него,
а то без дух пък е нефелно
Сглобени тука сме дошли,
от части две неразделими
Едната може и с трохи,
а другата се храни с рими
Едната знае глад и жажда,
другата ги знае също...
Но едната се надгражда,
за другата не е присъщо
И може би не е известно,
дали живеем след смъртта
Но, пък би било нечестно,
без раздяла със плътта
Да мълчиш понякога е ценно,
а от ляво иде всичко свято
Думите почиват ленно,
е...., нали все пак е лято
Да обичаш е блажено,
десен прав е във стената
Обичта ни е потребна,
е.......нали все пак е лято
Да пиеш с лед си е почтено,
светулка в шепите се мята
И честно, даже откровено,
навън е лято, да навън е лято
