ЖИВОТЪТ НИ ВСЕ ПАК Е СКОК БЕЗ ПАРАШУТ

На страха ти, никой не поднася рози
и на слабостите твои шоколад
А сластите са само грешни дози
от похот на желанията в глад

На твоите начумерени гримаси,
на дали се радва Господ Бог,
Всеки може страстно да те мрази,
ако от теб загубил е облог

Не вярвай на излъгани глупаци
и на лъжец не се осланяй нивга
Лъжата отпреди ти дава знаци,
а любовта е доста често пивка

И не говорим тук за справедливост,
не я търси, щасливците я имат
Смел бъди и то без пресметливост
Отдай се, бе, а нека да те взимат

ПОНЯКОГА НЕ СТАВАТ ЧУДЕСА

На прозореца от вън на перваза,
на мойта стая със северен свод
Оставих нощес бурканче с помада,
да събере звезди за нов епизод

Питал съм вече всички оракули,
и шарлатани и стари баячки
Питал съм сови, питах и дракони
търсих я в Бога, питах и врачки

Търсих я, молих се, колене ожулих
и веднъж я намерих, за малко поне
Наричах я всякак, даже я хулих,
но трудно се среща сродно сърце

И тъй на перваза седи си буркана,
чака да падне във него мечта
Плахо ще зърна утре зарана,
дали за мен Бог е изпратил звезда

НА СЪРЦЕТО СТАРИЯТ АДРЕС

А някой ден, отново ще се върнеш,
на адреса, който беше твой
Квартал "Сърцето", първа пряка,
там на десния завой
Но кварталът ще е бункер,
катакомба от бетон
Замък от брашлян опасан,
със празен патинясал трон
И ще отеква глас прозрачен,
сред призрачните мрачни будуари
А по стените паяк ще плете,
паяжини от спомените стари
И камбанен стон ще чуеш,
на пулса ти съкрален тон
Който тъжно ще ти спомни,
че тук бе твоят дом

НОЩИ ПОД ЧАСОВНИКА

И тази вечер не е за заспиване
и дълго ще се луташ из въпросите
Дали сълзите болката попиват
и за обич трябва ли да просиме

Ще си повтаряш, че утрото е мъдро
и ще се молиш сън да те споходи
А в гърлото ще има нещо твърдо,
което към безсъние те води

И тази нощ е трудна за клепачите,
а спомена тежи, като олово
За минало далеч от настоящето,
и за обиди изречени без слово

Ще подпираш лицето си небръснато,
ще палиш пак цигара от цигарата,
а времето отдавна е отминало,
за да чакаш под часовника на гарата

В БЪРЛОГАТА НА КЪРТИЦАТА

Закостенели мозъци,
мисли намазани с олово
Движещи се плужеци, 
загубили и думи и слово

Настървени погледи,
пот, бездихания, нужди
Здрави на вид но болни,
близки на вид, но чужди

Бели пътеки без спомени,
бутилки на бара с дозатори
Танцуващи бъдещи помени
с богати на вид арендатори

Загубени в превода мисли,
казани в пъти на глас
Трудно намират се чисти,
думи лишени от сласт

Покорно линее душата,
тялото търси прогрес
Съдбата е явно не свята,
и тъпче неволния стрес

Шумно е, явно е шумно,
а слухът изнемогва едва
Да си жив е май неразумно,
макар и с надежда една

ТЯ Е ОГЪН ЖЕНА

Тя е огън жена! И пожари след себе си пали,
като сухи стърнища мъжете след нея горят
Тя е огън жена! За греховете си носи медали,
и лампази от много обезумели по нея сърца

Тя е огън жена! И демони носи в очите,
Медуза Горгона пред нея бледней 
Всеки дръзнал веднъж да я зърне,
вечно до гроб за нея копней

Тя е огън жена! И пари от нейната ласка,
като буря е, разгаряща горски пожар
Тя е огън жена! И в съня ти се връща със крясък,
като полюция бясна сред тлееща жар

Тя е огън жена! А любовта й е клада,
нежно стъкмена в балдахинов покой
Изгарящи съдници горящи с наслада,
тя не е твоя, но пожарът й........твой

НА ЗАПАД В РАЯ НА ДЪРВОСЕКАЧИТЕ

За храбрия дървосекач Парчелон денят бе дълъг. Цял ден се бе бъхтил из дебрите на югозападната пустош за да осигури огрев за студената декемврийска нощ. Почти цялата светла част на деня прекара в опити да запали резачката, но след като това мероприятие му отне половината ден и почти всичките сили, той хана добрата стара бичкия и набичи боровите трупи, които предвидливо бе откраднал година по-рано от лесничеите. Нареза ги, после ги нацепи и грижливо ги подреди около огнището. След като се изми с ледено студена вода под мишниците и изпра наплъстените си с талаш чорапи той запали камината в хижата. Огънят стопли премръзналото му от студ сърце, а игривите пламачета повдигнаха омърлушения му от умора дух и той започна да си подсвирква. Сетне пусна ВЕФ-чето да чуе Кидика и реши да се опъне на мекия кожен диван от финландски мъжки лосове обстреляни по време на пролетния тестостеронен пик. Това беше миг на истинско блаженство. Хижичката се позатопли и той свали мекото си раирано поларче, като го постави под кръста си. Дядо му от малък го бе научил, че половата мощ на един истински дървосекач се крие в здравият кръст и че никоя булка не би му пуснала, ако го стегне лумбагото и го удари дископатията. Така полегнал и полуунесен от прекрасната мелодия на "Песен за Лом" , той нави десният си ръкав, чак до рамото за да проветри малко скорпиона, който от силовото рязане с бичкията се бе удървил по нацепеният му до пръсване бицепс. Така хубаво му стана, че се разнежи и спонтанно получи силен порив за ласка. Неговият малък дажак ръсел Парчелонимо, веднага усети това и тутакси се сгуши в скута му. Парчелонимо тъкмо беше извършил нощната си дефекация върху кучешкият си памперс и сега бе готов за ласката на стопанина си. Топлината пристигаща от камината и чудните хитове на Кидика, доведоха Парчелон до толкова еуфорично настроение, че за миг понечи да надуе вувузелата стояща окачена до ВЕФ-чето, но не го стори, защото знаеше, че ще наруши идилията от приглушения пукот на огъня и тихата нежна мелодийка на ВЕФ-чето. Беше му унесено и прекрасно, но нямаше как, трябваше да стане и да си сипе една водчица за кръвооросяването и да запише едно покер турнирче за да се понервира малко. От баба си знаеше, че много хубаво не е на хубаво, затова никога не си позволяваше повече от три минути и половина да бъде спокоен. Винаги умело контролираше баланса между нужната глътка спокойствие и така нужният невръстеничен холеризъм за собственото му добруване. Баба му го бе научила, че ако забележи, че повече от пет минути е спокойно, да знае, че нещо не е наред и да се оглежда за свети Петър. И така..... ту полягаше да се порадва на спокойствието, ту записваше турнирче, ту спокойствие, ту пускаше Парчелонимо навън, че да избяга и той да го гони, ту спокойствие, ту изпращаше покани за сантасе на "сенд ту мени", ту спокойствие, ту хване па изтрие някоя и друга снимка от телефона си, че да не натоварва процесора, ту спокойствие, ту каже наздраве на своята спътница в живота добрата кака Боабабка и своя колега дървосекач добрия батко Пани за които до сега не споменах, но те не са толкова интересни, защото се опитат да пазят спокойствието на Алфа секача и са почти незабележими! 

БЯГСТВОТО НА НЕНАГЛЕДНА

Зачезнала си някак, скрита,
тайна, мистериозна, сляпа
А сърцето ми понявга пита,
коя ли беше тази непозната

Кой вятър те отне
и накъде отнесете те тайфуна
На брега на океана ли те сне,
или на някоя бургаска дюна

Ни миг не мяркам те тъдява,
като в стар забравен филм си всякаш
От злободневието ли се криеш,
или просто от гнева си бягаш

ИЗПРАЩАНЕ НА ОТЛИТАЩОТО ЛЯТО

Кръжат отгоре прелетните птици,
реят се сред есенни листа
Птичи крясък и натежали жици,
отлитащи далеч на юг ята

Събират се и всякаш си говорят,
като на гишето наредени за билет
Гарата е шумна, терминала пълен,
шумят криле, излита самолет

Нехаят те, за есен не придирят,
изоставят свойте летни домове
В небето ще оставят тъмна диря,
летяща към по-топли светове

НА РАЗСЪМВАНЕ ВСИЧКО Е БОЗОВО

Съмва, знам, така се случва,
слънцето будува вечно
В тъмата нямаме сполука,
луната ли видяхме грешно?

Листа смокинови не капят
Лятото не е порок
Старец патерици крепят
Сактлъкът е урок

Сутрин нямаме лица
и спомените са без име
Понявга даже със сърца,
си дните тегаво броиме

СЪН В ЛЯТНА НОЩ

Две цигари с чаша водка,
после мисли до зори
А в компота няма нотка,
изпий си го и леко спи

Изпий си хубавите мисли,
като Диазепам проклет
Пусни си филмчета на Дисни,
тям само дявола е клет

Завий се после с одеало,
в нощите студът струи
Невзелото не ти е дало,
просто затвори очи

ДА СЪБУДИШ В ДЯВОЛА ДОБРОТО

Не вярвай в грешни идеали,
ня вярвай в грешките на друг
Не казвай, че си правомислещ,
не казвай, даже и на пук

Не се заричай във абсурди,
не се заричай от неволи
Не доказвай каламбури,
не доказвай, че се молиш

Не се опитвай да прощаваш,
не се опитвай да виниш
Не си ни Госпд, нито Дявол
Огледай се и просто ВИЖ!

НЕ ЗАКРИВАЙ СЛЪНЦЕТО С ОБЛАЦИ

Любов насила не дири,
сърцето й за теб щом не е тревожно
Насила, ти, любов не мож дари,
любов без нужда е просто невъзможна

Ако, пък почувстваш се потребен,
и би раздал със радост си сърцето
Допусни го този някой в теб,за да е топло трябва да е светло

ДОРИ И ДА ВАЛИ

Нека да заминем,
дори и да вали
Аз със пътна чанта,
със лятна рокля ти

Чадър не ни е нужен,
дори да е дъждовно
Май не ще е тъжен
,щом чуствам те съдбовно

И мокра си красива,
без прическа и без грим
Прекрасна самодива,
в любимият ни Рим

Нека да заминем,
тръгваме нощеска
Вземи високо токче,
но не прави прическа

ДВОРЕЦЪТ НА ЩУРЕЦА

Като сухар последен във торбата,
след дълго скитане в пустиня
Така те носих във душата,
но без да търся милостиня

Като мечът на Демокъл,
на конски косъм закачен
Съдбовно ласкава стоеше,
стоеше, но до онзи ден

Така те носих все от ляво,
че вече нямам и сърце
Изядох го и пир направих,
стих извадих за мезе

Без кръв артерия проряза,
убиецът роден от мен
Безличен е, на горест мяза,
безчувствен е и е без тлен

Сега съм лъскав и заможен,
богат съм в новият дворец
За любовта съм невъзможен,
но оставам си творец

РАЗКЪСАНИТЕ ПОЛОВИНИ НЕ СЪВПАДАТ

Да се разкъсваш е съвсем ненужно,
за нещо, ако то не е за теб
Пази се цял и стойностен и буден,
за твоето, което чака те не клет

Не преследвай бягащи и чужди,
не търси в тревогата покой
Някъде, за някой ти си нужен
и само цял за него ще си свой

Не се раздавай щом не те желаят
Безмислени са тези бесове
Едното в този пъзел щом е цяло,
ще срещне рано или късно свойто две

ПРОЛЕТНИ ПОЖАРИ

В най-красиво време,
в багри от цъвтеж
С дъх на млада пролет,
с ласка и копнеж

В капките дъждовни,
в слънчева осанка
Със спомени греховни,и сладка тревна дрямка

В кукувича песен,
в гнездо на лястовица
и неузряла джанка
и кълнове пшеница

В топлите южняци,
в буйният поток
Самодивски танци
и похот за порок

В спомени за детство,
във щурите игри
За празничната песен
в кръвта която ври

За яйца червени,
със кръст христов в средата
ВО ИСТИНИ големи
и жертви за отплата

С дъх на маргарити
и жълтите глухари
Живеят в мене скрити
пролетни пожара

НА ДАЛИ

Ще те докосна, не разбра ли
Нима в пътеките капани издълба
Онази обич чакаш, но едва ли,
прерогатив ще бъде в твоята съдба

Ако ме чуеш, може да си глуха,
ако ме видиш, затвори очи
Когато бях до теб, не беше тука,
сега при слепотата твоя се върни

Онази обич, тази, пожеланата,
която те гнети и те боли
Намери ли я, и пак ли ти е нямата,
защо ли е по-празна от преди

Никой не говори за надежда,
той пътят просто търси своя брод,
Загублият тъжно сключва вежда,
щом в църквата не вижда своя свод

И всяка мисъл твоя е разбрана,
от някой, който ти не пожела
Но нека бъдеш истински желана,
от онзи, който теб не те разбра

Ще те докосна, пак ще го направя,
не знам дали ще имам нежност във запас
Но, ако имам, ще ти обещая,
без думи, обичта.......тя нама глас

ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ

Далечното безмилостно гнети,
когато те разделя безпощадно
От съкровените ти ласкави мечти
в които нощем сам стоиш на хладно

Далечното си има име женско
Безпаметни ръцете са без ласка
Говорихме си нещо май, че френско,
а езикът ти без чувства ме одраска

Далечното е само път обратен,
навън от истинският търсен ореол
Далечината, тя само те оттласква,
за сблъсъкът във който все си гол

ПРОЛЕТЕН БАЛ В ГОРАТА -СЦЕНАРИИ

ПРОЛЕТЕН БАЛ В ГОРАТА-СЦЕНАРИИ

ГЕРОИТЕ: 3 КАЛИНКИ, 2 МИШЛЕТА, 1КУКУВИЦА,1 ЛЪВ, 1 ВЪЛК, 1 ЛИСИЦА, 2 ЖАБКИ, 2 ТАРАЛЕЖЧЕТА, 1ЩЪРКЕЛ, 2СЪРНИЧКИ 2 КАТЕРИЧКИ,  3 ПЧЕЛИЧКИ
ГОСТИТЕ: МЕЧО ПУХ, ПРАСЧО, МАГАРЕНЦЕТО ЙОРИ, БУХАЛА, ТИГЪРА, ЗАЕКА И КРИСТОФЪР РОБИН
1-РАЗКАЗВАЧ-ГОРСКАТА ФЕЯ
(общо 20 животни, 1 фея и 7 са гостите на Мечо Пух, това прави 28 малки роли, ако децата са по-малко наброй, може да се прехвърлят репликите на животните които са повече от едно, на един  или съответно двама участника, тоест да се съкрати някоя от ролите и репликите да се поемат от другите животни от същата група)
                                                      НАЧАЛО:
ГОРСКАТА ФЕЯ:
Ето иде пролет пак, топла, плодородна, жива
радост носи, цветове, шуми зелена всяка нива
И гората се разлисти, играят бистрите потоци,
пчели жужат, цветя растат, крякат всели жабоци
Започва пролетният бал, веселба е във гората
животните се тук събраха да отпразнуват тази дата
Наши мили гости на балът днес дойдоха,
да пееме и танцуваме да стане суматоха


ЛЪВЪТ:
Привет, приятели добри, добре дошли при нас в гората,
всички заедно с игри да започнем веселбата
Ще празнуваме щастливи за да славим пролетта,
която днес при нас пристигна, тук във нашата гора

КАЛИНКА1:
Слънцето ни се усмихва, летиме волни сред цветята,
разперили крилца червени се носим леки, като вятър
Сред тревичките зелени весело лудуваме,
летиме заедно игриви, пеем и танцуваме

КАЛИНКА2:
Ний сме три калинки с червени перелинки,
ний сме три калинки червени кат малинки
Топлото обичаме, на ягодки приличаме
За пролетта танцуваме, пееме, лудуваме

КАЛИНКА3.
А когато завали, крилцата си събираме
и под някое дърво на сухичко се скриеме
И щом отново слънце пролетно изгрее,
танцуваме, лудуваме и радостно се смееме

ВЪЛКЪТ:
Свърши тази дълга зима, свърши този леден студ,
слънце щом в полето има свалям зимният кожух
Поизмършавял съм малко и къркори ми стомаха,
но сега през пролетта ще напълня аз търбуха
Аууууууу...., добре че хапнах малко и ще мога да празнувам,
кума Лиса ще поканя със нея искам  да танцувам

ЛИСИЦАТА:
И аз след тази зима дълга малко съм измършавяла,
но пролетта дойде отново и добре съм се наяла
Готова съм за веселбата и за танци и за песни,
щом в гората е зелено на сърцето ми е лесно
Знам, че хич не ме обичат, че на кокошките налтам,
ама дали е лесно зиме, мене никой ме не пита


ПЧЕЛИЧКА1:
Сред всички цъфнали цветчета и зелените тревички,
мед събираме безспирно ние малките пчелички
Летиме  денем из полята и се трудим неуморно,
за кошерът храна да има, това е наша отговорност

ПЧЕЛИЧКА2:
И когато пролетта дари полята с цвят чудесен,
жужим щасливи и доволни и пеем нашта сладка песен
Цветният прашец събираме и във мед се той превръща,
че за децата да е сладко и мед да има всяка къща

ПЧЕЛИЧКА3:
Маргаритки, теменужки, зюмбюл и пролетни цветчета,
от тях прашец събира нашта работлива чета
Пролетта живот дарява на всички ни е тя любима,
да работим, да се трудим, за всички ни храна да има
Пчелите важни са за всички, те опрашват цветовете,
за туй помнете, че сме важни и много, много ни пазете


ЖАБКА1
Във блатото кипи живот, когато слънцето го стопли,
крякат жабите във хор във своите зелени рокли
Сред тръстиките подскачаме, квакаме и песни пеем,
във водата се цамбуркаме и по цял ден се смеем
Харесвани да ни е топло и пролетта обичаме,
зимата когато свърши ние банските обличаме

ЖАБКА2:
Ние сме плувци добри и скачачи и певци,
крякаме от здрач до изгрев във шумът сме най-добри
В потоци, в езера, дори в големи локви кални
се цамбуркаме доволни в зелените си рокли бални
От щъркела далече бягаме, че да ни хапне все ни гони,
криеме се из тръстиките, из папрати и блатни клони

(пристига щъркела и жабите се изпокриват изплашени)

ЩЪРКЕЛА:

Щрак, щрак, щрак, почуквам аз със клюн червен,
из блатата се разхождам, търся крякащ и зелен
Но когато приближа, жабите се изпокриват
и само някъде дълече доволно те ми се присмиват
(тук някоя от жабите изкваква-квак, квак, квак)
Но с дългите крака аз бродя из блата и водоеми,
свивам си гнезо голямо върху комините големи
На пролетта съм символ аз и щом хората ме видят
мартениците си свалят и  на клонче ги закичват


ТАРАЛЕЖ1:
Във гората е красиво щом пристигне пролетта,
горският поток се влива в пълноводната река
Кипи живот, горите пеят със листенцата зелени,
всички много са щаслив и са румени засмени
Гъби има из гората, горски ягоди, капини,
коприва, лапад и живовляк и вкусни хубави малини


ТАРАЛЕЖ2
Таралежчета сме ние и топлото обичаме,
из гората да се скитаме, из ливадите да тичаме
На кълбо да се търкаляме, ако някой ни уплаши,
но си иамае бодли и всъщност сме почти безстрашни
Радваме се щом слънце цветовете грее,
че до есента да може ябълката да узрее,
Плодове да има много, круши, праскови и сливи,
витамини да ядеме да сме весели игриви

МИШЛЕ1
А пък ние сме мишленца, полски мишки ни наричат,
защото из полята ходим из тревите ние тичаме
Събираме зрънца от жито и от овес и царевица,
хапваме по малко ръж и ечемик и даже трици

МИШЛЕ2
Палавници сме големи и обичаме игрите,
а през пролетта се знае, че нарстват много дните
И от изгрев чак до здрач се щуреем из полята,
сред горски ягоди и гъбки си играеме сред тревата

МИШЛЕ3
Из полята се щурем, сред билки млади лековити,
пролетта ни с тях дарявя да сме здрави и честити
Лайка, бъз и ран босилек, мащерка и маточина,
че за ароматен чай и лек за през зимата да има

СЪРНИЧКА1
Пролет китна е дошла да избуят ливади тучни,
да никне младата трева, да се напълни бистър ручай
Из зелените треви да пасят стада големи,
да сме здрави, да сме сити, да сме живи и засмени

СЪРНИЧКА2
Пролетта е тъй красива, живородна и добричка,
всеки прави тя щаслив, всяка хубава сърничка
Паша за да има много трябва слънчице и дъжд,
да никнат класове на жито и на знойна буйна ръж

КАТЕРИЧКА1
Ний живеем във гората и скачаме от клон на клон,
катерички рунтавелки във гората сме милион
Събираме си във хралупите лешник, орехи и жълад,
за зимата да се подготвим, че зимата период е дълъг
А за да има по дърветата ядки и шишарки здрави,
трябва пролетта да дойде  топлина да ни достави

КАТЕРИЧКА2
Ний със дълги сме опашки, за да пазим равновесие,
ние  можеме да скачаме, туй е нашата професия
Акробати сме прекрасни, няма втори като нас,
щом се появиме в парка, всички гледат ни в захлас
Пролетта за нас е важна, за да набавиме прехрана,
та когато докато дойде зима, да изпълним дружно плана

КУКУВИЦАТА:
Куку-куку, чухте ли ме вече всички,
из горите и полето пеят всички малки птички
Щом ме чуете да кукам, значи пролетта пристига,
кокичета и минзухари главичките си всяко вдига
Аз предлагам ви сега в чест на този празник наш,
за пролетта да пеем песни заедно със всички вас

(следва песен посветена на пролетта, примерно Две калинки с пъстри перелинки)
(след това следва посрещане на гостите, които биват представени отново от Горската Фея)

ГОРСКАТА ФЕЯ:
Приятели любими, гости мили са дошли,
Мечо Пух специално в този ден ни посети
Той е тук със свойте дружки, добре познавате ги вие,
Йори, Тигъра и Прасчо със радост да посрещнем ние

(тук децата, които изпълняват ролите на горските животни могат да отидат към компанията на Мечо Пух и да ги поздравят или пък да ръкопляскат и подсвиркват в знак на радост)

МЕЧО ПУХ:
Ех, приятели юначни, за нас е радост тъй голяма,
че приехте ни така и обичта ви тъй е пряма
Ще се веселиме дружно, че дошла е пролетта,
Прасчо, ти къде остави ми бурканът със меда?

ПРАСЧО:
Тук е, Пух, бъди спокоен, нося няколко буркана,
да почерпиме за здраве, проблеми никави да няма
Нарамил съм и шоколади и бонбони и сладкиши,
ето, в този са вързоп, ето тук са, ето виж ги!

(Прасчо показва някакъв вързоп с лакомства на Пух)

МЕЧО ПУХ:
Браво, Прасчо, че си взел, аз за мед се само сетих,
та нали съм си мече, буркани пет до тук ометох
Обичам мед, нали ме знаеш, за туй ме жилят мен пчелите,
от кошерите им без страх мед си взимам цяла пита

(със сериозне тон поучително се обажда бухала)

БУХАЛА:
Ех, Пух, стари приятелю, ти така и не разбра,
ми пчелата има жило, то за това е тя пчела
Как да брани своят кошер от апаши, като теб,
та когато дойде зима и за тях да има мед
Но щом искаш мед да има, радвай се на пролетта,
че пчелите го събират от тези пролетни цветя


ЙОРИ:
Дааааа.....така е, ама Пух винаги е толкоз лаком,
че когато види кошер в главата му настава вакум,
За нищо друго не помисля освен за сладичкият мед,
за да се добере до него жилят го пчели навред
Понякога дори обърква осите със медени пчели,
но те не носят мед, а носят само жило и беди

ТИГЪРА:
И аз медец обичам много, но и пролетта обичам,
на топличко и сред ливади волно във игри да тичам
Сред калинки и пчелички, сред цветчета и дъбрави,
и на всички вас желая да сте живи да сте здрави
Да играем всеки ден и весели да бъдем всички,
в игри и радост да живеем, като волни малки птички

(Зайо е комичен образ и е хубаво персонажа да се изпълни от дете с чуство за хумор, някой зевзек от групата, това е и с цел родителите малко да се посмеят)

ЗАЙО:
Стига с този мед за Бога, писна ми и веч немога,
искам морковче и зеле, за меда ми хич не дреме
Пролет, пролет изкам аз, че да викна да запея,
зеле да си хрупам сладко и за морковче копнея
Да си хрупам, да подскачам и да съм така щастлив,
пролетта е мойта муза, пролетта ми е мотив

(следва още една песничка посветена на пролетта, след което завършва Кристофър Робин)

КРИСТОФЪР РОБИН:
Благодарим ви приятели добри!
Скъпи гости и на вас благодарим,
че бяхте част от пролетният празник,
със поздрави от всички нас ще ви дарим
Пожелаваме ви слънце и усмивки
Пожелаваме ви здраве и късмет
Пожелаваме ви да сте крепки
и с успехи да вървите все напред
Нека да сте живи да сте здрави,
нека бодър дух във вас живее
Нека пролетта щастливи ви направи,
нека вечно слънцето у вас да грее


ТЕКСТ:  Е. Панагонов

ШУМНИ СА БАВНИТЕ ВЛАКОВЕ

Шумни са бавните влакове,  нетърпението изморява. И малките гари са празни, незначителноста ги им прави самотни. Във всяко пътуване има посока, пътят е посока във времето. Понякога се събуждаш пристигнал без дори да си се движил, а понякога цял живот пътуваш и не стигаш никъде, или защото пътят ти е прекалено дълъг, или защото това не е твоята посока. Тези пътищата нямат имена, те не са улици, те са пътеки, много често каменисти и стръмни. И  тези влаковете нямат номера, те нямат определен маршрут. И тези гари нямат имена, не и преди да спреш на тях, а ако спреш повече от веднъж на някоя от тях, то тя е потънала някъде много дълбоко в теб и може би никога няма да можеш да да я заобиколиш, дори да не ти влиза в маршрута. Обикновено гарата е само момент за едно недоизпито кафе, един момент за удар по открадналия монетата ни автомат за закуски, момент за наплискване на очите в желание за проглеждане, момент да изпитаме, колко свити можем да държим коленете в ръцете със забодена между тях глава. Друг път гарата е местото на което искаш да останеш завинаги, твоята гара, твоят изгубен пред кондуктора билет, твоето наказание и твоята награда. Понякога празните гари са нашите изоставени посоки, а понякога ние сме тези гари. Шумни са бавните влакове, а самотните гари са тихи

!

Сигурно се питате защо споделям тази снимка. Ще ви обясня. Тази фотография всъщност е символ на човешката хуманност и природолюбие, но за да можете да ме разберете трябва да прочете това кратко разказче.

  ДЖАРОНКО И ХУМАННИЯ ЗВЪН НА НЕГОВИТЕ КОЖЕНИ КАМБАНКИ

   Джаронимо беше едва на  две седмици и половина и тъкмо беше прогледнал, когато се опита да наклеца своето братче Джак Спароу, докато майка им ги кърмеше. Това остана незабелязано от тогавашната им стопанката и когато дойде  време малкият Джаронко да бъде взет от новите си стопани, те не знаеха, че всъщност си взимат един малък планински нерез. Следите на неговия похот личаха единствено по малките влажни очички на неговото братче Джакчето. Когато дойде за първи път в новият си дом, добрия чичо Парчелон бе му купил кокалче да си го гризка докато му растат зебките, но още с влизането в кучешкото си кошче Джаронко се възкачи върху кокалчето и с енергични движения се опита да утоли нарастващия си репродуктивен нагон.

-Ха-ха-ха-изсмя се добрият чичо Парчелон и се обърна към своята спътница в живота кака Парчелония- Парчелонита миа, виж го този малък нерез, май скоро ще си имаме кокалчета! ха-ха-ха

   Смешно му беше на добрият чичо Парчелон, но много скоро проблемите с  репродуктивните инстинкти на Джаронко се задълбочиха и едва на три месеца намандърца първата си любов в живота, една възрастна Джак Ръселка в Южния парк. След като нищо неподозиращата до момента стопанка на кучката се разкрещя, добрия чичо Парчелон изчака нужните за откучване 15 минути, докато разказа на сащисаната стопанка историята за "Правете любов, а не война" след което си взе изплезилия език Джаронко и го отведе в къщи да си доклеца малката плюшена маймунка с розовото дупенце за втори тек. Всичко беше под контрол, докато един ден, когато чичо Парчелон разхождаше Джаронко, той се отскубна и полетя след една разгонена бездомна кучка. Добрият чичо Парчелон тичаше километри да ги стигне, но дори това, че бе спрял цигарите не му помогна. Тичаше, тичаше и когато вече се беше отказал, забеляза до един училищен двор играещи дечица и със сетни сили се провикна и ги помоли да хванат разгонения палавник. Взе го, заведе го вкъщи, но този път вместо да му даде плюшената маймунка с розовото дупенце, той само му направи един чай с бром. Сетне вдигна телефона и се обади на ветернаря:

-Господин доктор Охболи, искам да запазя утре час за кастрация за Джаронко.-доктора се опита да го разубеди, но той продължи-Не, не, моля ви се, няма да ходя при доктор Дулитъл, няма да помогне никаква психоаналитична терапия, след като миналата седмица осемени и котката на г-н Пани на вилата му и след случая днес съм категоричен!

   Последва една дълга и тъжна нощ за добрия чичо Парчелон. Той знаеше, че това което очаква утре малкия Джаронко ще го лиши за винаги от великото тайнство и той никога повече няма да може да се репродуктира, но от друга страна знаеше, че това безобразие веднъж за винаги ще приключи и няма повече да се кара със стопаните на санбернари, дого аржентино и кане корсо, които искаха от него да поеме отглеждането на бъдещите поколения хибриди, които приличаха на отрочета от смесени бракове между динозавър и гущерче.

  Когато на другия ден се събуди, той видя влажния поглед с който го гледаше Джаронко, поглед на един все още истински мъж. Добрият чичо Парчелон се натъжи от мисълта, че тези малки кожени камбанки нама вече да отекват в Южния парк и пророни една голяма сълза на състрадание. Сетна взе телефона и се обади в кабинета на доктор Охболи да отмени екзекуцията на камбанките.

   И така, до ден днешен кожените камбанки на Джаронко отекват върху дупетата на руските хрътки и ротвайлерите в Южния парк. Техният меден репродуктивен звън отеква надалеч, докато прославя хуманизма и добротата на един велик човек. Това е една история за дълбокия морал и хуманните устой на добрия човек , един своеобразен римейк на "Повест за истинският човек". 

снимка: Емил Цолов и Ела Наумова

текст: Емил Панагонов

с любезното съдействие на Елина Георгиева

ЛОКУМЕНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНО ВНУЧЕ

Там в долапа стар, на едно високо рафтче, баба криеше локума,
но преди вечерята да си изям, за локум не ставаше и дума.
Понеже аз пък сладичко обичам, а не съм съвсем висок,
покачах се на едно трикрако столче и бърках в сладкият вързоп.
Взимах тайничко едно, а след вечеря заслуженото второ.
Двайсет бройки свършваха за десет дни, а баба започна да мърмори:
-Абе, нищо не разбирам! Къде изчезва тоз локум? Дядо ти ли го изяде?
-Не бре, бабо-каза дядо-аз ракийка предпочитам, нали на внучето го даде!
-Да бре, дядо, ама нещо сметката ми не излиза!
-Тогава заключи вратата, че до долапа никой да не влиза!
И баба я наистина заключи, но аз нали съм си юначен,
през прозореца се вмъквах и бърках във долапа мрачен.
Но понеже е умора да се катериш през прозорци,
взимах си по два локума и сладко си облизвах пръсти.
Съвсем започна да се мае мойта бабичка горкана.
Караконджул вика има! Някой ходи по тавана!
На сън започна да се буди и по дядо да гълчи:
-Дядо, май, че някой хлопа! Я ходи и провери!
-Стига, бабо-казва дядо-нещо май си изкуфяла!
-Не бре, дядо, как локума чезне? В долапа май, че има хала!
Мина хубавото лято, а аз прибрах се във града.
Локумът спря да поизчезва, но аз почуствах се с вина!
И те дойдоха ни на гости, а баба все се нещо плаши.
Я, че караконджул има, я, че идвали апаши!
Най-накрая аз признах си, че от локума аз похапвах:
-Как бе внуче, как така, от тебе туй го не очаквах?!

-Еми, бабо, обичам сладко да си хапвам и само след вечеря ми не стига!
И дядо тука се намеси:
-А тя заради тоз локум, започна кръвното да вдига!
Извиних се аз на баба, а тя от радост се разплака:
-Ох, най-сетне си отдъхнах, бях получила уплаха!
И вече всяко друго лято, когато съм при тях, баба ми локум не крие.
И без пердах се отървах, но интересно, че дядо във долапа вече не държи ракия!

СЕДЕМ ЦЕЛУВКИ В КУНЯТА С АРОМАТ НА БОРОВИНКИ

Понеделник - първи ден,
тежка седмица ни чака
Татко леко е смутен,
а мама цяла сутрин вряка

Вторник - малко по-спокойно,
закуската върви добре
Простира мама на балкона,
пералнята върти пране

Сряда - пак се става рано,
трети ден сме на пастет
Мама се гримира бясно
и глади риза, че тати е естет

Четвъртък - пастета май, че свърши,
ядем филия с мармалад
Вратовръзка тате слага бърже,
а мама шета по халат

Петък - пастета пак се появи,
а мама се подготвя за фризьор
Тате весел си подсвирква,
за последен ден ще бъде зор

Събота - мама пържи ни филийки,
а тати под мустак й се подсмихва
маже ми филия с конфитюр,
а мама пък доволно му намигва

Неделя - втори ден почивка
и билков чай със палачинки
Подготвяме се за разходка,
и целувки с аромат на боровинки

КОНТРОЛНОТО ПО ГЕОГРАФИЯ НА ИВАНЧО И МАРИЙКА

На трети чин, хей там отляво,стоят Иванчо и Марийка.
Той по география се справя слабо,пищови стиска във кутийка.
Тя е силна ученичка, знае доста за земята.
Где е Рим и где Уганда, кога в Австралия е лято.
Но ето днес контролно има, за резерватите във Конго.
Тя е в своята стихия, а той подготвен бе за Тонга.
И започнаха да пишат, а Иванчо се почесва,
търси помощ от Марийка, мае се и се заплесва.
Марийка пише и не спира, Иванчо само се озърта,
реши накрая да попита и започна да увърта

-Марийке, кенгуру или коала, какви животни в Конго има?
-Абе, Иване, в Африка това е, ама тъп си ти за трима!
-Добре, кажи, какво да пиша? Кави животни има там?
-Ох, Иване, остави ме, какво да пишеш аз не знам!
-Добре, а има ли лисици, хайде малко подскажи ми?
-Абе стига си ме питал, виж отзад, попитай Мими!
-Дай да видя! Аааа...маймуни, слонове, жирафи!
-Абе, ей, недей преписва, не ми се все от тебе пати!
-Моля ти се, дай да видя! По физическо ще ти помогна.
-Абе, Иване, остави ме, заради теб не ще да смогна!
-Марийке, какви са тези корморани?
-Не знам, попитай там отзаде Дани!
-Добре, кажи ми моля само, във Конго има ли лисица?
-Абе, Иване, не преписвай, пак ще имам единица!
-Оооо, ще видиш ти, ще дойде мачка за погачка,
на баскетбол ще те оставя пак Гергана да те смачка!
-Добре, оставям те да видиш, но госпожата ни следи,
внимавай, че нали си спомняш как се случи по-преди!
-Няма, няма, само малко, после ще го променя.
-Да беее, всеки път го правиш, че с моето са кат едно!

И Иванчо запрепасва, за жирафи и горили,
мислейки си, че от госпожата те добре са се прикрили.
Но нещеш ли за ухото дръпнаха го изведнъж
и почуства се неловко, сякаш, че не беше мъж.
На Иванчо единица, за Марийка забележка,
еми, да, да се преписва туй голяма си е грешка!
Госпожата ги наказа и ги раздели по чин,
и вече тя не му подсказва, но по физическо са тим.
И той започна сам да пише и си подобри успеха,
а Марийка в баскетбола стана му добра опека.
Тя отличничка голяма и по физическо лети,
а той добре се вече справя, е......или почти!

ТАТКОТО, КОЙТО ОБОРИ ТЕОРИЯТА

Чевекоподобните маймуни
са подобни на човека
Правят щуротии големи
и така от памтивека

Трудът превърнал ги в човеци,
чичко Дарвин го е казал
А в зоопарка тез шебеци,
все се пощят, а не стават

Защо не искат да са хора,
че какво му е на татко
От сутрин бачка, та до мрак
и морно хърка сладко, сладко

Хей, маймуни мързеливи,
хващайте лопата във длани
Който не работи, няма да яде,
стига яли сте банани.

Отивайте при татко всички,
че на маймуна той пък стана
Във трудовите му привички
има нужда от отмяна.

НАЙ-ХУБАВИЯТ ДЕН НА МАМА

8-ми март е ден на мама,
за туй е важен и за мен
днес ще трябва пръв да стана,
и да й поднеса букет

С тати още вчера бяхме
в магазина за цветя
От него куп червени рози,
зюмбюл пък аз ще й даря

А пък в детската градина,
за моето любимо майче
Нарисувах сто усмивки,
едно сърце и бяло зайче

И понеже само туй не стига,
със тати ще я затрупаме с целувки
А аз понеже най-обичам да я гушкам,
ще й подаря и сто милувки

ИСКАШ ЛИ ДА СИ ГОВОРИМ

Дори и с непознати разговарям,
защо пък не, не им желая лошо
Не към всеки се налага да прегарям,
а чуждостта към мен е не от всеки пошла

Навярно сам сгреших отново,
безумно е да пожелаваш от неискащ,
Поне душа си имам вече от олово,
във пазвата любов последна стискащ

Дори и с врагове си се чуствам свойски,
като теб, и те не ми четат писмата
А аз до скоро сам се заблуждавах,
че миналото е със днешна дата

Да спра ли? Да ще го направя
Кому е нужна толкоз нежеланост
Колкото и в рими да се давя,
далечното, то просто няма важност

ИСКАШ ЛИ ДА ПОГОВОРИМ

Искаш ли да поговорим?
Да, да, пак теб сънувах снощи!
А, да, добре, добре, разбрах те!
Да, заета си, сега е малко кофти!

Добре, а искаш ли да не говорим?
Е, защо, защо, защото няма смисъл!
Кое? Не, то няма как да се повтори!
Бог от списъкът с любов ни е отписал!

Дали аз мога? Да, ще се опитам!
Не, не е тежко да забравиш, че си забравен!
Какво, кой ме караш да попитам?
Бог ли? Не, не съм му веч забавен!