ЯЙЦЕТО ИЛИ МИШМАШКАТА

Всеки път, когато  готвачът  разбърка яйцата, се получава омлет. Ако само ги чукне и ги пльокне в тигана, стават на очи, а защо не и без очи, ако съвсем ги разпльока без да иска. Некви такива разпльокани. Абе все едно.....! Тук  не става въпрос само  за яйца. А как  се прави миш-маш. И как един готвач, който  можеше от нищо да направи нещо, стори обратното с помоща на яйцата. Ама не говорим за ленинския рататуй! И за Иван Звездев не говорим. Говорим за сбор от дупедавци-готвачи избрани от яйцата. Или по-конкретно, говорим за един най-обикновен Бойко Борисов, който през годините имаше много имена. Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Саксобургготски, Сергей Станишев и поредната деригъзица олицетворяваща залеза на нашите яйца-бат Бойко! Ама бат Боко е най-големият. Защото той съчета всички най-добри качества за готвач на миш-маш. Значи това, охрана на предходният "главанак' бай ти Тошо, това шофьор, това каратист, това пожарникар, това мутра, това генерал, това безпардонен нахалник, това дето дори италинската мафия в лицето на Берлускони няма! Абе.......... всичко! Страшна съдба! Ама той самият каза, че и материала е лош. И май............тук сполучи. Лоши яйца! Идеален миш-маш! И защо ли влезнахме в Евросъюза? Защо  се хванахме на хорото? Защо ли? Защото, когато сиромахът се хване на хорото, баш тогава ще се спука тъпана. Ама то Евросъюзът е част от рецептата. За нашите яйца.......... Великден няма!

КАТО КОТКА

Като котка на двора, мъркаща на припек.

Залъгваща си скуката със глезене.

Така у мен сега присъстваш, незасегната.

И аз за теб храна не съм! А нещичко за мезене.

Доволно се протягаш с егоизмът си.

Нежно ме залъгваш във гладът ми.

"La donna e mobile" мистична си!

Непостоянна и изменчива в умът ми.

Не търсеща стопанин, а удобство.

Откриваща най-мекият диван.

За да те имам, се нуждая от покорство.

Но аз за косми.....няма да се дам!

http://www.youtube.com/watch?v=7rpMPBvwjVw

ЧУДОТО НАРЕЧЕНО РАЗУМ

Върховното състояние на разумът е да си в плен на чистото съзнание, съвършенството, пълнотата, блаженството, щастието, екстаза и в  това да превърнеш самата  реалност. Защото реалността е онова, което съзнанието изживява и възприема. За бедният, светът е бедност и най-често това вижда. Богатият, вижда света през очите на охолството. За влюбеният, всичко е любов. За съмнителния и параноичния, светът го е заобиколил с недобронамереност. За лудият, светът е наивно щастие. За страхливият, светът е Фобос и Деймос! Лъжецът, у всеки вижда потенциален лъжец или жертва, която да лъже и тн. т. В опитът да разберем самите себе си, ние сформираме и съзнанието, което ни изгражда, като личност. Аз примерно винаги съм се питал, какво има вътре в мен, в тази невидимата част? Във въображението, мисълта и онова, което наричаме душа. Дали мислите ни, са един загадъчен  биологичен софтуер, инсталиран в биологичен хардуер в главите ни. Дали душата съществува, като отделна и безсмъртна енергия или дори тя самата е причина за проявлението и появата  на сегашното ни тяло. Древните учения и познания за душата дават много отговори, но не всеки може да се доближи до тях.Състоянието на Самадхи, Савикалпа самадхи и Нирвикалпа самадхи са изключителни състояния на свръх съзнанието и осъзнаване на собственото съществуване без мислене, в състояние на недиференцирано битие. Светът е пълен с чудеса!

ТИХИ ЗАЛЕЗИ

Стоя пред огледалото,
вперил поглед аз отсреща.
И чак сега разбрах наистина,
че с врагът си имам среща.


Подробно си разгледах бръчките.
И тези кръгове мъртвешки.
С отчаян поглед го запитах,
не беше ли той образ по-човешки.


Тихи залези на възраст средна.
Шумно отшумяващи години.
Младостта ми, уж не беше вредна,

а следи оставила е видни!

ЧАК ДО ЗАРАНТА

Мина доста време от нашата раздяла,
за туй, че ме напусна, аз не те виня.
Но кажи, защо ли в сънят ми пак се връщаш?
И толкова невинна си чак до заранта!


Себе си посипа със пепелно забвение,
а мен изпепели и взе ми любовта.
От месеци не зная с кого си и къде си,
но всяка вечер идваш при мен до заранта.


Незвана, неочаквана пристигаш във сънят ми.
Нощите в умора превръщаш  и тъга.
Когато за покой се моля аз без думи,
връхлиташ и оставаш, чак до сутринта.


Завивките отмятам със дланите си потни,
в безумният спектакъл на мрачна тишина.
Така се често случва, когато ме спохождаш
и ме прелъстяваш, чак до сутринта.


Защо не ме остави там сега на мира?
Трябваш ми на яве. Ненужна си в съня.
Сърцето ми със болка нервно ще пулсира,
със мене щом оставаш, чак до сутринта.


Светът е тъй устроен, че слънцето горещо,
вечно ще го сменя нощната тъма.
Обаче и за жалост, аз не съм тъй вечен,
за туй, недей остава, чак до заранта!


02.12.1997 г.

МИГОВЕ ИЗГАРЯЩИ

Часът след полунощ, е четири и половина.

В добата среднощна тихо ти шептя.

В изгаряща прегръдка, докосвахме двамина,

откраднатия миг, отнет от вечността.

Крещящи от насладата със вопли и стенания.

С притворени клепачи не искащи покой.

Превземахме вселената излъчваща желания.

Желания на влюбени.Желанията свой.

Приели нови образи в прекрасна ликантропия.

Докосващи блажено своите лица.

Избягали от времето в мечтаната утопия.

В сподавеният вихър и пулс на любовта.

Във  нощувка ангелска и мигове безпаметни,

доказахме, че има свят, отвъд света.

Изпихме еликсира-целуващи и шеметни.

Изгряла в небосклона, бе нашата звезда.

29.01.1998 г.

ЖИВОТ

Животи, утроби, ембрион, яйцеклетки.
Мултипликация, умножение, деление.
Математика в цикъл, бройлери в клетки.
На по-приспособимият, генетично умение.

Развитие, размножение, еволюция, гени.

Спирали кодирани, замисли всевишни.

Пулсираща плът, за кислород жадни вени.

Превърнати в пръст, твари предишни.

Коеволюция на колибри и орхидея.

Разум на хора, човешки понякога!

Замислен гениално с непонятна идея.

Може и лош, но истински всякога!

http://www.youtube.com/watch?v=0viZoWEHnpw