понеделник, 12 декември 2011 г.

ДО СЪРЦЕТО И ОБРАТНО

Докосвам те
и търся споделено
Намирам те
прониквам мигновено

Разнищвам те
и себе си разкривам
Завивам те,
а себе си развивам

Откривам те,
но себе си не крия
Ти огън си,
а аз пък съм стихия

Обичам те,
но думите не стигат
Словата обич
на дали постигат

Желая те,
направо безобразно
Не, не е лошо...
за мен е просто важно

Жадувам те,
а ти ме напояваш
Не се шегувам
всичко ти ми даваш

И знаеш ли?
Аз няма да се връщам
Напред вървя
и вечно те прегръщам



сряда, 7 декември 2011 г.

BY THE WAY

На път съм
напътствам
Не крия

откривам
От чувства
безчувствен
Не ровя
заривам

Не предавам
обичам
Не безпомощен
предан
Не обсебвам
надничам
Не богат
и не беден

Не товаря
разтоварвам
Възприемам
без прием
Преживявам
и вярвам
не у мен, а във ние

ВСЕМИРНИ НАБЛЮДАТЕЛИ

Поглеждала ли си небето нощем
и безкрая непонятно скромен?
Когато времето е спряло,
а любовта е бъдещ спомен.

Поглеждала ли си земята?
Таз скромната и тиха пръст.
В която някога ще легнем тихо
под звездната околовръст.

Поглеждала ли си в душата?
В невидимата нейна необятност.
Където всеки чака своят ангел
В приключващ път, но до безкрайност.

вторник, 1 ноември 2011 г.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ-19

   Фло и Гага бяха приседнали до оранжерията на Волф и размишляваха върху темата за приятелството, а Волф се обаждаше меркантилно, нанасяйки трайни поражения върху изхода на диалога. Поради необятността на въпросната тема в разговора се включи и Асита Тина. Гага за ен-ти път застана зад мнението си и се обоснова:
-Приятел е онзи, когото ти разбираш толкова добре, че да може, когато той има нужда от теб да не се налага да ти го казва!
-Е да, ама все пак и той да е така, нали?-мнително се изказа Фло.
- Зависи! Не е задължително! Понякога и приятелството може да е едностранчиво в даден период, но по принцип, да. Това е като да сте се напръскали с един и същ парфюм и все пак да кажеш на другия, че ухае прекрасно, докато по този начин правиш комплимент и на себе си.
- Хе-хееееее-изцепи се Волф!-Нищо не ти разбрах!
- Исках да кажа, че истинското приятелство е като бумеранг. То винаги се връща при теб.
- Зависи! Този път не съм съвсем съгласна! И не само този де... - каза Асита Тина докато сръчно въртеше една ебонитова пръчка между фините си пръсти с форма на осмички. - Според трети закон на Нютон силата на действие е равна на абсолютната стойност и противоположна на силата на противодействие от което произтича извода, че както и да взаимодействат телата помежду си, те не могат да изменят своя сумарен импулс, от където възниква и "законът за съхранение на импулса" . Но......Тук има едно голямо НО! Това важи за тела, а не за хора. Тоест има вариант едно приятелство, ако не съумее да съхрани импулса си, поради някаква причина да се получи един друг ефект. А именно този на плюещия срещу вятъра! Нали се сещате за какво говоря? Пък, ако взема да ви заразправям и за квантите, квантовата теория на полето и константата на Планк.....и за това как да си обичаме приятелите с отворени очи съвсем ще ви объркам, та за това спирам до тук.
- Хе-хеееееее........мноо яко! - възкликна Волф и добави - Аз тия закончета още в пети клас съм ги опаткал.
- Аааааа.... - намеси се Фло, докато с прискърбие погледна към Волф. - И той квооооо? Той ли се наплю или ти се омаза със собствените си лиги?
- Аз приятели не съм губил! Никакви лиги, никакви храчки не е имало. Е....един път само със Ставри от 10 А се понаплюхме малко, но тя Цура ни напи и ни сдобри. Така, че няма лига, няма мамалига.
- Мммдаааммм... - появи се изневиделица Букле Чилик -Приятелството е ваза в която не цъфти омраза.
- Много лексиконно се изказваш, браво! - рече Волф - и аз имах лексикон в пети клас, но дружинната ми го взе и го даде на класната, която го даде на директорката и ми намалиха поведението с една единица, защото съм пишел неприлични работи в час. А аз бях написал само "Аз обичам Цура от пети Б"
- Е само за това ли? - попита Фло - нима чистата детска любов е знак за лошо поведение? Пълно безобразие! Възмутена съм аристократично и по английски тертип с немски привкус. Толкова много съм възмутена.
- Емиииии.....знам ли? От долу с малки буквички бях написал, че ще й надърпам плитката, ама така ги бях написал Л и И заедно, че седяха като У, и тя стана една........Ама тя Цурето не ми се обиди, де! Така или иначе в 10-ти клас и надърпах всичко.
- Ето! Виждате ли? - попита Букле - няма Цура, няма Пура всичко е до работоспособността на............
- Ееееее.....Фройд се е вселил у теб, Букленце!-възкликна Гага - Така е! Между половете по-трудно се създава приятелство, но все пак. 
- Ако има върви секса, направо са като СССР и НРБ. Нема проблеми! - обади се Волф - Вечна дружба. Аз и Цурето..........е-хеееееее.......Абе какво да ви разправям?!?
- Да! Много може да се каже относно приятелството. - намеси се в разговора Маркизата - Приятелството има много форми, в които може да се прояви и изяви. Приятелство е дори да отредактираш на някого част от сборника му с разкази, докато главната му редакторка е в командировка. Приятелството е разбирателство, взаимопомощ и редактиране на разни неща. И те така!
     Така неусетно улисани в разговор те не забелязаха кога е дошло време за следобедното приятелско кафе от леблебия. Волф сложи джезвето на малкото си  котлонче и кипна най-невероятната леблебия на света. Спомена за Цура нахлу в главата му като мусон в Северна Австралия и направо и той кипна заедно с джезвето, но му стана едно топло....едно хубаво...И те така!

неделя, 30 октомври 2011 г.

АКРОСТИХ

Ако задуха вятър
Когато падат листи
Отвяти от сбъднатост
Събирам спомени летни
Летящи из есенни
Ъгли до мъдрост
Навявам си преспи
Целувам звездите
Елегантно и нежно
Тълкувам снежинките
Откривам планети
И това не е тъжно.
Ликувам от нощи
Утрини помня
Не, не съм неуравновесен
Аз съм галактика
Ти си вселена
А и все пак и утре е ден
Събирам пощада
Елиминирам тъмата
Ценна е всяка надежда
Елекисир от милувки
Луната поднася
Укротен аз към тебе поглеждам
Над мене е слънчево
А под теб, необятно
Така се целуват звездите

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

КОГАТО ПАК ОСТАВАМ САМ

Ако тежа ти, просто премахни ме!
Създай ме в друг и аз ще разбера.
Като отхвърлен навик с мойто име.
Като откъснати Адамови ребра.

Ако не откриваш в мен пощада.
Създай си свят във някой друг.
Твоята любов ми бе награда.
Аз не очаквам, аз оставам тук.



Ако дори за миг си с мен самотна.
Шепни....моли се, не унивай!
Любовта, е никога сиротна.
До край търси я! Не заспивай!





събота, 1 октомври 2011 г.

САМОТНО

Самотно ми е! Толкова самотно!
Обичам и желая, а съм сам.
Споделеността е някак нереална,
бушуваща в безлюден океан.


И мойта малка мидена черупка,
в която съхранявам всичко ценно.
Се лашка сред вълните непотребна,
а времето е кратко и е тленно.


Самотно ми е и този път по много.
Несподелено, недостатъчно, в отенък.
Любовта ми сякаш не тече аортно,
а като в престегнати неоросени вени.


ноември 1998 г.