НИЩО НЕ КАЗАХ

Не бях ти покорен, нито сразен,

но всичко ти казах

Не бях всепогълнат, ни отразен

и всичко ти казах

Не бях нито твой, нито чужд,

а всичко ти казах

Не таях нито зло, нито мъст,

но всичко ти казах

Не бях много сложен, ни прост

и всичко ти казвах

Не бях и богат, нито бос,

но всичко ти казах

Не бях нито подъл, ни проклет

и всичко ти казах

Не бях твърде мъдър, нито поет,

но всичко ти казах

Не бях безразличен, нито обсебен,

а всичко ти казах

Не бях и огромен, нито дребен,

но всичко ти казах

Не и нещастен, нито щастлив,

а всичко ти казвах

Не бяхме с теб тек, нито пък чифт,

но всичко ти казах

..............................................

Не ти казах само, че не мога без теб

и нищо не казах

РАЗТУРЕН ЧОВЕК

На дързост е рязък. 
на допир е гладък
Тих е във крясък.
шумящ в безпорядък
Разумен човек,
звучащ непонятно
Сутрин е весел,
а нощем стократно
Объркан от обичи,
от грешки поправен
За себе си бич,
за другите равен
Самотно очакващ
и силно изправен
Отвътре раздаващ,
отвънка покварен
Забързан към края,
събиращ надежда
Във Рая не вярва,
към Ада поглежда
От опит боли го,
от спомен се пълни
Животът минава
във гръм и мълнии
Не страда наивно,
нито наказва
Сърцето е дивно
и с пълна е пазва
Назад не поглежда,
и радост открива
Съдбата е нежна,
но и бодлива
Винаги носи
шепа човечност
От утре за вчера
и цялата вечност

НОЩИ С ДЪХ НА ЗВЕЗДОПАД

През шумните краища летни,

са кратки уж дългите дни

Септември ги прави безчетни,

тез нощи с безбройни звезди

В прегръдка с луната неспирна,
в безсънни от нощи компас
Се дири посока немирна,
за обич, за ласка за сласт

Така преминава безкрая,
под тъмното звездно небе
А нищо не спира земята,
и даже върти се по две

И всяка целувка е ценна,
тя носи душа на планета
Дори необятното тлее,
щом има любов то отнета

И пак е нощта септемврийска,
и пак необятно красива
А времето нивга не спира,
щом обич във някой открива

ВСЕКИ НОВ ДЕН

Всеки ден неимоверно личи,
дните минават, животът тече
по врязани бръчки, уморени очи
пътят ни бавно на нейде влече

Всеки ден се ражда за нас,
като цвете във рохката почва
Съдбата ни слуша нашия глас,
като кораб загубил своята котва

Всеки ден е красива мета,
изживяна във краткото време
Път във, който остава следа,
от усмивка и мъничко бреме

Всеки ден е прекрасна магия,
покълнало семе във пролетен ден
Есента е посока в която се крие
есента и доброто на нашата тлен

БЛИЗКИ НЕПОЗНАТИ

Не те познавам, така поне си мисля,
вероятно си ми непозната от години
Паметта си мога да избистря,
а може би те помня само в рими

Не те познавам, твърде си различна,
прекрасното е друго всеки ден
Любовта ми в теб е тъй епична,
че няма нито образ, нито тлен

Не те познавам може би от вчера,
но всеки ден те нося много вътре
Спомням си от памтивечна ера,
как ще се запознаем с тебе утре

КЕЦОВЕ ПО ВРЕМЕ НА РАЗДЯЛА

Не се нуждаем от сълзи,
нито от мотив да се обичаме.
Тъгата силно ни вреди,
за здраве нека да потичаме!

Не се нуждаем и от ласка,
щом далечното гнети.
Понявга самотата стряска,
обуй се и след мен тръгни!

Не се нуждаем от въздишки,
те отминали са вече.
Затегни ги тез каишки,
давай, бягай с мен, човече!

Не се нуждаем от лъжи,
на кой му пука за морала?
Ставай, стига, не лежи,
върви на пред, бъди си цяла!

Не се нуждаем от разлъка,
тя при нас сама дойде
Забрави калабалъка!
Как си ти?-Нали добре?

Не се нуждаем и от слово,
думите сега вредят.
Раздялата е кат олово,
но мислите ще ни следят!

ИЗГУБЕНИ С БИЛЕТИ

Полунощ е, късно е, навън вали,
сякаш някой е разцепил с нож небето
А с теб на нашта гара сме сами,
и чувстваме се празни общо взето

На сърцето си във вътрешния джоб,
прибрах на любовта ни два билета
Уж щяхме да сме заедно до гроб,
но загубихме ги в участта си клета

Тихи сме, седим във тъмнината,
аз до теб, а ти почти със мен
Да мине през стрелочника вината,
очакваме тъй дълго този ден

Самотно, заедно и необятно,
като време, като сън, като луна
Двама с теб на нулата сме кратно
няма ни.....ни вчера, ни сега

Тъмно е, така ни се полага,
щом чувствата ни губят светлината
Любовта отлага, но не чака,
а влакът продължава през мъглата