ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, ОТ АННА ГАГАУЗ.

Какво е душата? - ЦВЕТЕТО В САКСИЯТА
Какво е затъмнението? -ЛИПСА НА ВДЪХНОВЕНИЕ
Какво е възрастният? -КОЙТО ИМА ПОВЕЧКО СВЕЩИ НА ТОРТАТА СИ
Какво е дрогата? -И МИСЪЛТА Е
Колко години трае детството? ДОКАТО РАЗБЕРЕШ, ЧЕ ДЯДО ТИ КОЛЕДА ТИ ИЗНЕВЕРЯВА СЪС СНЕЖАНКА
Какво е талант? -САМО КОЙТО ГО ИМА ЗНАЕ
Какво е мъглата? - АЗ СЪМ МЪГЛАТА, ПРЕДИ БЯХ СКАЛАТА, НО СЕГА СЪМ МЪГЛАТА
Как светят светулките? НЕ СВЕТЯТ. ТЕ МИГАТ.
Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?-НАЛИ ВИ КАЗАХ, ЧЕ ЗАЕКВАТ БЕ

Дали сънят изцапва хората, че сутрин си мият лицето и ръцете?- ЕМИ РЪЦЕТЕ ПОНЯКОГА, АМА ПА ЗАЩО ВСЕ ТАМ ДА МИ СЕДЯТ?

Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира? -ЗА ДА ИЗПЪКНЕ
Защо ние гражданите нямаме толкова украшения по дрехите, колкото селяните?-МАМИ, КЪДЕ СА МИ ПЕНДАРИТЕ
Защо сънуваме?-ЗА ДА СИ ПОДРЕДИМ ПРОСТОТИИТЕ
Защо цветята имат аромат? -ЗА ДА ТЕ ИЗДИШААААААААМ, КАЗАЛ ВЪЛКЪТ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Защо кокошката не лети като другите птици -ЗА ДА НЕ ПОЛЗВАМЕ СТЪЛБИ, КОГАТО ИМ СЪБИРАМЕ ЯЙЦАТА
Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата? -ЗАЩОТО КРАВАТА Е ЛИЛАВА
Какъв цвят има водата? КАТО НА СИН АБСОЛЮТ
За какво са веждите? -Е САМО С МИГЛИ ЖИВЕЕ ЛИ СЕ?
Защо съществуват часовници с кукувица, а не с петел, след като петелът е известен като сутрешен будилник? -СИГУРНО И НА НЕГО ВЕЧЕ НЕ МУ СТАВА
Как хората от телевизията знаят какво ще бъде времето утре?-ПИТАЙ ЧИЧО СИ МИНЧО И ЛЕЛЯ СИ ЛЮБКА!




АНИЧКЕ ДОБРЕ ЛИ СЕ СПРАВИХ?КОЛКО ТОЧКИ ИМАМ?;-)))

НЕВИДИМ

Няма те, изчезна ти. Изтри се.
Но аз ще те открия чрез магия.
Ще се превърна на невидим дух
и тихо във сърцето ще се скрия.

Там в твоето сърце уютно
ще се топля като те усещам.
Ще чуя мислите ти сластни
С вино и любов ще те посрещам.

Ще галя нежно тялото ти страстно
и ще прониквам тихо вътре в теб.
Ще шепна името ти аз безгласно.
Ти си у мен, но и аз съм в теб.

ЧЕРВЕНО ВИНО ЗА БЕЛИ МИСЛИ

Питам се в денят си и в съня си.
Имам ли те аз поне мистично.
Мога ли да задоволя гладът си,
докато общувам с теб телепатично.

Питам се, така ли си ми нужна.
Мъничко далечна в мойта страст.
Искам ли да скъсам тази струна?
И да чувам звук от твоя глас.

Питам се, дали сега си тук,
а уж... общувахме километрично.
И липсва ми сега гласът ти
и ставам част от "искрено и лично"

Във мислите си бели си наливам.
С червено вино разпалвам любовта.
От глътките изпити се опивам.
Чрез мислите усещам нежността.

Търся те във всяка моя крачка.
Намирам те във бурният покой.
Потоп ти предстои, ми каза врачка.
Не очаквай слънце, а порой!

И тъй телепатично и наивно
се боря, аз да разбера.
За моето червено вино,
дали е бяла мисълта.

Дали телепатично те докосвам
тъй както правиш го и ти.
И колко, бездокосването коства
и колко боговете ни са зли.

И в храмът на обречените смело
наливам във свещенният си грал.
Което ми напомня, че в живота
си взел най-много, когато си отдал!

ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА

Надеждата е последна инстанция на отчаянието. Тя е като буферна зона между мечтите и реалността, между съкровените желания и фактите. Тя е халюцинация на съзнанието, която ни държи будни в тежките моменти. Дори химерна е по-добра от безнадежността. Надеждата е нужда. Надеждата е стимул. Тя е  анестетик срещу болката на душите ни. Бялата лястовица живее в нас самите. Когато я открием в себе си , ще я видим и наяве. Намерете прчини да се усмихвате по-често, защото всяка една усмивка е една малка бяла лястовичка.

ДУМИ

Взаимовръзки, следствия, градежи.
Приказки, последствия, падежи.


Умения, таланти, безобразност.
Болки, чуства, своенравност.


Безпътица, намиране, удачи.
Словоредност, спиране, задачи.


Мостове, прибои, оцеляване.
Цигари, загадки, всеотдаване.


Срещи, виждане, залежи..
Споделяне, завръзаност, копнежи.


Отпуснатост, усмихване, желания.
Разговор, надежда, разпознания.


Разпитване, загадъчност, незнание.
Писане, претърсване, познание.


Безпътица, откриване, повторност.
Споделяне, процеси, отговорност.


Божественост, понятност, нереалност.
Любов, безумия, безкрайност.

ПОЕЗИЯ ОТ КЕХЛИБАРЕН ЦВЯТ

Във буренцата рими отлежават.
Тъй е ценен този свят.

В кехлибарен, благ отенък.
И бучка лед, на вместо сняг.


Със вкус на малцова поезия
отлежала във душата.
Очаквана години и във бъчви глезена.
Оставила на времето следата.


Стопляща сърдечните импулси.
И разпламваща страстта.
Глътка огън, докосната със устни.

В огнището, най-жарката главня.

СЪЗДАЙ МИ СПОМЕНИ

На сенките в улисаният мрак,
когато страховете ме застигат.
Когато съм си свой, но враг.
И семпло смелост не достига.


Когато пожелавам да те имам,
на сенките в поквареният час.
Със всяка мисъл те докосвам.
Потъвайки в безкрай и сласт.


Когато те откривам безпризорна
седнала  на моите мечти.
Те каня да останеш още малко.
И утре, но пък и преди.


Създавам спомени красиви,
но художникът си ти.
Моля те! Постой до утре!
Създай ми хубави мечти!