ВСИЧКИ ДА СЕ ОБАДИМ НА ИЦО ХАЗАРТА

Много си отворен, да ни си преспал с Парис Хилтън.
Или си правИл, като Моника на Клинтъан?
Скивай го ония метро пендел с перчемчето.
Така като го гледам, направо ми иде да му обелим бадемчето!


Тя идва да ми се мазни и пита имам ли запалка.
А на мене веднаа ми стана ясно, че е малката друсалка.
Като влезнат у МОЛу, всички са мноо отворени.
А имам чуството, че до вчера на село си е шила гОблени!


Некви дупенца мазни ми се возят у Бугати.
А до вчера си санираха панелкте егати.
На Азо от фейсбук му изтриха профила.
А аз от мъка се напих и съм на 15 промила.


Една приятелка отиде на Банско ски да покара.
А то, кво се случи? Сдоби се с капибара.
И аз одим яко по курорти подборно.
Най-ме кефи, че поне Уйно ми е Горно!



Имам нещо бяло в дилърска хартийка увито.
Ще ходим у кенефа да си направим ноздрите на сито!  Всеки път, когато се зобим с прашеца.
Си казвам - Ей.... това мноо убаво, бе дЕца!!!



И аз за кво ги пишем тия щурутии бога ми?
Като после си остават само във блога ми.
То е ясно ебати, че за да те хване белокаина.
Требе да извадиш парата и догодина, до амина!

КАК ДА СЕ СПАСИМ, АКО НАТРУПАМЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ АБСУРДИСТАН

Ако ви подгонят за неплатени сметки от ЧЕЗ, ВИК, БТК, другите мобилни обирджии, банки, кредитори, лихвари и тн. Не се притеснявайте. Има спасение.

Вариант 1. Намирате парите от някъде чрез нов заем и после си режете вените.

Вариант 2.Отивате в най-близкото районно и сами се връзвате на тролея, чакате органите на реда да ви осъдят и вие спокойно да отидете на почивка в централния. 

Вариант 3. Давността била три години. Значи отивате в Стара Планина в някоя най-затънтена част, където никой да не ви намери. Издълбавате си землянка, в която да живеете. Правите си прашка и лък със стрели, с които да ловувате и да се прехранвате. Ставате шумкар демек. 

Вариант 4. Същото като 3, но като партизанин. Демек не ви трябват лък и прашка, а започвате да правите обири по селските къщи. Овци, кози, кокошки, яйца, жито, картофи, всичко! Ако имате живи родители, може да ги направите ятаци! Няма проблем. Родителите никога няма да ви предадат. Но на жена си не казвайте, защото ще иска да ви съди за издръжка.

Вариант 5. Купувате си едно здраво въже, едно буренце и си намирате здрава греда на тавана.

Вариант 6. Открадвате калашник от НСБОП, влизате в парламента и включвате автоматична. На вас може и да не ви се размине, но със сигурност ще станете национален герой!

ПРИНЦ ТОД И ТРИКРАКОТО ПИЛЕ

Най-добрият принц на света и най-атлетичният и спортно красив същевременно принц Тод много обичал да похапва. За това най-важният човек в неговото царство бил готвача.

Неговият фамозен, виртуозен и гениален готвач се казвал Баце Ивотод, а неговата първа помощница кака Женитод. Те денонощно творели в кухнята, за да задоволят невероятния апетит и изтънчен вкус на принца. Небцето и езикът на принц Тод били с два милиона и половина рецептори повече от колкото на всички останали. А обонянието му било по-остро от колкото на женски Ирландски вълкодав по време овулация и бил способен да долови аромат на телешко с къри от 12 километра. Дори бил способен да усети аромат на доматена супа, ако той е в тунела на Люлин, а супата е в Кремиковци. Разбира се, когато не бил доволен от Баце Ивотод го наказвал като го карал да пие ракия, а кака Женитод я налюсквал с "Шеридънс" и после и изсипвал два грама бяло сладко в ноздрите и я оставял да халюцинира и да измисля нови рецепти. Един ден когато Беце Ивотод му поднесъл за обяд "пиле по белгийски в сладко-кисел сос с боровинков аромат и кедрови ядки", принца останал доволен, но много се разгневил, че пилето имало само две бутчета. Привикал готвачите в стаята за инквизиция  и налюскал Баце Ивотодчо с най-лютата скоросмъртница от подбрани сортове каберне совиньон, отглеждани само на южни склонове и то само от най-сочните зърна на върха на чепката и която била отлежала в дъбови бъчви цели 50 години и за това била в златни бутилки. А кака Женитошка по стар йезуитски обичай я набълбукал с "Шеридънс" до козирката и й нафукал ноздрите с най-качественото бяло сладко от Венецуела от личните запаси на Симон Боливар. След като кака Женитод изпаднала в готварски транс и нивото на нирваната достигнало до там, че нейните контактьорски чакри се разтворили, тя лично започнала да разговаря с Манджародор - (върховният бог на кухнята). Той и подшушнал под сурдинка, че единствения начин да направят трикрако пиле, е да хранят пилетата с мъжки хормони и заден бут от старопланински нерез. Споделила Женитод с маестрото на черпака какво е преживяла в момента, когото от страни приличала на друсан кебап и те веднага се заели с мутацията на пилетата. След два месеца всички щастливи бройлерчета препускали из кокошарника на три крачета. Принцът бил щастлив и задоволявал своята гастрономическа маниакална депресия с трикраки пиленца. (следва продължение)

АРИТМЕТИЧНА РАВНОСМЕТКА

Понеже наближава края на годината и всички си правят равносметки (явно така е модерно) и понеже наближава рождения ми ден, аз смятам да направя една по-глобална равносметка! Ако ви е интересно, вижте! За мен е удоволствие да споделя равносметката си с вас! На девети февруари ще навърша 38 г. Това означава, че съм на 13 879 дни (като включвам и девет високосни за периода). Следователно съм на 333 096 минути или 19 985 760 секунди. (ако бях спестявал по долар на всяка секунда, сега щях да съм най-желаният неизвестен творец във вселената). За 38 г. при среден сърдечен пулс 65 в минута, сърцето ми се е свило и разпуснали 21 651 240 пъти. При средно 8 часа сън на ден съзнанието ми е било в царството на Морфей общо 111 032 часа или 12,850925 години (бахти кефа! Май това са ми едни от най-хубавите години). От което следва, че през останалите 25,15 години съм живял почти като на истина! По интересна е равносметката за изпитото количество вода. Средно по 2 литра на ден (защото след 18 годишнина консумирам средно по 3 л., но преди това с оглед на възрастта ми, право пропорционално количеството се е снижавало), означава, че съм изпил 27 758 литра. Или 27,758 кубика вода. (което не е толкова много).. Ощетил съм природата с количество прясна вода, което едно говедо поглъща само за година и половина от живота си. Съответно съм изхвърлил около 13 кубика урина, с което не бих могъл да напълня дори един малък басейн. Жалко! Пуша от 17 годишен средно по 20 къса дневно, което означава, че съм изпушил 153 300 цигари или 7665 кутии. От което следва, че при средна цена на цигарите 2.50 лв. съм дал 19 162 лв. и 25 стотинки! Което не е чак толкова много! Всъщнот цигарите се оказват най-евтината отрова. Мигане-547 200. Израснала коса-5 метра и 70 сантиметра. Извървяни километри пеш (само по 1.5 км дневно, искам да уведомя "да убиеш презмехулник") - 20 818, което означава, че съм обиколил земята по екватора почти два пъти, както и че за да стигна до луната ще трябва да живея до 702 години. Е няма да стане, но с кола вече съм ги изминал шофирайки. Изговорени щуротии (средно по 100 на ден) - 1 387 900. Аааааа..........тука съм ебати силата! Изпитани оргазми (средно по 5 пъти седмично със средна продължителност от по 7 секунди след 14-тата годишнина) -30,33 минути годишно или 727 минути, или 12,13 часа. Половин денонощие оргазъм! Това е фантастично. Както се казва хубавите неща са кратки. Така е решил великият архитект. 24 години събирам оргазми и съм събрал едва половин денонощие! Еми ето и аз си направих равносметката! То заприлича повече на аритметика на 38 годишния организъм, но така ми се разви мисълта!;-)

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ ИЛИ ГУЛЯЙ?

Светли празници. Така ги наричаме. Но какво всъщност влагаме от себе си в тях? Не забравяме ли, че всъщност Коледа е едни рожден ден? Но не на кой и да е! А на сина божи, на спасителя, придобил човешки образ, за да ни поведе по духовните пътеки на добродетелта. Не са ли всъщност това празници, които трябва да ни смирят и подтикнат към духовното? Защо обаче ми се струва, че това съвсем не е така? В целия християнски свят, особено в по-заможните страни, това се е превърнало в празник на истеричното пазаруване и парад на суетата и чревоугодничеството. Тези светли празници  са всъщност вярата към духовното и към създателя. Дни за молитва и почитание към всевишния. А уви ние ги превръщаме в нещо, което повече прилича на жертвоприношение под формата на опит за самоубийство чрез препиване, преяждане и предрусване (за почитателите в частност). Дори в България се шири понятието"свински празници", което тотално експликира асоциативното отношение към повода за празнуване. А ние специално, горките бивши жители на комунизма и атеизма, все още си почитаме повече Нова Година! Толкова дълбоко е оставило отпечатък духовното малодушие, унаследено от другарите, че няма друга държава, в която на Великден да има толкова пияници, които да обикалят църквата в несвяст и алкохолно опиянение без въобще да съзнават, че това са най-тъжните дни, свързани с мъките Христови. А на нас, най-бедните европейски жители ни дай празници! Както мине новата година и започват да те питат къде ще ходиш на море, а веднага след като те нарекат "Оооо....морски", те питат къде ще си на Нова Година. Малко сме абсурдни! На гол тупан чифте пищови! Или както се казва - о времена,о нрави!

ПАВАЖ ОТ ПОЖЕЛАНИЯ

Искам сега да видя моето минало.
Но не по нощница и не без име..
Не искам масло да вливам изстинало.
Защото без болка, душата боли ме.


Искам да видя паважа сърдечен.
Разбутан от преход и не подреден.
Защото редът е всъщност обречен
За не натоварен от трафика ден.


Искам да кажа,че няма да стане.
Изпуснато в предколедният дух.
Защото смелостта изисква желания.
И както винаги, не искам да съм сух.


Искам да видя,че си давам смисъл.
Безугризна съвест да ме навести.
Паважът ми уронен, нека ми е кисел.
От бурният тропот остават следи.


Искам отмората, да е само сутрин.
И белите птици имат крила.
А нощите свирят по тънките струни.
Капан за доверие и суета.


Искам да видя моето утре.
Май вече е вчера, но не ми пука.
В далечното минало, е имало бъдеще.
Еми тогава.....хайде! Наслука!

ЕДНА КЛЕЧКА КИБРИТ

Опънал съм млечния път помежду ни и какво от това, когато сме алергични към лактоза и към връзки, които да ни връзват. Нощем ми миришеш на бадеми и се сгушвам в твоята неясност, за да пусна корени в съня ти. Арсенът носи облекчение за живите ми болни корени като ги убива. Дай ми да се хвана за някое сладко обещание! Щом не мога да се задържа на върха на езика ти, нека се задържа на ръба на търпението.

В идеалния случай се събуждам от изщракването на филийките в тостера, излизам рошав изпод завивките и те виждам пред себе си. Аз не съм рошав! Аз съм си такъв. Поднасяш чаша кафе в ръцете ми, а аз те поднасям в живота си необратимо в синтез от възгледи и причини да те открия. Постави ме завинаги на първо място и ми позволи да прилепна към липсите ти. Защото в списъка с надеждите аз съм най-крайния! Домът е там, където е сърцето. А сърцето е там, където..........

Остана ми само една клечка кибрит, а реколта не събрах. Мравките скриха семена и дано зимата не ги погуби, че да мога на пролет с тях да засея!