ЛОКУМЕНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНО ВНУЧЕ

Там в долапа стар, на едно високо рафтче, баба криеше локума,
но преди вечерята да си изям, за локум не ставаше и дума.
Понеже аз пък сладичко обичам, а не съм съвсем висок,
покачах се на едно трикрако столче и бърках в сладкият вързоп.
Взимах тайничко едно, а след вечеря заслуженото второ.
Двайсет бройки свършваха за десет дни, а баба започна да мърмори:
-Абе, нищо не разбирам! Къде изчезва тоз локум? Дядо ти ли го изяде?
-Не бре, бабо-каза дядо-аз ракийка предпочитам, нали на внучето го даде!
-Да бре, дядо, ама нещо сметката ми не излиза!
-Тогава заключи вратата, че до долапа никой да не влиза!
И баба я наистина заключи, но аз нали съм си юначен,
през прозореца се вмъквах и бърках във долапа мрачен.
Но понеже е умора да се катериш през прозорци,
взимах си по два локума и сладко си облизвах пръсти.
Съвсем започна да се мае мойта бабичка горкана.
Караконджул вика има! Някой ходи по тавана!
На сън започна да се буди и по дядо да гълчи:
-Дядо, май, че някой хлопа! Я ходи и провери!
-Стига, бабо-казва дядо-нещо май си изкуфяла!
-Не бре, дядо, как локума чезне? В долапа май, че има хала!
Мина хубавото лято, а аз прибрах се във града.
Локумът спря да поизчезва, но аз почуствах се с вина!
И те дойдоха ни на гости, а баба все се нещо плаши.
Я, че караконджул има, я, че идвали апаши!
Най-накрая аз признах си, че от локума аз похапвах:
-Как бе внуче, как така, от тебе туй го не очаквах?!

-Еми, бабо, обичам сладко да си хапвам и само след вечеря ми не стига!
И дядо тука се намеси:
-А тя заради тоз локум, започна кръвното да вдига!
Извиних се аз на баба, а тя от радост се разплака:
-Ох, най-сетне си отдъхнах, бях получила уплаха!
И вече всяко друго лято, когато съм при тях, баба ми локум не крие.
И без пердах се отървах, но интересно, че дядо във долапа вече не държи ракия!

СЕДЕМ ЦЕЛУВКИ В КУНЯТА С АРОМАТ НА БОРОВИНКИ

Понеделник - първи ден,
тежка седмица ни чака
Татко леко е смутен,
а мама цяла сутрин вряка

Вторник - малко по-спокойно,
закуската върви добре
Простира мама на балкона,
пералнята върти пране

Сряда - пак се става рано,
трети ден сме на пастет
Мама се гримира бясно
и глади риза, че тати е естет

Четвъртък - пастета май, че свърши,
ядем филия с мармалад
Вратовръзка тате слага бърже,
а мама шета по халат

Петък - пастета пак се появи,
а мама се подготвя за фризьор
Тате весел си подсвирква,
за последен ден ще бъде зор

Събота - мама пържи ни филийки,
а тати под мустак й се подсмихва
маже ми филия с конфитюр,
а мама пък доволно му намигва

Неделя - втори ден почивка
и билков чай със палачинки
Подготвяме се за разходка,
и целувки с аромат на боровинки

КОНТРОЛНОТО ПО ГЕОГРАФИЯ НА ИВАНЧО И МАРИЙКА

На трети чин, хей там отляво,стоят Иванчо и Марийка.
Той по география се справя слабо,пищови стиска във кутийка.
Тя е силна ученичка, знае доста за земята.
Где е Рим и где Уганда, кога в Австралия е лято.
Но ето днес контролно има, за резерватите във Конго.
Тя е в своята стихия, а той подготвен бе за Тонга.
И започнаха да пишат, а Иванчо се почесва,
търси помощ от Марийка, мае се и се заплесва.
Марийка пише и не спира, Иванчо само се озърта,
реши накрая да попита и започна да увърта

-Марийке, кенгуру или коала, какви животни в Конго има?
-Абе, Иване, в Африка това е, ама тъп си ти за трима!
-Добре, кажи, какво да пиша? Кави животни има там?
-Ох, Иване, остави ме, какво да пишеш аз не знам!
-Добре, а има ли лисици, хайде малко подскажи ми?
-Абе стига си ме питал, виж отзад, попитай Мими!
-Дай да видя! Аааа...маймуни, слонове, жирафи!
-Абе, ей, недей преписва, не ми се все от тебе пати!
-Моля ти се, дай да видя! По физическо ще ти помогна.
-Абе, Иване, остави ме, заради теб не ще да смогна!
-Марийке, какви са тези корморани?
-Не знам, попитай там отзаде Дани!
-Добре, кажи ми моля само, във Конго има ли лисица?
-Абе, Иване, не преписвай, пак ще имам единица!
-Оооо, ще видиш ти, ще дойде мачка за погачка,
на баскетбол ще те оставя пак Гергана да те смачка!
-Добре, оставям те да видиш, но госпожата ни следи,
внимавай, че нали си спомняш как се случи по-преди!
-Няма, няма, само малко, после ще го променя.
-Да беее, всеки път го правиш, че с моето са кат едно!

И Иванчо запрепасва, за жирафи и горили,
мислейки си, че от госпожата те добре са се прикрили.
Но нещеш ли за ухото дръпнаха го изведнъж
и почуства се неловко, сякаш, че не беше мъж.
На Иванчо единица, за Марийка забележка,
еми, да, да се преписва туй голяма си е грешка!
Госпожата ги наказа и ги раздели по чин,
и вече тя не му подсказва, но по физическо са тим.
И той започна сам да пише и си подобри успеха,
а Марийка в баскетбола стана му добра опека.
Тя отличничка голяма и по физическо лети,
а той добре се вече справя, е......или почти!

ТАТКОТО, КОЙТО ОБОРИ ТЕОРИЯТА

Чевекоподобните маймуни
са подобни на човека
Правят щуротии големи
и така от памтивека

Трудът превърнал ги в човеци,
чичко Дарвин го е казал
А в зоопарка тез шебеци,
все се пощят, а не стават

Защо не искат да са хора,
че какво му е на татко
От сутрин бачка, та до мрак
и морно хърка сладко, сладко

Хей, маймуни мързеливи,
хващайте лопата във длани
Който не работи, няма да яде,
стига яли сте банани.

Отивайте при татко всички,
че на маймуна той пък стана
Във трудовите му привички
има нужда от отмяна.

НАЙ-ХУБАВИЯТ ДЕН НА МАМА

8-ми март е ден на мама,
за туй е важен и за мен
днес ще трябва пръв да стана,
и да й поднеса букет

С тати още вчера бяхме
в магазина за цветя
От него куп червени рози,
зюмбюл пък аз ще й даря

А пък в детската градина,
за моето любимо майче
Нарисувах сто усмивки,
едно сърце и бяло зайче

И понеже само туй не стига,
със тати ще я затрупаме с целувки
А аз понеже най-обичам да я гушкам,
ще й подаря и сто милувки

ИСКАШ ЛИ ДА СИ ГОВОРИМ

Дори и с непознати разговарям,
защо пък не, не им желая лошо
Не към всеки се налага да прегарям,
а чуждостта към мен е не от всеки пошла

Навярно сам сгреших отново,
безумно е да пожелаваш от неискащ,
Поне душа си имам вече от олово,
във пазвата любов последна стискащ

Дори и с врагове си се чуствам свойски,
като теб, и те не ми четат писмата
А аз до скоро сам се заблуждавах,
че миналото е със днешна дата

Да спра ли? Да ще го направя
Кому е нужна толкоз нежеланост
Колкото и в рими да се давя,
далечното, то просто няма важност

ИСКАШ ЛИ ДА ПОГОВОРИМ

Искаш ли да поговорим?
Да, да, пак теб сънувах снощи!
А, да, добре, добре, разбрах те!
Да, заета си, сега е малко кофти!

Добре, а искаш ли да не говорим?
Е, защо, защо, защото няма смисъл!
Кое? Не, то няма как да се повтори!
Бог от списъкът с любов ни е отписал!

Дали аз мога? Да, ще се опитам!
Не, не е тежко да забравиш, че си забравен!
Какво, кой ме караш да попитам?
Бог ли? Не, не съм му веч забавен!