СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 9

Поради факта, че духовните рейнжъри се спряли добре с мисията си да изживяват и анализират света на нематерията, били наградени с ден за почивка. Те сами трябвало да изберат мястото и понеже Буклето отдавна не била карала сърф, предложила това да бъде българското Акапулко-село Лозенец. С не много ищях, но и останалите приели. Там щели да се срещнат с душевните аватари на всички псевдо гъзари и кисели дупенца. Включително и един билюк техни приятели. В мига в който взели решението се озовали на една маса, на един бар, на северната част на плажа на по чаша наистина страхотно мохито. Подхванали различни теми, разказвали плажни спомени, смеели се. Букле и карабината се пуснали със сърфовете, макар да нямало силен вятър. Курортът бил известен и с името "Вакум бей" и никак не бил подходящ за каране на сърф, но от друга страна можело да си се возиш лекичко по вълните и ако ти се допишка, спокойно да поспреш и да си свършиш работата без да ти се налага да слизаш от сърфа. Плюс това карабината в този ден си била настроила спусъкът за лежерни любовни изживявания, защото Букле му била обещала само цунки, гушки и смучки. Докато останалите си пиели мохитото, забелязали, че от към южната страна на плажа се случва нещо, защото мъжете припадали поголовно, всякаш правили мексиканска вълна. Като кукли ниваляшки се накланяли и по-късно се изправяли. Изведнъж мастилницата съзряла поваляващият мъже субект и се провикнала:

-Ееееее....това е Паполити! Виждате ли онзи бански на лалета с русите коси, който идва насам. Това е Паполети. Тя така въздейства на мъжете, когато е по бански. Припадат поголовно, а някой дори колабират при видът й и се гърчат в умопомрачителни конвулсии, докато жените им ги свестяват с шамари. Бойс Волф да си затвори очите, че няма кой да го шамаросва тук. И без това Паполети все още не го е приела за приятел във Фейсбук. За какво да страда момчето?!

-Я па, че няма!!! Мислиш ли?-обади се Фло-От кога съм му мераклия, ако знаеш?

-Не така приятели! Тук сме се събрали в толкова прекрасният си почивен ден, за да се насладим  неземно на мигът, който винаги толкова бързо се изплъзва, като пясък между пръстите. Хубавите мигове са тъй кратки. Ценете ги! Не ги погубвайте с негативността, неизпълнените си мечти и незадоволства.-мъдро рече Лейди Гага, докато с премрежени очи отпиваше от леденото си мохито в което Бойс Волф по нейна молба, скришно доля още 100 гр. кубински ром.

  Мексиканската вълна от зазяпали се мъже постепенно се доближаваше към тях. Бойс Волф затвори очи, решен твърдо да не припада днес, след тирадата за хубавите моменти на Гага.

-Здравейтеееее! Ооооо...Еми Пани, ти до кога няма да припадаш по мен бе душа? Искаш ли да сваля горнището и да те видя тогава, а?-рече закачливо Паполети.

-Ех Паполети бееее, не помниш ли, че се имунизирах срещу плътски желания преди да тръгна за мисията.

     Асита Тина впечатлена от тази информация се наведе към ухото на Фло и й прошепна:

-А аз се чудих, защо Пани не ме забелязва. Ма той си е направо евнух бре! Кога ли ще го пусне имунизацията се чудя?

-По девет седмици и половина траят обикновено. Но при по-волевите изкарва и повече.-сподели познанията си Фло.

   Паполети разкопча горнището си, свали го с отработен жест, след което всички мъже в радиус от един километър се натръшкаха по земята. Еми Пани обаче стоеше, като стожер на силната воля и окото му дори не трепна.

-Ей! Ти да не си зодия водолей бе Пани? Ей сегинка ще си събуя и гащичките и ще те видя аз теб.-заканително каза Паполети.

    В този миг, любопитството на Бойс Волф надделя. Той плахо отвори едното си око и тутакси се трупира на пода.

    Гага която стоеше най-близо до него се наведе да го свестява и се провикна:

-Венсеремос! Куба Либре! Ел пуебло унидо, хамас сера венсидо!-сепна се и продължи-Ох, тоя Волф не спря да ми налива и май съм се налюляла лекичко. Водаааа.....Дайте вода!

    Флореспейса тихомълком се доближи до облъченият от Паполети завалия и решително му наби седем-осем шамара.

-Ставай похотлив пияницо! Как пък не издържа и две минути без да зяпаш омагьосващите цицета на Паполети. Хем Пани те предупреди.-гневно се изказа Фло, докато набиваше леки шамарчета на тръшналият се на пода Волф.

     Тъкмо започва да се свестява горкият и отвори очи, но съзря отново Паполети, която в желанието си да облъчи ваксинираният Пани си свали и гащите, и пак припадна, но този път с леки гърчове. Фло и домъчня за него и спря да се опитва да го свести, докато се наслаждава на шамарите си. Лейди Гага, която бе извадила почти изхабеното си моливче и си записваше нещо за екзистенциализмът и философията на съществуванието при форстмажорни ситуации, скришно протегна ръка и извади кубинският ром от джоба на Волф, наля си под масата, след което пак му върна бутилчицата.

-Ама Пани бе!!! Ти май не само си ваксиниран! Да не са те кастрирали? Я гледай, какво става след мен! Цирк! Припадат, гърчат се, колабират изпаднали в несвяст. Развеждат се после, а ти! Само ти и ония инструктор се държите, като водолей евнуси. Срамота!-отчаяно рече Паполети.

-Хи-хи-хи-хи-хи.....-се изсмя Асита Тина докато прикриваше с ръка устата си и съзаклятнически погледна към Фло.

-Венсеремос! Куба либре! Вива мохито! Вива Хавана клуб!-провикна се екзалтирано Гага докато се наслаждаваше на мохитото и липсата на реакция у Пани.

    Няма спор!-рече Пани докато приглади перото на мастилницата си-ваксината ми е добра. Вярно, че плащам данък "липса на желания", за което малко ме е яд, когато редактираме текстове с някой колежки, но за сметка на това, съм разгърнал душата си свободно и леко в духовният ефир. Неповлиян съм от секс прищявките на мисълта си. Това е друго измерение.

   Дочула думичката "СПОР", тутакси се появи библиотеката с кученцето, което излая два пъти и тя започна да синтезира ситуационните елементи и обобщи:

-Понякога припадаме по външният вид на предпочитаният пол. Много по-често, именно това ни привлича на прима виста, но истинският припадък, винаги се случва на дълбоко в дебрите на душата ни. Там и когато усетим магията на невидимото докосване. Най-големият афродизяк за душата е откриването на сродната душа. Похотта на физическото привличане е само прекрасно допълнение към великото усещане на любовта. В случай, че тя остане само физически изживяна, е лутане по пътя към нейното откриване.

     Денят преваляше. Сърфистте все още издуваха платната, а слънцето бе красивият съучастник, на нахлуващият прохладен морски бриз.

НЕКА СЕ НАУЧИМ

Учим се да можем, учим се да знаем.
Учим се от малки, учим се до старост.
Учим се да бъдем, учим се да траем.
Учим се на болка, учим се на радост.


Може да научим, може да узнаем,
че за да сме мъдри, не трябва да сме малки.
И че за да бъдем, не трябва да си траем.
И в болка и във радост, не трябва да сме жалки.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 8

Беше осми Август. Точно в осем сутринта крилатата осмица се появи в страната на изсъхналите от скука счетоводители, където трябваше да участва в конференция. Мотото на въпросната конференция бе- "Що е то настроение и има ли то почва у нас". Там сред купища бумаги и сметки, се бяха заровили една сюрия изсушени и очилати счетита. Всеки бе забол нос над държавен вестник и тихо си щракаше по калкулаторчето. Асита Тина се поогледа за някой познат и на първи ред точно до катедрата, съзря своята добра приятелка Маркизата, която настървено четеше вестник "Експерт счетоводител".

-Ооооо....Маркизо! Как си? Какви са тези жокейски дрехи и този камшик? Ти всъщност, как се озова в това измерение?-попита Асита Тина.
-Ооооо....Къде си бе муци? Ах, колко ти отиват тези крилцааааа! Няма по-красиво и одухотворено счети от теб. Браво! Ами аз съм тук по-молба на вицепрезидента на конната база на счетоводителите експерти. Нали и той препуска из хиподрумите на националната агенция по приходите, та се засякохме и така. А ти?
-Ами аз съм си екстра. Добре, че станах част от екипа на душевните рейнджъри, та и аз малко да живна. Бях се съсухрила съвсем с тия финанси. Я гледай! Гледай кви крилца, а!?
-Да муцка. Чудни са! И как си се разхубавила самоооо! Тц, тц, тц, тц. Направо разкошно изглеждаш. Ама ти сега, като не правиш изчисления и сметки, как живееш бе муцка?-зачуди се Маркизата с жокейският костюм.
-Ами справям се някак си муци! То в екипът ни има, толкова отвеяни и одухотворени екземпляри, че как да не им сметнеш нещо, та да ги приземиш малко!? Само фантазират и философстват. Грам математическа, суха мисъл няма в тия въздухари. Има една лейди Гага, която е много умна и готина, ама голям философ ти казвам. Дай и само локуми да разтяга и да ръси сентенции обобщаващи живота. А как да й обясня, че животът е математика и логика, а не дъра-бъра и логика. Има и една много палаво Букле, която даже и любовника си доведе. И само се подпичкосват нагоре-надолу. И оранжерия си имаме. Бойс Волф. Голям готвач, голяма глътка ти казвам. Като извади черпака и като захапе бибероната с мастика, няма спиране. Аз му направих една таблица, как да си изчислява съдържанието на алкохол, радионуклеиди и холестерол в кръвната плазма. Имаме и една декодерка, която също е много симпатична, ама и тя само локуми разтяга. Имам чувството, че всички са последователи на Бейнса Дуно, или поне на Ошо. Ще ги разкрия аз тях! И знаеш ли какво още муцка?-погледна закачливо осмицата и поспря, докато изчака въпросът на Маркизата, защото желаеше този подканващ въпрос.
-Какво муцка? Да не си си харесала някой засукан счетоводител? Знаех си аааааз! И там имате сухари!
-Не бе муцка! Аман от съсухряци! Има там една мастилничка, та нея съм си харесала, ама той е много одухотворен и не мога да намеря начинът по който да му направя впечатление. Аз тъмън да му направа една запленяващо зашеметителна сметка и да го впечатля и той започва да пише нещо и хич не ме слуша. Добре, че е зле с правописа, та поне да му редактирам творенията. Сега по тази линия си говорим само служебно, но кой знае! Даже формула за откриване на сродни души направих, та да разберат, че всъщност аз съм един доста разчупен дух, а не като..........-Асита поспря разговора. Поогледа се и прошепна на ухото на Маркизата.-като тия сухари изтръпнали тук!
      В този миг, се чу сигналът за започване на конференцията и на трибуната застанаха душите на едни от най-големите математически мозъци на всички времена: Архимед, Питагор, Айнщайн, Енрико Ферми,Нютон, Иван Костов, Джеймс Ват и Хуго Бос. (Хуго Бос не е ясно защо беше там, но наистина беше бос и носеше сако на Армани)
-Ееее....муцка страхотно е!-Възкликна Асита Тина. Трябва непременно да запозная Бойс Волф с Енрико Ферми. Той Волф има само една ферма, но ще му е приятно да се запознае с човек с повече "ферми"
-Ами ако искаш запознай мастилничката с Нютон, та белкем му падне някоя ябълка на главата и да те забележи. Хи-хи-хи-хи-хи.-предложи закачливо Маркизата
-Шът ма! Какви ги говориш? Ами ако му пльосне в мастилницата и му счупи перото? За какво ми е мастилница без хубаво, голямо перо?-възпротиви се осмицата.
    Докато двете приятелки си обсъждаха счетоводните битовизми, Айнщайн взе думата:
-Днес тук сме се събрали за да дадем нужното призвание на човека, който от точността на математическите принципи успя да извая най-съвършената формула, която касае паралелният духовен свят и в частност събирането на сродните души. Моля, при нас тук нека да заповяда госпожа Асита Тина!
   Залата избухна в аплодисменти, а Маркизата разцелува приятелката си, като че бяха на наградите "Оскар". Асита Тина развълнувана и разтреперена излезе на трибуната, пое статуетката си с формата на крилата осмица лично от ръцете на Архимед и с разтреперан глас заговори:
-Благодаря ви! За мен е изключителна чест  да бъда наградена на този грандиозен математически форум. Дори нобеловата ми награда за принос в счетоводството, бледнее пред този приз. Благодаря на родителите си, които ме възпитаха в строг счетоводителски дух. Благодаря на приятелите си, които бяха до мен в най-трудните сметки. Благодаря и на моите колеги душевните рейнджъри, без които аз нямаше да съм кръгла осмица, а щях да съм кръгла нула.

   Крилатата осмица, така се развълнува, че от очите и закапаха малки плюсчета и минусчета. Тя бе наистина щастлива в този ден. А за да разберете, за какво точно получи въпросната награда, прилагам и уравнението, което тя лично изведе в света на блуждаещите души.

(предлагам следната формула, изведена от емпирични изследвания на база апостериорни методи – х + Т= ½, а y + Т = 1/2, където «х» е блуждаещата душа Х, а Т е приложеното търсене, сборът от двете дава половината на едно цяло. Съответно «y» е друга блуждаеща душа в търсене, която също е равна на ½. Откъдето следва, че x+T=y+T=1/2, а (x+T) + (y+T) = 1=Н, където е Н е “намерихме се” :-). Важно е да се отбележи, че за постигне на съвършена единица или Н, Т трябва да е с еднаква “стойност” и при Х и при Y. формулата е приложима и за души, окачествяващи се като цяла единица, но тогава x+T=1 а y+T=1, съответно Н ще бъде равно на 2. В случай, че даден Х се окачествява като 2, съответно той/тя ще търси Y също равен на 2, естествено в този случай Н при тях ще набъбне значително и те ще представляват цяла група от поне 4. Формулата изисква равенство между Х и Y и даден момент може да клони към безкрайност )

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 7

Беше шестия ден от късната пролетна седмица и беше задушница. Поради това Бойс Волф, се беше захванал да сготви заешко задушено със сос от червено вино. Първо, че беше задушница и трябваше да се задуши нещо и второ, че му се беше допило червено винце, а Флореспейса го беше заплашила, че ако го види да пие червено вино, ще му изпука всичките домати в оранжерията, но за готвене не бе споменала нищо. Поради същите подбуди Букле беше заклещила нейната любима карабина  в един ъгъл и го задушаваше с любовна акробатика. В този момент покрай въпросния ъгъл мина Еми Пани и съзря до тях една книжка. Взе книжката, но понеже тя беше подвързана с опаковки от Виагра, не можеше да види заглавието. Отвори на страницата с поставена отметка и там прочете следното: "За поза 49 е нужно партньора да постави левия си крак зад врата, докато обгръща кръста на партньорката си с десния. А дясната ръка, която е обвита около гърба й, стимулира ареолните й градинки, докато тя е поставила лявата си ръка под таза му и подпомага тласъците, до постигане на желания ефект"

-Ама че неудобно! И кой е всъщност желания ефект? Това ми мяза повече на изтезание, от колкото на опит за постигане на желан удоволствен ефект! -каза учудено мастилницата и хвърли един поглед на изпълнителите на акробатиния номер.

-Оооо...аркадаш. Мараба! Аз малко заклещен тук и не много топре. Булке, голем акробат, а аз малко слаб в кръст. Ще стане беля. Двадесет и девети прешлен нещо започна да причуква. Абе помощ бе, аркадаш. Помооооооощ!-провикна се карабината, докато Букле беше направила физиономия, като на току що пристигнала девица в райската градина на която за заслуги са и подарили вибратор. 

    Мастилницата, много искаше да помогне на карабината, но като видя белтъците в премижалия поглед на Букле и сърце не му даде да вземе мерки по освобождаването му. В този момент се появи лейди Гага. Поразгледа отблизо ситуацията, хвърли един поглед на книжката подвързана с опаковки от Виагра и рече:

-Любовта е прекрасно нещо.Но тя не рядко причинява страдания и мъки на обичащият. Понякога заради миг щастие, се налага да си изживеят хиляди неудобства. Любовта се крепи на  себеотдаване, всеотдайност, разбиране, съпричасност  и взаимни компромиси. Посредством собствената си любов, изучаваме и проумяваме себе си. Самата любов или липсата й, ни формира, като хора. Човекът е станал човек не само, защото е започнал да използва ръцете и умът си, като уред и оръжие за оцеляването си, а и защото е направил любовта част от душата си и я е отделил от инстинктите. Който го е страх от руси сърфове, да не ходи в морето!

-Оххххххххх......Карабинке, хайде сега 58-ма! Любима ми е.-каза Букле, която бе изпаднала в транс, но все още не бе отворила клепките си и не знаеше за присъствието на трети и четвърти лица, да не говорим за пети такива. Защото и Бойс Волф, хвърляше по едно око, докато си задушаваше заека.

-Ама Букле! Кадъно моя! Карабина, много обича Букле, но прешлен припуква, става изнемогва. Това нали любов, не спаринг? То и в спаринг, опонент дава почивка, че иначе партньори се спарват и не топре. Опасно за единица време, толкоз пламенна акробатика!-с треперещ и молещ глас промълви карабината.

   Изнвиделица с един калкулатор в ръце, се появи крилатата осмица, която веднага прецени ситуацията и зададе конкретните въпроси:

-От колко време сте в тази нелепа ситуация? Пардон-поза!

-От няма и минутка. Ама вие, какво правите тук? Това е вмешателство в личното ни пространство, на мен и карабинката. Нали карабинке, любима зллатна? Ти мой порив за акробатичен вятър, ти мой гимнастик прекрасен.-каза Букле, докато в същия момент, Флореспеса им светна с едно фенерче.

-Не минута! Аз млад, аз силен. Мой прешлен не рухва след минута. От около час, съм не карабина, а петролна сонда. Напред-назад, напред-назад.-измрънка карабината, като нежно галеше русите къдрици на Букле, с надеждата си, да я омилостиви.

     Крилата осмица, направи нужните изчисления и сподели резултата:

-Такаааа! Човешкото тяло, разполага с тридесет и три прешлена. Около десетина от тях, отговарят за смешните движения. При поза номер 49 и маса на русият сърф от 50 кг. върху прешлените на карабината се упражнява сила от 0.475 кило нютона при земна гравитация 9,80665 метра в секунда на втора степен. НО!!! Тъй като ние тук не тежим нищо, защото сме в свят в който гравитационните сили не съществуват и съответно не упражняват въздействие, смело мога да заявя, че карабината симулира умора. От друга страна, понеже тук съществуваме в безвремие и няма как да се установи продължителността на събитията, съм склонна да вярвам на Букле, която се е отдала на усещането и поради този факт, е изживяла случващото се, като миг. Добре изживените мигове, за това са мигове, независимо от тяхната продължителност. Познавам една приятелка, която след като замина за Танзания си намери доста надарен мъж там и все още не знае, как се казва въпросният мъж, защото няма време да го попита.

-А такааааааааа!-се обади Бойс Волф, докато фламбираше сладко киселият карамелен сос за задушеното с радомирски мискет и хвърляше закачлив сиерджийски поглед към карабината.

   Фло, отмести с аристократичен жест наметалото си, загаси фенерчето и добави:

-Ама тя и душата се изморавя. За нея може и да не действат физичните принципи, но многото е много, малкото е малко, а нищото е нищо навсякъде. Аз, като един аналитик и дешифровчик, ще спомена, че карабината е невинен или наравно виновен с избраницата си, защото вината между избралите се души, се разпределя по равно, тъй като те са две половинки на едно цяло. Ако той е виновен, значи и Буклето е виновна.

-Ама защо да съм виновна? Това е ХЕЛ. Аз само си тренирам за олимпиадата  по вселенска акробатика. Какво лошо съм направила? Ей, симулант такъв!-нацупено каза Буклето, докато нежно прегърна карабината, поемайки без апелационно, половината от вината си.

-Даааааа........остеоперозата и спондилатрозата са кофти работа.-рече Волф, добавяйки в задушеното пресна мащерка.-И мащрката много помага за изцеляването им, както и танина в червеното вино. А ешериекия коли, се лекува със шишеракия коли. Ама наздраве за споделената вина де! Икиндия време стана. В самоковско вече си бият жените и връщата амбалажа, а ние тук само дъра-бъра!

   Мастилницата, се взе своята чаша с мастило, намирайки повод да допълни липсващото си съдържание. И окрилен от не точно този повод добави:

-Еми да, наздраве! То не това е всъщност поводът на задушница. Виждате ли ей онези череши там, как вече раждат давайки плод? Това е! Така е и с душите ни. Дадено им е, за да дават. Това е празникът, в който отдаваме почитта си  "за душите", които вече са минали по пътя си. Всеки има вини и всеки ги изкупва някога, но една душа дава плод, когато остави доброта и чиста светлина след себе си. Колкото повече светлина оставиш по пътят си, толкова по-светло душата ти ще прбивава сред не изминалите въпросният път в спомените им. Колкото повече мир и светлина си посял, толкова повече мир и светлина ще пожънеш във всемира и вечността.
-Ама аз ви разбирам, но не виждам, какво общо има всичко това с моята тренировка по оргазмено право и споделянето на пълноценни изживявания с моята половинка. И понеже всички тук ми се правите на много умни, сега ще повикам моята приятелка Тедита Тани, която е изчела, де що е има  издадена и неиздадена литература по въпроса за споделеноста и допълването между хората. Плюс това до скоро имаше гадже антиакробат и знае всичко по темата. Тедитаааааа.......към он!-сприхаво каза Букле.
   В мигом се появи една библиотека с малка къщичка за йоркшир териерче на средният рафт и заговори:
-Здравейте вие блуждаещи рейнджъри. Драго ми е да ви видя! Понеже и аз не знам, как се озовах тук, а още по-малко знам, какво ще кажа, но усещам, че имам някакъв отговор на нечий въпрос, ще оставя кучнцето ми да се излае. Ако излае един път само, няма да отговоря, но ако излае два ще кажа, какво мисля.
   Малкото йорки се показа от къщичката си и излая два пъти, след което се прибра обратно. Лейди Гага си спомни за нейната кукувичка на руският и часовник в детството, до когото се допитваше дали да си изяде закуската и леко се разплака от умиление. Погледна си слабото тефтерено тяло и се досети, че каквото и да кажеше кукувичката, тя все не си изяждаше закуската. Така или иначе, човек сам си взима решенията и няма значение, кой ще му кука на главата. Носим си последствията от решенията, докато съвсем изкукаме. Тедита Тани, мушна една книжка, която държеше в ръцете си, на последният рафт и заговори:
- Душата е самостоятелна единица и самостоятелно отговаря за постъпките си, но всяка душа по време на пътя си в различните измерения, търси своята половинка. Моята приятелка Букле, сега просто прави тест за сходимост, макар, че всъщност тя не обича толкова акробатиката, просто от там е започнала да проверява. Половинките от едно цяло не са ключодържатели с разполовено сърчице. Те са си едно цяло, те са самият ключ  и рано или късно се намират. Намират се в хармонията и унисонът на споделеността си. Половинката, не е онова, което те допълва в допълнение, а онова което, след като откриеш се превръща в част от теб и с което споделяш въпросната пълнота. Коя е твоята половина, зависи от самият теб, защото тя споделя твоята половина. Ако някой е сам, е защото и неговата половинка е сама. Светът е пълен с изгубени и не намерени половинки. Откриването им, е както шанс, така и заслуга. Тъй като не съществува формула за откриваемост на сродни души и половинки, направо ще прибегна до заключителната част, като ви кажа, че кой, кавото търси, това ще намери.
   Буклето заръкопляска екзалтирано и ентусиазирано, като по този начин подтикна и останалите да го сторят. Ръкопляскаха, ръкопляскаха, а крилата осмица дори изсвири с пръсти от кеф. Волф отвори тенджерата със задушеното и силният му аромат сабра всички около оранжерията, а йоркито тихо и спокойно си спеше в къщичката.

-

-

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 6

    След като обсъдиха интелекта при блондинките, душевните експериментатори се запътиха към  дървото на съмнението. То беше специално дърво, защото върху всеки, който застане под него се изсипваха различен брой листа. И в колкото повече на брой твои приятели се съмняваш, толкова повече листа се изсипват на главата ти. А когато се съмняваш в  любовта си, дървото започва да плаче с лепкави сълзи от смола. До самото дърво имаше табела, на която пишеше "Всеки има право да се съмнява във всеки и във всичко, но прекомерното съмнение убива чувствата на съмняващият се". Първа към дървото се запъти Фло, която с оглед на апостериореният си мироглед, се нуждаеше от конкретност и любопитството и бе взело връх, относно бъдещият брой на изпадалите след нея листа. Стигайки обаче до дървото и зачитайки се в табелата, загуби ентусиазъм и неловко се отдръпна казвайки:
-Мисля, че не обичам съмнението. Всъщност то руши повече от колкото помага. Нека някой друг опита!
   Към дървото пристъпи Еми Пани, който си мислеше за доверието и недоверието по принцип и още по-конкретно за липсата на вяра у хората, която много тежеше на душите им и удушаваше божестеният замисъл на сътворителя за тях самите. В пъти си беше задавал въпроса, какво кара хората да виждат лошото и с такава лекота да го приемат за даденост, а толкова рядко да виждат доброто и дори тогава да се съмняват в него. Застана до дървото и заговори:
-За мен няма съмнение за онова, което чувствам и следователно не мисля, че мога да нарека неприятелите си приятели и душевадеца си любим и за това бих застанал спокойно под дървото. Надали ще се отрони и един лист дори. Все пак имам една идейка. Защо да не застанем и шестимата, пък да видим! А?
   Речено-сторено! Застанаха под дървото наредени в кръг и се хванаха за ръце. Декодерът с брошката, до нея оранжерията, после русокосият сърф, а до нея крилатият безброй, сетне мастилницата и накрая между него и декодера застана крилатият тефтер. Тамън се наредиха и от дървото се отрони един лист. После още един. Всички загледаха нагоре и тъкмо се зарадваха, че толкова малко съмнение живее в душите им и от дървото закапаха листа. Едно по едно, едно по едно, но после листопадът се засили осезаемо, докато се превърна в дъжд от листа. След няколко минутки всичките бяха затрупани от шума и само върховете на аватарите им се виждаха. Докато се чудиха, каво става, от дървото се заизливаха обилно смолисти сълзи, които запечатаха купчината с листа и шесторката не можеше и да помръдне вече.
-А така! Е сега я овапцахме! Аз защо ли съм толкоз курназлия, да се набивам с вас под дървото? Мнителни мушмороци такива. Това не е заради мен. Аз пия, пея и зло не мисля. Кой ни докара до това жалко положение сега? Това, ако не е декодиращото, те па на! Тя за това декодира. Защото се съмнява.-заоплаква се оранжерията.
-Кой бре? Аз ли се съмнявам? Аз само разшифровам хорските съмнения, за да им помогна. И ако не млъкнеш, ще ти напукам всичките домати!-рече Фло.
-Ще ми напукаш дедовия! Виж, че не можем да помръднем от тук. Щяла да ми напука! Ха напукай! Аз едвам си извадих мастичката, за да пийна една цуцорка от мъка, а тя щяла да ми напука. Таратанци!-отчаяно каза Волф и посръбна от мастичката си за трагични поводи.
  На затрупаната мастилница и се подаваха само перото и розовите очила. Той си подуха леко и тикозно в мастилницата, поизплиска се и рече:
- В умението да бъдем сплотени, ще открием спасението. Именно доверието и обичта са онова, което сплотява. Именно вярата е онова, което ни отдалечава от зверовете и ни доближава да божественото. Тяхно е царството небесно. Блажени са верующите.
-Абе блажени! Вселената е математика и всичко останало са тинтири-минтири. Око да види, ръка да пипне. Аз така ги разбирам нещата. Нали ти дадох да прочетеш последната статия на Стивън Хокинг? Вселената е математика, химия и физика. Ние също - обади се гневно крилатата осмичка, докато нервно пърхаше с крилцата си, които се подаваха над купчината.
  Мастиленият Пани подуха пак тикозно и явно още по-нервно в мастилницата си, защото поразля толкова мастило, че около него листата полилавяха и заговори отново:
-Аз съм вярващ. Да приемем, че дори съм привърженик на гностицизмът, където вярата в познанието и науката дава своето обяснение, че светът е рационален и управляем, но не отхвърля божественото начало. Не богохулствай, че после вместо да дойдеш с нас в рая, ще трябва да се молим за теб на свети Петър да прави компромиси и да го корумпираме, като си дадем ореолите и станем обикновени портиери заради теб. И вместо да си пием амброзията и да си точим моабети и локуми, ние ще трябва ПАК да прислугваме.Чу ли?
-М А Т Е М А Т И К А!-тихо под мустак каза Асита Тина.
  На Букле и се подаде една къдричка над сърфа, направи си лимба от нея и рече:
-Глей са кво правим! Вие сте смотани. Нищо не разбирате от измъкване от сложни ситуаций. Ехооооооооо........Карабинкееееее........Резльоооооооооо......-запровиква се тя.
-Тук съм любов моя. Дойде ли време за следобедната сесия по клиторна стимулация?-каза карабината, докато си смазваше цевта с оръжейна смазка и шомпул.
-Абе тоа па! Стимулация! Аз само да се измъкна от тук, ще ти дам една стимулация. Измъкни ни от тук веднага!-заканително се обади Букле Чилик.
    Карабината се отдръпна назад и се прицели към купчината. От цевта ми излезна един кран със шест куки. Спусна куките и извади шестте живи съмнения от купчината. След като всички се поизтупаха от листата и почистиха смолата на недоверието от себе си, думата взе крилатият тефтер. Тя отвори на 99 страница, където беше благодарственото слово за измъкване от купчината на съмнението и зачете:
-Всеки има право да се съмнява във всеки и във всичко. Но съмнението гнети и погубва. Дори и сляпата вяра, понякога е по-добра от и от най-ясното съмнение. Нека не губим вярата, нека я щадим и пазим. Нека пазим и любимите си хора и им подаряваме добрината си. Благодарим ви, господин Карабина. Ние никога няма да забравим вашата помощ. - Гага затвори тефтера си и всички тихо се разотидоха на някъде във всичкото.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ-5

    Лейди Гага и Флореспейса бяха седнали на пейката за дискусии в парка и разнищваха темата за културната революция при блондинките. Гага беше на мнение, че при неестествените блондинки има период на бавно изчезване на интелекта, но винаги със зачатъци на такъв, а Фло твърдеше, че няма полу-блондинки, а всяка такава затъпява прогресивно, заради отношението на околния свят към тях, като всяка една рано или късно започва да чете Пауло Куелю и си прави татуировка на дупето или поне пиърсинг на пъпа. Спорът така се беше разпалил, че на Фло и се включи перката за охлаждане на процесорът, а на Гага и се отвори тетрадката на осма страница, където пишеше "Русо-гладно нема". В този миг до тях приседна мис руса духовност и рече:
-Пу да му се не види! Гладна съм. За познание съм гладна. Къде ми изчезна Куелюто? Я! И пиърсинга ми е паднал.
    Наведе се да си вдигне обицата и в този момент на дупето и лъсна татуирана пеперудка и няколко китайски йероглифа. Фло се усмихна под мустак и хвърли закачлив поглед към Гага с повдигане на веждите.
-Е! Нещо да кажеш? Аз като говоря не приказвам.-добави Фло.
-Да, но аз имам доказателство, че има и умни блондинки. Букле! Буклеееее! Ела тук да защитиш блондинския род!-каза Гага и тутакси до тях застана русокосият сърф. Гага си наплюнчи крилото и отвори тетрадката на 38 страница, където бяха въпросите за доказване на блондински интелект.
-Букле, кажи кой е първият президент на САЩ?
-Джордж Вашингтон. Безпартиен. 30 април 1789. Сменен от вицепрезидента си Джон Адамс, който е федералист на 4 март 1797.-отговори Букле.
-Колко време продължава бременността при капибарите?
-От 120 до 150 дни в зависимост от това колко пъти е бил напсуван мъжкият екземпляр преди осеменяването.-отсече русият сърф.
-Колко е населението на Китай?
-Чук, Мунк, Линк, Функ, Мик, Хонк, Кюнк.....-започна отговорът си Букле, но Гага я прекъсна:
-Не, не! Не поименно, само цифрата кажи. А за Горно Уйно ги искаме поименно.
-1 345 227 885 към 2009. Тогава за последно бях в Китай и се запознах с тях. Много мили хорица. А в Уйно са бай Иван, Гошо от Брестов Дол, баба Парка, Кайзера, дедо Асен, Маджо и Еми Пани от Вишорица, но той сега е тук.
  Чувайки името си, в същият този миг се появи мастилницата с розовите очила и запя:
-Кой сега до мен заспиваааааааа, кой целува устните мииииииииии!-в този момент се усети, че не е сам, а се е озовал пред дискусионната пейка и се сепна-Ама какво става тук? Да не правите теста за блондинки? Аз съм го правил на крилатата осмица миналия век и тя се оказа брюнетка под прикритие. Букле как се справя?
-Отлично!-отговори Фло, докато пукна едно доматче в оранжерията на Бойс Волф в пристъпа си на заядливост, който получи в следствие на правилните отговори на Букле.
  Чувайки името си, се появи и Асита Тина, която пееше "Изкарай Гано воловете", защото се подготвяше за фестивала на пеещите счетоводители и рече:
-Ама моите въпроси бяха много лесни. Къде се намира свещения грал? Колко атома има в конструкцията на Айфеловата кула и колко са петимата от РМС?
   Бойс Волф извади от оранжерията една мастика и едно подносче с малки юзчета. Приседна до пейката за дискусии, разсипа по чашките и каза:
-Това е от специалната ми реколта за наздравици за бивши, настоящи и бъдещи блондинки. Защото човек дори добре да живее, рано или късно се влюбва в блондинка и започва да храни със сиренце мишката от компютъра на своето русо изкушение. И колкото и щастлив да е бил преди това, му се налага да каже думите "миличко, не си слагай ушанката, като ми носиш мастиката от хладилника! Там не е зима, просто има малко лед в камерата"
   Така или иначе спорът завърши и се оказа, че вероятността да си тъп, не е зависим само от цвета на косата, а и от това, което има под нея. Все пак имаше леки съмнения, че перхидрола не взаимодейства по химичен път с мозъчната кора, като по този начин повлиява исхимичните мисловни реакции. Фло извади брошката и пукна една руса манекенка по силиконите. Манекенката тутакси стана с несиметричен бюст и пищейки избяга към доктор Енчев. Денят беше прекрасен и малки руси птичета пееха любовната си песен. Цветята цъфтяха с жълтите си цветове, а жълтеникавите облачета тихо бяха разперили купесто дъждовната си облачност.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ-ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Трансформираната в паралелното измерение петорка и техният придатък къдрокосият сърф се подготвяха за поредният "Биг спирит брадър". Лейди Гага и Бойс Волф имаха рожден ден и подготвяха тортата от чери домати и тетрадки формат А4, а Флореспейса им помагаше, като се опитваше да не им пречи. Русокосият сърф беше решила да си смени името и за целта пишеше писмо до главния мюфтия. Беше решила да се прекръсти на Букле Чилик. Искаше да стане втората по величина звезда на сапунените сериали след Ферхундето и така да спечели завинаги сърцето на резаната турска карабина. Неговото сърце всъщност беше в гащите, ама няма значение! Букле искаше всичко, което се намираше във, около и покрай шалварите на карабината. Изведнъж се появи Еми Пани с една картина в позлатена рамка. Запъти се към рождениците и рече:

-Здравейте набори на Мойсей от стария завет! Тази картина я нарисувах специално за вас. Казва се "Какво вижда".

   Лейди Гага пое картината в ръце. Благодари  на мастления Пани и рече:

-Какво виждам ли? Ами тук виждам доста неща. В горния ляв ъгъл забелязвам летец, който пикира  над Пърл Харбър, докато дъвчи Карамел Му. А в десния ясно се откроява осмата дупка на голф игрището в хола на Митьо Пищова. Долу пък забелязвам две калинки с пъстри перелинки, които под дъжда вървели, песнички си пеели и обикаляли стария град на Пловдив с Камен Донев.

  Оранжерията също погледна картината и заобяснява:

-Ама Гага бе! Какъв Харбър, какви пет домата? Не виждаш ли, че тази творба е един истински парад на зеленчука? Една еманация на селското стопанство в Радомир. Я виж тия тикви  долу, я погледни бактерията Ешерхия коли как хубаво се е изпънала в тази краставица от дясно! А тази анасонлийка в долапа на свекър ми виждаш ли я? А този леко запържен бахур и яйцата по панагюрски не ги ли виждаш? 

  Гага се почеша по подвързията и рече:

-Ама ти не си добре! Какъв бахур, какви анасонлийки ти се привиждат. Я да питаме Буклето, какво ще каже.

-Амииииии.....аз тук виждам една двадесет и пет сантиметрова паламарка и черен корсар с две напращели кайсийки в дисагите. То не ви ли е ясно какво се вижда тук? И ето там в долният десен ъгъл ясно се откроява една напсувана капибара и една малка карфичка застанала до снежният човек Йети, докато се опитва да си уголеми главата до размер подходящ да се вози в Ролс Ройс.-отговори Букле в нейния привично мъдър стил.

  До картината се приближи Флореспейса, която с елегантен жест отметна своето манто Прада, извади малкият си златен монокъл и се втренчи в картината. Поогледа я и каза:

-Тук има картина, която изобразява психологическото въздействие на добротата с ефект на отмъщение. Най-добрият начин да бъдеш лош с някого е като си добър с него. Това е казано тук.

  В този момент Асита Тина изпърха с крилца и заговори:

-Добрррррре. Аз пък тук съвсем друго виждам. Има два косинуса, три тангенса и осем котангенса. Както и корен квадратен от двадесет и две и корен кръгъл от две хиляди тридесет и три. От долу има бензинова косачка и осем литра блажна боя, както и два коктейла мохито до дивата мента, която расте под лимоненото дърво върху десният бицепс на Алехандро Фернандес. А  от ляво Монсерат Кабайе гълта Коларекс, защото не може да си глътне корема след като е закусвала с Лучано Павароти. В смисъл, че го е изяла целия. Това се вижда.

   Еми Пани недоумяваше как неговата картина, представляваща пет крави отглеждани от семейство арменци в село Смилян, може да изглежда различно за всеки. Замисли се за миг и отсече:

-Отивам да нарисувам три пуйки, отглеждани от семейство сенегалци в село Сусурлево, та да видим колко ли сантиметра ще е паламарката на черния корсар тогава.