БУДНИ СЪНИЩА

Сънят е като лодка за душата,

във бурята на нечии покой

Самотата там където стряска,

лодката потъва с тъжен вой

Красиви мисли вездесъщи,
повод за един красив кошмар
Във който някой, някъде го няма,
и всеки сам е жалък пуклисар

В съня на който вечно ще е буря,
в която търси да намери бряг
И всичко е готов да го разтури,
на яве, ако има своя знак

ТЪРГ НА ДОВЕРИЕ

Не, съвсем не ми е до преструвки,
по-скоро бих направил днес покупки

Ще си купя днеска милост малко,
а утре ще продам таз дума "жалко"

Ще сторя търг, хей тъй, особен,
да давам своето съм склонен

И да раздам аз от всичкото си нищо,
за някой малко, но за мене всичко

Надежда имам много твърда,
но да я изгубя хич не ми отърва

Виж, имам малко недоверие
и доза ценно безхаберие

А кой би взел я сладката наивност,
дозирана към лошото с пасивност

Абе, всъщност, все ми е едно,
не ги продавам на кило

Ако някой нещо иска,
да го вземе щом му стиска

НИЩО НЕ КАЗАХ

Не бях ти покорен, нито сразен,

но всичко ти казах

Не бях всепогълнат, ни отразен

и всичко ти казах

Не бях нито твой, нито чужд,

а всичко ти казах

Не таях нито зло, нито мъст,

но всичко ти казах

Не бях много сложен, ни прост

и всичко ти казвах

Не бях и богат, нито бос,

но всичко ти казах

Не бях нито подъл, ни проклет

и всичко ти казах

Не бях твърде мъдър, нито поет,

но всичко ти казах

Не бях безразличен, нито обсебен,

а всичко ти казах

Не бях и огромен, нито дребен,

но всичко ти казах

Не и нещастен, нито щастлив,

а всичко ти казвах

Не бяхме с теб тек, нито пък чифт,

но всичко ти казах

..............................................

Не ти казах само, че не мога без теб

и нищо не казах

РАЗТУРЕН ЧОВЕК

На дързост е рязък. 
на допир е гладък
Тих е във крясък.
шумящ в безпорядък
Разумен човек,
звучащ непонятно
Сутрин е весел,
а нощем стократно
Объркан от обичи,
от грешки поправен
За себе си бич,
за другите равен
Самотно очакващ
и силно изправен
Отвътре раздаващ,
отвънка покварен
Забързан към края,
събиращ надежда
Във Рая не вярва,
към Ада поглежда
От опит боли го,
от спомен се пълни
Животът минава
във гръм и мълнии
Не страда наивно,
нито наказва
Сърцето е дивно
и с пълна е пазва
Назад не поглежда,
и радост открива
Съдбата е нежна,
но и бодлива
Винаги носи
шепа човечност
От утре за вчера
и цялата вечност

НОЩИ С ДЪХ НА ЗВЕЗДОПАД

През шумните краища летни,

са кратки уж дългите дни

Септември ги прави безчетни,

тез нощи с безбройни звезди

В прегръдка с луната неспирна,
в безсънни от нощи компас
Се дири посока немирна,
за обич, за ласка за сласт

Така преминава безкрая,
под тъмното звездно небе
А нищо не спира земята,
и даже върти се по две

И всяка целувка е ценна,
тя носи душа на планета
Дори необятното тлее,
щом има любов то отнета

И пак е нощта септемврийска,
и пак необятно красива
А времето нивга не спира,
щом обич във някой открива

ВСЕКИ НОВ ДЕН

Всеки ден неимоверно личи,
дните минават, животът тече
по врязани бръчки, уморени очи
пътят ни бавно на нейде влече

Всеки ден се ражда за нас,
като цвете във рохката почва
Съдбата ни слуша нашия глас,
като кораб загубил своята котва

Всеки ден е красива мета,
изживяна във краткото време
Път във, който остава следа,
от усмивка и мъничко бреме

Всеки ден е прекрасна магия,
покълнало семе във пролетен ден
Есента е посока в която се крие
есента и доброто на нашата тлен

БЛИЗКИ НЕПОЗНАТИ

Не те познавам, така поне си мисля,
вероятно си ми непозната от години
Паметта си мога да избистря,
а може би те помня само в рими

Не те познавам, твърде си различна,
прекрасното е друго всеки ден
Любовта ми в теб е тъй епична,
че няма нито образ, нито тлен

Не те познавам може би от вчера,
но всеки ден те нося много вътре
Спомням си от памтивечна ера,
как ще се запознаем с тебе утре