СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 13

Ревността никога не я свързваме с положителните емоции, но тя е неделима част от любовта, която пък от своя страна е една от най-положителните емоции. Следователно и ревността може да бъде положителна емоция или поне нужна, за да бъде пълна емоцията на любовта. Е вярно е, че ревността гнети, но пък липсата й, може да погуби любовта. И прекомерното й присъствие също може да я погуби. Въобще и изобщо ревността е много деликатна комбинация от любов и ненавист, което е полезно, само когато е добре балансирано. Тя е от онези буци в гърлото, чрез които оценяваме и изпитваме желанията си към обекта на нашата любов. Така се случи и в страната на блуждаещите души. Русокосият сърф Букле се беше подготвила за аудиенцията на своите обожатели от земята. Очакваше на гости да дойдат Капибарата и Карфичката. Карабината, който беше временно изпълняващ длъжността "Влюбеният Шекспир" беше силно развълнуван от факта и от няколко дни беше спрял да се храни с барут и само си лъскаше цевта, като я подготвяше за битка, ако се наложи. Буклето забеляза тази негативна промяна в поведението му и реши да тушира страстите, като му рече:
-Карабинке, моя мила! Не се гневи и не унивай! Те са само приятели. Бивши при това.
-Бивши, бивши, ама приятели. Баджанаци при това. Така не топре! Карабина получи разрив на бренеке от ревност.
-Спокойно, любов моя! Няма да им дам и с копито да ме докоснат. Аз съм твоя моногамен лебед. Спокойно!
-Не спокойно, не спокойно! Карабина влюбен до мушка на цев и ревнува бясно. Само ако те пипне с копито капибара или ако те боцне карфичка, ще ги застрелям.-гневно рече карабината и тихо и съсредоточено продължи да си лъска цевта и да си настройва мерника.
      Букле помисли обстойно по въпроса и се притесни, че като дойдат бившите й, ще трябва поне да ги целуне от уважение към спомените си. Но нямаше как да го обясни на карабината това и реши, че ще направи въпросната среща, като се скрие в "изповедалнята", където беше единственото място, в което тук може да останеш сам. Така и направи. Заключи се в изповедалнята и повика бившите си. На мига те се озоваха при нея и започнаха протоколните целувки. Първо Карфицата, който беше дошъл с Ролс Ройса си я целуна, а после и Капибарата. Но Капибарата леко се заигра с целувката и започна да я целува и по финката и по шверта. След около няколко стотин целувки Карфицата възропта и рече:
-Е аз ако знаех, че ще трябва да издържа това унижение и  незачитане, нямаше въобще да дойда!
-Какво иска тази карфица? Иска ли да му шляпна един шамар по микроскопичната главичка и да се залепи на задната седалка на Ролса?-гневно каза капибарата, раздразнен от това, че смутиха ерекцията му.
-Рибята, давайте будем друзей! Целувки ще има за всички!-нежно подходи Буклето към влошаващата се ситуация.
-Ако не ми дадеш да те поцелувам и аз по финката, ще си запаля Ролса и ще си тръгна. Но преди това ще наплюя този гризач и ще му оскубя четината.
        Капибарата се ядоса и реши да предприеме действия, с които да отстрани досадника и рече:
-Букле! Подай ми една лупа! Да му намеря главата на този и да го шамаросам. Ще го счупя от бой този дребноглав досадник!
        Карабината, който бе разкрил планът на своята възлюбена, беше долепил приклада си на  вратата на изповедалнята и подслушваше всичко. Беше решил да не демонстрира ревността си, но не издържа и връхлетя в изповедалнята:
-Горе ръцете, гадове мръсни! Горе копитата веднага. Никой да не пипа Букленце. Карабина луд от любов и застреля всяка карафица. Карабина сложил оптическо мерник за карфица.
-Букле, кой е този палячо?-попита капибарата-И това не са копита. Аз съм гризач, а не чифтокопитно. Това са най-нежните лапички на света. Кажи им Букленце!
-Амиииииииии...........тооооооо.....миииииииии.....-смотоляви Буклето, която видимо се бе притеснила от баджанашкият скандал.
         В този момент се появи Тедита Тани, която умееше да разрешава спорове. На средният рафт на библиотечката й кученцето бе заспало. Тя го събуди с едно кокалче и то излая два пъти.
-Сега! Аз пък да ви кажа. Разрешавала съм подобни ситуации не веднъж. В този живот е пълно с баджанаци, но някак си и с тях трябва да се оправяме. За това аз ви предлагам да си спретнете един дуел. Или гладиаторски битки. Но понеже карфичката е твърде дребен за да се бори с останалите, ви предлагам дуела да мирен. Ще играем на асоциация. Аз ще съм журито. Ще ви казвам думичка, а вие ще ми казвате с какво я свързвате. Такааааа. Да почваме! Първата думичка е любов.
-Секс.-бързо отговори капибарата.
-Мама.-рече карфичката.
-Букле.-отговори карабината.
-Втората думичка е секс.
-Секс и после изчезвам.-каза капибарата.
-Задна седалка на Ролс Ройс.-отвърна карфицата.
-Букле! И болки в кръста, но леки.-отговори карабината.
-Добрееееее! Ми то работата е ясна, но нека и Буклето да се изкаже! Букле, ти кой мислиш, че най-много те заслужава?-каза Тедита Тани и помилва кученцето на средната етажерка, което тихо си лигавеше кокалчето.
-Ама аз съм избрала вече. Защо е нужно всичко това? Карабинката е моят човек, а другите са ми само приятели. Ревността не би довела до нищо хубаво в този случай. А и трябва да се прави разлика между секс, любов и брак. Това са три различни неща. Най-хубаво е, когато се съберат на едно място. Но за всичко има време. - мъдро се произнесе Буклето и помилва карабината по цевта.
-Карабина иска брак! Карабина иска три в едно! Неочаквано добра комбинация. Кога сватба? Карабина иска Менделсон! Не може чака вече и ревнува. Това не живот така.-възропта карабината.
      Тедита Тани помисли и каза:
-Е бракът не би трябвало да се отрази на ревността. Единственият начин е, ако убие любовта, но ако е така, то по-добре да няма брак. Ако обичаш някого истински, то винаги ще го цениш и желаеш и в някакъв момент ще го ревнуваш. Ревността с повод не е излишна. Тя е доказателство за чувствата, които изпитваме. Проблем е, ако е безповодна и обсебваща, иначе си е на мястото.
        Буклето целуна за изпроводяк баджанаците на карабината и ги изпрати по живо, по здраво. Сетне грабна своят избраник и го заведе в стаята за акробатика. Там в продължение на няколко дни те доказваха чувствата си, а в следващите няколко дни карабината беше в санаториум за рехабилитация на дископатия и ставни заболявания. И така!

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 12

       Флореспейса Кириакис, получила транс-пространствен факс от координационния център по духовна телепортация, в който пишело, че финансовата криза изяжда и малкото останала духовност в техните съграждани, както и изцяло стандарта им на живот. Споделила прочетеното с мастиления Пани, който приел нещата много драматично и присърце. Финансовата криза, моралния срив на обществото и духовния запек в далечната им родина, така разчуствали любещия патриот Пани, че тутакси предприел пътуване към страната на ограничените възможности, за да направи спиритуален сеанс, на който да измисли "Програма за действие при финансови кризи и духовна констипация". За целта мобилизирал Флореспейса и двамата заминали за Ъпър Дикс Вил щата Кюстенджа, където двамата високо интуитивни кризоборители, щели да са по-близо до звездите, от където се надявали да черпят всевишната енергия за просветлението си. Настанала вечерта, която тихо се спуснала по хребета от столетни борови масиви и луната избистрила изгряващия си тепсиоподобен силует. Обсипали звездите небесния свод, а Балканът запял хайдушките си песни. Флореспейса и Пани седнали по турски на ливадата (500 години са си 500 години). Там измежду кърлежите и  бабалюгите, запалили шаманската лула на просветлението.. Пушели и мислели, пушели и милели. Понякога само пушели. И нищо не измисляли. Една нощна пеперуда тип Пауново око, кацнала на рамото на Флореспейса и тя надала боен вик, след което единодушно решили, че така работата няма да стане и се нуждаят от подкрепата на останалите духовни рейнджъри. На другата вечер на сеансът пристигнали Бойс Волф, Лейди Гага, Асита Тина и Буклето. Поседнали пак на полянката, запалили си цигарките и пак започнали да мислят. Тук е мястото, на което трябва да спомена, че Бойс Волф не пушил, защото бил заклет полувъздържател и само попийвал от специалната антикризистна ракийка, а Лейди Гага само свивала цигарки за отбора на пушачите.Та започнали да мислят по програмата и от време на време само си натъпквали колективното наргиле с "тревата на надеждата". Минали часове в съзерцание на лунната светлина, която едвам мъждукала през пушека от техните мощни издишания. По едно време силен източен вятър разклатил боровата гора и наситения аромат на халюцигенни гъбки в комбинация с никотина докарал духовните шамани до състояние на нирвана. Тогава Пани заговори със зомбиран глас:

-Аз, Ханко от село Осеня, от стотната на багатур багаина Севар.-и замлъкнал опулен в луната.
-Говори! Май нещо май. Или?-каза Флореспейса, като ръчна с една пръчка Пани по хълбока.
-Какво или? Ето го! Аспарух е тук!-възкликна Пани, докато  заемаше стойка "лотус".
-Аспарух ли? Тоя не съм го виждала от абитуриентската, когато с него и Маркизата изпяхме песните "Души, души, някой ме намуши" и "Нашата система 8-8-8" , каза Асита Тина.
-Е каква е тая система, бре? Това е хел! Няма такава система. В отбора има само дванадесет човека.-възкликна Буклето.
-Да бе да! А с дванадесет човека от резервната скамейка колко стават? Ние математиците играем и с резервите, защото когато смятаме нали казваме "и еди колко си наум" и след това ги прибавяме? И ние ги прибавяме и започваме играта.
-Не, не тоя! Кифли математически такива! Сега се сещам на какво ми прилича Асита Тина. На кифла осморка от училищната лафка ми прилича.-метафорично се изказа Пани.
-Така лиииии? А ти знаеш ли на какво ми приличаш? Приличаш ми на сутлияш с канела, когато ми говориш така!
-Е що пък сутлияш? Аз обичам сутлияш!
-Е да! Ама аз не мога да го понасям. За това! В осми клас получих уртикария от една такава скорбялна-холестеролна гадост.-нацупено отвърна Асита.
-Добре де, добре! Извинявай! Аз чисто асоциативно, аз много обичам осморки и макови кифли, така че не съм вложил нищо лошо в метафората си. Така или иначе не става въпрос за този Аспарух. За основателя на България. За Хана става въпрос.
-Ааааа и аз съм бил на Боянското ханче. Там не пееше ли Малина?-обади се Бойс Волф докато надигаше сладко чашката си.
-Аз пък съм била на Шатрата в Правец. Пукни се от яд!-дрезгаво се обади Асита Тина, докато все още пресмяташе каква оценка да сложи на Пани по десетобалната за обида.
-Абе ей! Нехранимайковци! Пани е в провидението в момента. Трансценденталните му чакри са навлезли дълбоко в етера на миналото и той е проводник на свръх енергията от зоната на свръх разума. Мълчете! Само смислени въпроси му задавайте!-накара им се Лейди Гага с разбиране към феномена, на който присъства.
-Къде пее Малина сега?-посръбвайки попита Бойс Волв.
-В Кошарите е при Коко.-бързо отговори Пани.
-Осем!-обади се Асита.
-Кошарите на номер осем ли бяха?-попита Волф.
-Не! Осем по скалата за обида му пиша на Пани.
-Е той нали обича кифли сега! Що така? Я изжабуркай и ти един гълток от тая ракийка и ще видиш колко е арно, когато си по-снизходителен към негативните оценки за шефовете.
-Оооооо...ама ти мазниш ли му се? Юда Искариотски такъв! Никой не може да ми вика кифла! Ако ще и златна кифла да е.
-Хе хеееееее!-възкликна Флореспейса.-И аз не обичам да ми викат кифла. Но ако евентуално се използва умалителното "кифличка", съм склонна да му отвърна на вместо със "свиня" с "прасчо".
-Хора, несериозни сте! За миг замълчете и оставете на провидението да ни озари  и просветли! А дебата за прасетата и кифлите го оставете за сетне!-скара се Гага отново, след което настъпи мълчане.
-А учителя виждаш ли го? Бейнса Дуно там ли е? Или? А? Едва ли не!-попита Флореспейса.

-Тук е! Каза да си спретнем една паневритмия и да се хванем за ръце.-със същият дълбок и зомбиран глас каза Пани, който явно отново се бе концентирал в зоната на провидението.
Речено сторено. Нахлузиха си пижамите те и заобикаляха в кръг, докато Асита Тина пееше песента на Йорданка Христова "Ще продължавам да пея". Така в транс се въртяха близо час, когато Пани каза:
-Време е за равносметка на фактите и преоценка на бъдещото ни поведение.
-Това кой го каза? Учителят ли? Или, кой там освен, хъмммм. А?-с треперещ от вълнение глас попита Флореспейса.
-Не! Няма учител сега, няма и училище за водачи на хуманоидно стадо. Има само жадни за власт кръвопийци, които са заели постовете на властта и влачат антуража си, докато се облажват и задоволяват хипер ненаситната си лакомия. Сребролюбци и чревоугодници, които като кърлежи са се впили в омършавялото тяло на изнемогващия, глупаво хрисим народ.
-Ма тя и Малина е била в музикалното в Широка Лъка.- добави Бойс Волв.
-И сега? Сега какво правим? Как борим кризата? Знаех си аз да попитам нещо математическо.-каза Асита Тина.
-И нещо за прогнозата на времето в Разложко и навехнатия крак на Джамиро Куей.-добави Буклето.
-Златното сечение. Златното сечение е тайната. Още Леонардо го доказа. Дан Браун за това написа "Шифърът на Леонардо" и не му пука сега за кризата.-добави Лейди Гага.
-Ама Аспарух ми каза всичко бе. Спокойно!-каза Пани.
Всички втренчено отправиха поглед към него и тръпнещо заочакваха отговорът с опулени от превъзбуда очи.
-Няма криза! Той за това тук ни е заселил, за да си имаме всичко. А кризата сме си самите ние. И миродавна е приказката, че всеки народ си заслужава съдбата и оправниците.

ЕНЬОВДЕН

Нов пожар в душата ми запали
тоз тъй прекрасен летен ден.
Аромат на лавандула носи
и на щуреца юнският рефрен.

Сред магия хлорофилна
и милион разцъфнали цветя.
Сред ухания на билки
и на вековна борова гора.

Слънцето прежуря жарко.
Потрепва морно всеки лист.
Сетне дъжд пороен се изля
Живороден, нужен, чист.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 11

Беше денят на мнимата домакиня и фестивала на закуската беше започнал от ранни зори. Бойс Волф беше застанал за своят панаирен щанд и впечатляваше минаващите със своите кнедли по радомирски. Лейди Гага беше разпънала тефтера си пред щанда на ресторант Молдовски дракон и сръчно свиваше суши със Фуго, японски водорасли, ориз сорт Утилисама и нейната малка тайна-щипка любов. Понеже Буклето беше с две леви ръце в кухнята и нямаше самостоятелен ляв щанд, се беше присламчила при Гага и й носеше черпаците. Бяха си сложили престилки с имената Дон Гагакихот и нейният оръженосец Букланчо Панса. Флореспейса се бе изтупала с най-официалната си готварска престилка на Прада и леко с два нокътя, овалваше бухтички в пудра захар.А за музикален фон си бе избрала Валкирия от Вагнер. За нищо по-грандиозно не се сещаше, което да може да пасне на нейният грандиозен бухто-талант. На щанда на Асита Тина, се предлагаха пържени филийки по тайна рецепта и палачинки Ала-Маркиза, които лично нейната приятелка Маркизата приготвяше на тефлоновите плочи и с финес и майсторлък обръщаше. Тайната рецепта на Асита Тина за пържените филийки бе, че в разбърканите яйца добавяше малко сметана и щипка пудра захар. Имаше доста голяма опашка пред техният щанд и за това Еми Пани се бе промъкнал измежду мераклиите за палачинки и филии и раздаваше рекламни флаери за своят щанд. В навалицата не забеляза, че е дал флаерче и на Маркизата. Тя отиде при Асите Тина и й каза:
-Души бе, ама тоя Пани е много нахален! иска да ни вземе клиентелата. с неговият бахур по Съчуански.
-Остави го души! Горкичкият! Сигурно пак се е отчаял, че няма кой да закусва с неговият бут по хайдушки. От както се върна от фестивалът на  вурстчетата в Бавария и нещо му стана. Миличкия Пани! Толкова ми е мъчно за него, че съм готова да му дам виртуозната си рецепта за  пържени филии, за да го изкарам от кулинарната депресия в която е изпаднал. Направо е в сатурново-тиганена дупка.-чувствено се изказа Асита.
-Аааааа.....не душка! Моля те! На твоите филийки разчитам за да вземем наградата Ути Бъчварова-Първа степен.
        На щанда до тях бе застанала Мариане Хороскопиакис-Блуждаещото око, която бе опънала своята подвижна хомеопатична аптека с лекарства за закуска и антидепресанти за закуска. И щедро раздаваше рецепти за смяна на гаджета за закуска и най-новата си творба "Как да намажеш ските на гаджето си за няколко часа". Когато я кръщавал попа, я изпуснал във вълшебната отвара на полигамията и от тогава Блуждаещото око, не може да спре да си сменя гаджетата за всяка закуска. Букле се доближи до нейният щанд и я запита.
-Госпожо Блуждаещо око, дайте ми рецепта за задържане на гадже!
-Аз такива нямам бе Букленце мило! Не искаш ли да се разделиш с някой.
-Е да беее! Аз се чудя, как да си задържа Капибарата, та камо ли да се чудя, как да го пръждосам!
-Кой е тоя Капибара?
-Ами тоя Капибара за мен, е като Тузара за Кари Братшоу. Голяма любов, ама невъзможна.-тъжно рече Букленце.
-Абе ти па!-смело започна коментарът си Блуждаещото Око.-Аз тия Тузари и Гъзари, ги сменям, като носни кърпички. Едно гадже трябва да се сменя, преди да ти е омръзнало. А на мен ми омръзват преди дъвката ми да си загуби аромата. Имам си девиз даже. (на всяка смяна на бельото-смяна на идиото)
-Така не топре!-се обади Карабината от някъде-у нас може харем, може многоженство, но не може без грижа за харем. Така не топре! Букле, ангеле мой! Ти нали обгрижва карабина и след като изхвърли дъвка?
-Аз обгрижвааааа, обгрижвааааа, много топре му обгрижва всички части на Карабинка!-с палав поглед и закачлив глас отговори Букле.
      На щанда на Палавото око се бе събрала опашка от изоставени от Окото мъже и се тъпчеха с антидепресанти безплатно.
-Ето виждате ли? И аз се грижа за харема си. Тъпча си ги с антидепресенти и даже от време на време си говоря с тях.-каза  Блуждаещото.
        От щанда на лейди Гага се чу радостен вик от някакъв екзалтиран фен.:
-Ураааааа.....сушито е готово! Насам народеееее, насам!
     Всички се бяха наредили пред щанда на Гага и на Асита и Маркизата, само изоставените депресанти стояха мирно и тихо пред щанда на Блуждаещото, а пред щанда на Бойс Волф и Еми Пани нямаше никой. Пани отчаяно се разхождаше пред щанда си преоблечен, като човекът джолан. А Бойс бе поседнал и кротко си бълбучкаше от специалната мастика за закуска с бухти.
Денят бе чудесен, no в крайна сметка наградата Златен Ути Бъчварова-първа степен, си я поделиха щандовете на Гага и Асита. Карабината си лъскаше цевта. Буклето нежно му я смазваше, а изоставените депересанти събираха сълзите си в капачки от ракия.

ПО ПЪТЯ НА ОКРИЛЕНИТЕ

Във всяка стъпка има смисъл.
За всяка крачка има път.
И всеки път е със посока.
Но крачещите не летят.

Във всеки полет има смисъл.
За всеки мах си има лято.
И полетът е със посока.
Все на юг и все във ято.


Крачещият вижда пречки.
Летящият не ги открива.
Земният спринтьор се спъва.
А въздухът, е "каста дива"


За всеки има измерение.
Правотата е изкуство.
Но дори да ходим бавно,
богати сме, ако е с чувство.

МАСТИЛЕНИ УСЕЩАНИЯ

Сънувам мисли под индиго.
Все един и същи сън.
Ти във мен си, но не стига.
В теб съм, но и малко вън.


Абстенентно те усещам,
като прероден пристрастен.
Нуждая се от двойна доза,
от тази, дето ставам сластен.


Повторно срещам чудесата,
във лилаво повторение.
И срещам себе си отново
във лирично отклонение.


Индиговата мислена повторност,
на съдбата мил другар.
Препраща ни в апостериорност.
Душата няма господар.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 10

       На света и извън него има много търсещи души. Всеки търси нещо в собствения си свят, но по-често извън него. Склонността да обвиняваме външният свят за несполуките във вътрешния ни, е механизъм за самозащита. Всеки гледа в себе си с очите на правотата и единици са склонни да откриват грешките в себе си. В моментите на несполука и неудовлетвореност душата обикновенно си мълчи и тихо страда, докато собственото ни его в ръцете на лукавия се опитва да намери вината в обкръжаващата ни среда. Така често се самозалъгваме и прехвърляме основните причини за неуспехите и нещастието на място, където те не покълват и не раждат плодовете на изцелението. Така не откриваме истинските причини, които често се коренят у нас самите и не  даваме шанс на грешките ни да се изчистят и да започнем търсенето на успехите и желаното щастие необременени. Така се случи и с оранжерията Бойс Волф. Доматите му се разболяха от бактерията Ешерикие коли, а той обвини ислиямските екстремисти, федералният резерв на САЩ и външната им агресивна политика, масоните и дори кабинета на Б.Б., който така или иначе нищо не првеше и поради тази причина, нямаше как да причини, каквото и да било. А можеше да погледне в оранжерията си и да види, че бе използвал вносен испански тор, който съдържаше въпросният щам и да обвини себе си. Ако не бе го ползвал, нямаше да се получи така. Всъщност, кой е виновен в случая? Производителят ли? Или този, който го ползва? Сложен казус нали? И така понеже в тези моменти сме колебливи, предпочитаме да обвиним всеки друг, вместо самите нас. Но като и да е! Вижте какво точно се случи!
-Мамка им и Ешерикията, мамка им и Колитата. Съсипаха ми цялата продукция. Човек една ракия не може да пийне на спокойствие от тия американци. Тъкмо потръгне малко бизнеса и заживеем маааалко по-добре и тия криза ще направят. Тъкмо си обърне човек парите в долари и тия вземат напечатат банкноти, които биха могли да запълнят осемнайсет стадиона, като Маракана и той падне. Таман си купиш трактор на нафта, за да не мъкнеш газови бутилки за стария от Перник и Обама вземе да пръдне на криво и вдигната нафтата. Таман започнеш да садиш краставици, защото са предизвкали земетресение в Япония и световният пазар е гладен за пресна корнишонка и тия вземат та спрат да им прават земетресения и пари даже им пратят да ги подпомагат и долара пак падне. Таман си обърнеш парите в японски йени и американците вземат та изригнат някой Ейафятлайокутл във Исландия и спрат полетите към Япония и ти пак с пръст в гъз. Мамата ни ебаха тия.-мрънкаше и псуваше Волф, докато изхвърляше всички неизползвани пестициди и нитрати от оранжерията.
-Какво мрънкаш бе Волв? Какво мрънкаш? Ти знаеш ли на мен, какво ми се случи?-обади се Буклето.
-Какво?
-Ми отивам аз при карабинката си да потренираме за олимпиадата по модерен секс, а тоя разбираш ли се свил и охка. Цялата му прекрасна резана цев станала на плюски. Объркал той оръжейната смазка с моя перхидрол, който бях си оставила в една от старите му опаковки и сега е на 90% импотентен. Добре че поне палчето на спусъкът му е игриво, та да не хвана паяжина на финката. Загубеняк!
     Крилатият тефтер, която изслуша оплакващите се духовни астронавти, взе думата:
-Ама Букле! Ми то ти си виновна. Не карабината.
-Е що?-възпротиви се Буклето.
-Е как що? Волф, дай да си сръбна моля ти се от оная хубавата сливова, дето ония ден си бълбучкахме с теб, че иначе ще отплесна към априорно транценденталното познание на Кант и няма да ме разберете!-Гага удари един мощен гълток и продължи-Охххх....., така е по-добре! Та както исках да кажа, не е виновен този, който се маже със смазка, а онзи, който му слага в смазката перхидрол. Това е положението. Трябва да се научим да бъдем обективни в откриването на грешките.
     -Така е!-каза крилата осмица, която беше започнала да прави формула за откриване на грешки, посредством дедуктивната философия, за откриване на вярното чрез отхвърляне на абсурдното, невъзможното и нелогичното и формулата на Ойер в областта на комплексния анализ.-При търсенето на грешките, трябва да следваме пътя на логиката, а не да я търсим там, където на нас ни харесва. А един от най-лесните начини е да я потърсим първо в нас и нашите постъпки и сетне, ако не я открием да я търсим другаде.
     Крилатият тефтер се замисли за миг и рече:
-Всеки път, когато човечеството откривало стръмнина където и да е по лицето на земята, хората винаги усещали порив да се спуснат надолу по склона. После открили, че тези индустриални чудеса лагерите са отлична възможност да се спускат по склона със своите лагерници. Така и егото ни действа, когато си го отглеждаме подобаващо. Тича на горе да се изкачи и пак се спуска, тича нагоре и пак се спуска. То е като балансьор на душата. Ако го нямаме, тя може и да се самоунищожи от самообвинение. Волф, дай един гълток и идвай да сглобим няколко лагерници.
-Е от къде намери лагери?-попита Бойс Волф.
-Как къде? В тефтера. Бях ги нарисувала преди време и вече са готови. Аз като нарисувам нещо и след време мога да го ползвам. Някой иска ли хвърчило? Имам и един балон с кош.
-Гага, нарисувай ми моля те се един казан за ракия и един тон захар, че запасите са на приключване!-помоли Волф
-Не думай бе! Ужас! Защо така ме разтреперваш? Тъкмо намерих начин да се отърва от философския си егоцентризъм и спрях да сънувам Кант и Ницше. Дали да не нарисувам направо няколко бъчви с абсент. Че то докато стане ракиятаааа.....е-хееее... и дървената философия ще ме обладае пак!
-Да бе, да!-възкликна мастилницата, която тъкмо беше пристигнала.-Та после да си режем ушите, като Франсиско Гоя! Аре нема нужда!
-Няма, няма! Обещавам, че ще нарисувам и наушници с катинарче, които ще заключваме преди консумация.
-Така може!-рече мастилницата и се доближи до крилатия тефтер, която вече беше започнала да рисува двадесет и две бъчви с абсент.
         Все пак, колкото и да зле положението, една усмивка винаги го подобрява. Повече усмивки-по-добро положение!