ГЛАГОЛНИ ПОЖЕЛАНИЯ

Разкажи ми за прибоя!
Отпусни се по вълните!
На ветровете слушай воят!
Не брой си дните, а звездите!


Отпусни се, но стремглаво!
Дръж юздите, до неволя!
Препускай с чувствата си здраво!
Но никога, не казвай "моля"!


Завиждай много на глупците!
На мъдреца му се кланяй!
Откривай пътя към мечтите!
На лъжа не се осланяй!


Упорствай, за да бъдеш длъжен!
Душа на дявола не давай!
Радвай се, ако си тъжен!

Когато си щастлив, внимавай!

САМОТНИЯТ КРЪСТОПЪТ-глава 1:1

Валери Козловски беше на 26 години, когато в животът му се случи събитие, което преобърна живота му на 360 градуса. Той беше от заможен род на руски олигарси. Беше завършил тъкмо колеж в Лондон и изживяваше безгрижните мигове на богатото синче, когато се случи инцидента. Баща му и майка му пътуваха от Москва за София с частният си малък самолет, когато повреда в двигателя доведе до катастрофа, която им отне живота. От този ден насетне Козловски пое руля на бащиният бизнес. Възпитан в строго патриархално семейство, макар и доста млад,  Козловски бе един изключително ерудиран млад мъж. Бе богат, млад и като често се случва по принципа на "голямото облажване" и красив. Когато всевишният реши да бъде ларж, то той е много ларж. Може да има един милион бедни караконджула в града, но има и няколко наистина симпатични милионера. На всичкото от горе беше и хетеро сексуален. На "женският пазар" направо се избиваха за него. Котировките му силно се покачваха, особено след смъртта на  дъртия Козловски. Пред наследника на петролният бизнес се беше отворила пещерата на всяческото изобилие. Един млад човек в неговата ситуация се нуждае до себе си от ментор и съблюдател на грешните стъпки. Уви в Животът на Козловски такъв нямаше. Баща му бе особен човек, на когото богатството и бизнесът, бяха довели до обострена параноя, която му пречеше да се обкръжава със заместници и съдружници. Младият Козловски нямаше и роднини в България. Единственото, което сега имаше, беше името с което отключваше вратите на офис сградата, в която се помещаваха офисите на вече собствената му фирма. Когато първият ден, след като влезе в кантората във функцията си на президент на фирмата, направо не знаеше откъде да почне. Идея нямаше какво точно трябва да прави. Секретарката Елена бе супер стъписана и стресирана след смъртта на баща му и също бе цайт нот. Фирмата нямаше много служители, защото работеше главно с външни фирми, но бе в основата на структурата по внос на горива от Русия. Трябваше да се обърне за съдействие към някого, който на първо време да го консултира в дейността. Елена спомена, че най-подходящия за това човек е г-н Павлов. Човекът, който водеше всъщност търговският отдел. Машината бе добре смазан механизъм и имаше шанс по инерция да продължи безаварийно дейността си поне месец, но за този период Козловсли трябваше непременно да се адаптира към механизма на машината, защото в противен случай, механизмът щеше да почне да забавя хода си. А така и котировките и светлото му бъдеще щеше да е застрашено. 

ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ

Разлиствай моята нехайност.
Откривай сложните следи.
А в таз епистоларна крайност
аз диря образ от преди.

За мен, въпроси сложни няма.
Животът и без туй върви.
И той е курва , но е пряма.
Заблуда кули не гради.

И тъй, нарочно тук да вметна.
От страст изпада се в
 беда.
Любовта е мимолетна,
но трайна нейната следа.

И малко ми е даже странно.
Но щом го казвам, е добре.
Химерите, са нещо крайно.
Съвършени светове.

САМОТНИЯТ КРЪСТОПЪТ

Той с лекота допря показалеца си на пистолета, опрян в слепоочието му. Студенината на цевта му подсказа, че това  също е игра, но този път на живот и смърт. Онова, което го доведе до тук, беше натрупано от хилядите неуспехи, които със същата лекота жънеше в последно време. За миг през обърканото му съзнание премина една разколебаваща го мисъл. Ами ако все пак го стори и така не си даде шанс на шансовете. Почувства се като комарджия, който се колебае, дали да стане от масата само със загубата си до тук или да продължи да губи, давайки си шанс да спечели. Беше чел някъде, че Бог не приема самоубийците и че отново ги подлага на същите изпитания. Тутакси и за пръв път се замисли, че се намира в нещо, като играта на живота, в която той е главният герой, който всеки път се връща до изходно положение, без да съумее да мине в следващото ниво. Усети ускорения пулс в изтръпналото си от натискане слепоочие и свали деветокалибреното дуло, поставяйки го на бюрото. Знаеше, че когато човек се разколебае в нещо, е по-добре да го отложи за някой друг неколеблив път. Беше отчаян. Но явно щеше да му се наложи да продължи да живее с отчаянието или да се опита да го промени. Беше полунощ и от бара на последният етаж в офис сградата се чуваше глъч. Глъч от хора, които бяха направо на друга планета в сравнение с него. Прибра пистолета в касата и напусна кантората. Влезе в асансьора и натисна бутон номер петнадесет. Не му оставаше нищо друго, освен да посети извънземните веселяци в бара и да разбере как би му се отразило едно питие. Дали с утеха, дали с кураж или най-вероятно с отчаяние. Асансьорът затвори вратите и понесе треперещито му тяло нагоре. 

ЩАСТЛИВИ ЗА СМЕТ

Сутрин рано от зарана

Атанаска се захвана.

В този ден на чистотата

да претвори във рай страната.

Със гумените ръкавици

под безброй висящи жици.

Тъпче тя в чували черни,

боклукът на съседи нйедни.

Тука фасче, там бутилка,

колелце от детска проходилка.

Под люлякът от москвич вежда.

Тук жива е една надежда.

Тук на улица Акация

Атанаска е във акция.

Хигиенизация до дупка.

Не се живее в душегубка.

Грабвайте боклука!

Някой се изкряска.

Пет чували черни,

напълни Атанаска.

Пред нас са блеснали градинки.

Жужат пчелички и гадинки.

Вятър мощно брули клони.

И всеки чисти свойте зони.

Тук чисти се и се подрежда.

Слънце ласкаво поглежда.

И всичките ентусиасти.

Атанаска черпи с пасти.

На чирокито алармата.

Ади беше ли в казармата?

БТР ни трябва тука.

За да извозиме боклука.

В СТРАНАТА НА НАТРАПЧИВОТО МЕСТОИМЕНИЕ

Аз съм духовен скитник. Аз съм чаша чай, забравена на верандата в студена сутрин, някъде между четири и шест часа от блуждаещата душа на някоя инсомния. Или чашата с кафе, оставена на ръба на копчето за изключване на съзнанието. Аз съм любезното съучастие в този текст на Молдовската лейди Гага.  Аз съм петстрофие без ритъм. Аз съм липсващата приказност, която омагьоса всичките ти предразсъдъци. Аз съм перпетум мобиле на задните ти мисли! Аз съм вечното отказване от никотинов дим. Аз съм бурен нелеп смях и кикот на обезумяла за позор тълпа. Аз съм неразумния скок в бездната на отчаяната ти безмечтателност. Аз съм Холеричното чудовище на съзнателно обуздания ти сенгвинизъм и клаустрофобията ти от тесногръдие.  Аз съм вибрацията на заглъхнал камертон, когато нишките на въздуха са опънати от напрегнатост. И плач, плач, плач,когато ми е мило, безсилно или преходно. Аз съм всяко малко нещо в твоя ден, което просто трябва да узнаеш.  Тя е аз, а той е тя! Аз съм странната нова песен, цялата е текст, а още повече - мелодия, а пръстите ти са магнити за душевните ми струни. Аз съм камикадзето стремително насочил самолета си в твоята душа.А ти си пътя, живота и истината, заради която давам своята. Повторението на натрапчивото местоимение е повод да търся друг. Ако може......себеподобен. В 

мен днес има само много ти, ти, ти. И все така недостатъчното аз.

.

НЕ ЧАК ТОЛКОВА СЛОЖНА ПРОЛЕТ

Лъчите погнали високото.

Стопяват снежни върхове.

А в ниското се чува грохотът.

На разпляни ледове.

И в бледо розовият цвят.

Отново ябълки се раждат.

И тук е Рай, а не е Ад.

И птиците, се пак обаждат.

И тревата се събужда.

Окъпана в зелена шир.

Глухарчето е с вяра нужна.

И жълтее в своят мир.

И пак е много пролет.

Пак добре сценарият  върви.

Кошерът е пак във полет.

В градът е шумно...."C'est la vie"

Но както каза Мириана.

"Никой не напредва с лакти"

А и овцата е одрана.

И вълкът работи с факти.

Живородна е магията.

На слънчевата обиколка.

И как пчела разбра идеата?

А не изпитва, глад и болка.

И семенцето, пак покълна.

Замисленото пак го стори.

Ни последна, нито първа.

Земя на бащини ни двори.